"Не ходи в Лувъра" е най-честият съвет към тези, които отиват за пръв път в Париж. Огромната част от тях го пренебрегват. Казват си: "Така и така съм в Париж, не върви да пропусна баш Лувъра" или "Едва ли е чак толкова зле...".
Немалко от тях впоследствие са следващите, които ще дадат същия съвет на база собствен опит.
За тях Лувърът е бил разочарование или просто загуба на време.
За мен беше второто.
Дебело подчертавам, че не разбирам и нямам претенции да разбирам от изобразително изкуство, живопис и скулптура. В Лувъра има и редица други колекции, но частта с картините ме омаломощи достатъчно, че да не съм в състояние да оценя например ислямското изкуство, а като дойде моментът за египетските артефакти вече не издържах, излязох си и минах и без тях. Прекарах половин ден в музея и най-профански не успях да се обогатя от досега с тази съкровищница на световното изкуство и култура.
••• Музеят има доста проблеми напоследък:
И съм сигурна, че далеч не съм изключение - сериозна част от посетителите на музея (цели 8,7 милиона през 2024 г.) също не са успели да се възхитят подобаващо на безкрайните коридори с пухкави мадони с младенци или мрачни фламандски натюрморти с убит дивеч.
Смея да твърдя, че стабилен процент от посетителите на музея също като мен не са в състояние да оценят тези класически школи в живописта, както и останалата част от непреходното наследство из Лувъра по гледката пред "Мона Лиза". Там бях от малцината в иначе сериозната блъсканица, които стояха с лице към картината.
Мнозинството беше с гръб, заето да си прави селфи.
И предвид, че след "Мона Лиза" навалицата в музея оредява значително, може да се предположи, че именно снимката пред картината на Леонардо Да Винчи е била основната цел на посещението на тези хора в Лувъра. И че освен заради селфито са преглътнали опашката на входа и досадата с ренесансовите картини просто защото всички ходят в Лувъра.
За тези, които имат влечение към изобразителното изкуство и живописта и съответните познания и очи за Рафаело, Ботичели и Рубенс, или към древноегипетска история, този музей е безценен и поанта в престоя им във френската столица.
••• Целият Париж е малко далеч от илюзията за себе си:
Повечето обаче нямаме око за старите майстори и картини и не можем да видим и разберем какво ѝ е толкова специалното на пустата "Мона Лиза".
Това не е добро или лошо, а просто факт. Ние сме продукти на съвременна култура, вкусът ни е формиран от крайно различно от класическото изкуство, и ни е трудно да останем докоснати или впечатлени от картина с убита яребица.
Нещо повече - ние постепенно ставаме потребители и на друг тип музеи, в които не сме пасивни наблюдатели на изложени експонати, а част от интерактивно шоу, което държи и управлява интереса ни към творби или артефакти далеч по-добре.
На този фон за нас картина на мадона с младенец е още по-скучна и нищонезначеща.
А и дори и да се опитаме да разберем магията на "Мона Лиза", заставайки лично срещу нея, това е почти невъзможно заради тълпата със селфи стикове около нея. Не ми се мисли как ли че чувстват при подобна груба проява на неуважение истинските ценители...
Лувър е поредната и доста свидна от гледна точка на културното наследство жертва на свръхтуризма и влечението ни да ходим там, където и другите ходят. Да приемаме, че щом някой смята, че подобна колекция от изкуство трябва да бъде видяна от всеки човек, то няма да сме точно ние най-големите простаци, които ще си признаят, че картини не ги вълнуват и предпочитат бистро с вино и сирене.
И заради целия този еснафлък от музея постоянно се оплакват, че не могат да смогнат на тълпата, а той не е проектиран за толкова много посетители. Настояват и за инвестиции в сградата и повече внимание от страна на френската държава и дори стачкуват.
Може би е време да им помогнем и да спрем да се тълпим на място, което ни е напълно безинтересно.
••• Още един парадоксален музей:
