Да не би "Дисни" героите да са направили нещо, с което горчиво да са обидили боговете на поп културата?
Защото напоследък индустрията ги представя като блудкави, лишени от хумор, но за сметка на това - взаимодействащи си с всички раси на планетата персонажи, които не притежават нещо, с което да ви задържат вниманието.
Те са само образи с мисия да се движат във фиаско от расово разнообразие, за да ви научат, че има и по-мургави хора, които обитават тази земя.
Но и морето от осъвременени live action ленти досега изглежда не е било достатъчно, за да изчисти холивудската съвест от десетилетното пренебрежение на чернокожите и латино актьори, заради което "Дисни" подхванаха и класическата приказка на Карло Колоди - "Пинокио".
На първо четене продукцията не трябва да се подминава с лека ръка, понеже зад нейната режисура стои Робърт Земекис. Човекът, който остави на киното "Завръщане в бъдещето" и "Форест Гъмп".
Освен това Том Ханкс играе Джепето, а за него дори хората, които следят кариерата му отгоре-отгоре, знаят, че драматичните образи му прилягат като ръкавица.
Надеждите за качествена, актуализирана адаптация на "Пинокио" обаче остават напразни, тъй като и цялата плеяда холивудски звезди да се изсипят в лентата, не могат да запълнят пропуските на гнилата първоначална идея.
Очевидно е, че Земекис не имал какво да добави към вече съществуващите версии на анимацията, но вместо да се спре на време, е пуснал две цветнокожи актриси, които да свидетелстват, че работата му не е на 100% безсмислена.
За нов творчески подход и дума не може да става.
Подобно на марионетката в центъра на историята, римейкът е застанал в средното положение, където нито е верен на корените си, нито е достатъчно актуален за съвременната публика. Прилича повече на упражнение по расово разнообразие на екрана, отколкото на добре замислена концепция, която ще ви даде нова перспектива върху класиката.
По всяка вероятност добре познавате приказката, но все пак да е преговорим. "Пинокио" е поучителна история, която предупреждава децата, че не трябва да бягат от училище, защото в противен случай ще станат престъпници или нещо още по-лошо - актьори.
Оригиналът е включил маса от събития, които трябва да плашат малчуганите - отвличания, поробвания и т.н. Намерението им е да демонстрират, че ако пропускате часовете, за да преследвате славата, не ви чака нищо хубаво.
Нравоучението във варианта на Земекис се развива през очите на марионетката "Пинокио" - кукла, създадена от самотния дърводелец Джепето (Том Ханкс), който една нощ си пожелава играчката да се съживи. Синята фея (Синтия Ериво) чува думите му и тутакси яхва експреса за сбъдване на желания, за да докосне Пинокио с вълшебната си пръчка и да го превърне в отчасти истинско момче.
За да си заслужи човешката плът, куклата трябва да докаже, че е смел, честен и безкористен, а щурецът Джимини Крикет (озвучен от Джоузеф Гордън-Левит) му помага със задачата.
В последващите приключения на дървената марионетка пред Земекис и съсценариста на новия "Пинокио" Крис Вайц застава най-голямото предизвикателство - изходният материал на Карло Колоди има нужда от олекотяване, защото в автентичния си вид не е за малки деца.
Едно гледане би белязало психиката им дотам, че да не смеят да си покажат носа на улицата.
Така от една страна тандемът Земекис-Вайц се опитва да почете оригинала, като следва сюжетните точки от приказката, но от друга се стреми да захароса някои моменти, за да не травмира зрителите си. Резултатът е хибрид от анимация и реални актьори, в който липсва най-същественото - емпатията към героите.
Рисуваният Пинокио трудно ще трогне някого, въпреки че е измамен, отвличан, нападнат и продаден в робство, просто защото е скица и по подразбиране е лишен от емоционалната експресивност, заради която публиката би го съжалила.
Същият е проблемът и при анимационния Джимини Крикет и Синята фея - технологията ги прави бездушни.
Но дори да оставим настрана куцото взаимодействие между анимацията и реалността, на новия "Пинокио" пак ще му липсва нещо ключово - причина да съществува. Земекис е следвал оригинала буква по буква, добавяйки съвсем незначителни епизоди, които свързват приказката със съвремието.
Единият момент е присъствието на цветнокожи актьори, а другият е препратка към тормоза в социалните мрежи. Извън това, новият "Пинокио" е двойник на всички останали версии, които вече сме гледали и познаваме.
Моралната поука също остава непроменена - важно е да бъдеш честен и да слушаш родителите си, но със сигурност силата ѝ щеше да е много по-голяма, ако не беше предадена в пиксели.
В желанието си да спести мрака от приказката, но в същото време да остане верен на посланията от Карло Колоди, Робърт Земекис е изпратил "Пинокио" в ничия земя.
Нито е анимация, нито е live action версия, нито е съвременен, нито е старомоден, а единствената причина гледате филма, е само ако винаги сте искали да видите Синята фея с по-тъмен цвят на кожата.
"Пинокио" е наличен в стрийминг платформата Disney+ от 8 септември.
