Какво ви идва първо наум, когато чуете Франция? Париж, франзели, вино, Зидан? Ами ако сте киноман? Бесон, Белмондо, дьо Фюнес, Делон, Котияр, Депардйио?
Има обаче и един друг актьор, който си е спечелил място в сърцето на всеки един фен на френското кино (а и не само) - Хуан Мoрено и Ерера Хименез. Да, знаем, че не звучи никак френско, а и по всяка вероятност името не ви говори абсолютно нищо.
Това е така просто защото всъщност става въпрос за неостаряващата легенда Жан Рено, когото познаваме от един куп холивудски блокбъстъри, както и от немалко хитове на френското кино.
Дори и близо до 73-ия си рожден ден, той сякаш изглежда абсолютно непроменен от времето, когато достигна световна известност преди почти три десетилетия със супер хита "Леон" на Люк Бесон.
Оттогава насетне той участва в поредица от успешни холивудски филми като "Ронин", "Мисията невъзможна" и "Шифърът на Леонардо", а пък от своя страна "Голямото синьо", "Посетителите" и "Пурпурните реки" се считат за истински институции в европейското кино.
Пътят на Рено до славата обаче в никакъв случай не е лек. Както вече споменахме, истинското му име е Хуан и той реално е син на испански имигранти от Андалусия, които бягат в Мароко по време на гражданската война и от гоненията на генерал Франко.
"Избягали са, но чичо ми се върнал обратно, за да участва във войната. Там обаче го заловили хората на Франко и го изправили пред една стена за разстрел", споделя той за "Гардиън". "Когато решил да ги напсува на арабски, се оказало, че някои от войниците там са от Северна Африка. Попитали го дали знае езика и той потвърдил. Така си спасил живота - с псувня", допълва актьорът.
Рено е роден в Казабланка, където прекарва цялото си детство и юношески години, а там освен родния испански, научава свободно да говори френски и арабски, подобно на чичо си. Когато е на 17-годишна възраст, губи майка си и това става причина да замине за Франция - решение, което явно ще определи целият му живот.
В годините на дьо Гол обаче да се получи френско гражданство не е лесна работа, ако човек не е роден на територията на Франция. По тази причина младият Хуан се записва в армията, където служи цяла година, разположен в Германия.
"Беше тъпо, трудно и тежко. Нямахме никаква връзка с офицерите. Бяхме просто като едно стадо овце", разказва той.
За негово щастие обаче е назначен като секретар на отговорника за развлеченията в поделението.
"В този момент бях щастлив, защото никой не ме наблюдаваше. Можех да бъда напълно невидим и независим", обяснява Рено.
Това съвпада и с интереса му към театъра, който развива още като тийнейджър, а в армията се оказва, че може да участва в организацията на представления в поделението. Постепенно решава да се занимава именно с това и в момента, в който се уволнява, заминава за Париж. Увлича се от идеята, че би могъл да бъде някой друг, а театъра възприема като начин за бягство от трудния живот, който е имал в Мароко като син на имигранти.
"Не съм Фройд, но предполагам, че не бях щастлив от това, което съм. Мислех, че хората ще ме харесват повече, ако бъда някой друг. Така заминах за Париж със 100 франка в джоба", разказва Рено.
Там успява да се запише в престижната театрална академия на Рене Симон. Когато завършва образованието си започва да търси работа в бранша и съвсем логично променя името си на френско звучащото Жан Рено, което много по-лесно може да бъде прието от режисьори и публика.
Оказва се, че има огромен талант, макар и реално да осъществява първите си пробиви в киното сравнително късно, след като навършва 30. Високият му ръст и едрата фигура го правят идеален за екшън роли на корави типове, но той няма проблем да участва също толкова успешно в драми и комедии, което само показва колко поливалентен може да бъде талантът му.
Дебютът му в сериозна роля в киното е във фантастиката "Последната битка", разказваща историята за един мрачен постапокалиптичен свят, където хората са изгубили способността си да говорят, а в целият филм има едва няколко реплики.
Това се явява също първата му съвместна работа с Люк Бесон в типичния за режисьора нестандартен стил, като през следващите години двамата ще изградят едно почти перфектно сътрудничество помежду си.
В този смисъл Рено ще допринесе за създадения от Бесон специфичен френски стил в киното от 80-те, останал известен като "cinema du look", който набляга на визуалното представяне за сметка на наратива.
От там нататък следват "Метрото", "Голямото синьо", "Никита", "Леон", "Уасаби", "Пурпурните реки" и "22 куршума", които издигат и двамата до световна слава.
В определен етап от кариерата си Рено даже си позволява да откаже ролята на Агент Смит от "Матрицата", тъй като по това време просто не му се иска да напусне Франция за четири месеца снимки в чужбина.
Само можем да си представяме как щеше да звучи с френски акцент онова: "Illusions, Mr. Anderson. Vagaries of perception. Temporary constructs of a feeble human intellect trying desperately to justify an existence that is without meaning or purpose".
В момента Рено продължава да бъде зает и не се оставя без работа. Освен с филмовата си кариера, той се занимава и с производството на зехтин в Прованс. За него това има чисто символичен характер, като маслиновото дърво му напомня за детските му години в Казабланка и неговите корени.
"Дървото е вечно. Няма да умре. За мен е като продължение и непрекъснатост. Нищо друго не може да ми действа по този начин", завършва той.
