В челната десетка в класацията на изданието Variety място намира военният епос на Стивън Спилбърг, който пресъздава събития от Втората световна война на екран така, че зрителите да се почувстват сякаш са там, докато същевременно разказва история, в която въпреки заобикалящия ги ад главните герои успяват да запазят своята човечност.
Изданието посочват, че филмът от средата на миналия век разширява по "брилянтен начин" статия от списание "Космополитън", за да разкаже за актриса, легенда на Бродуей, и млада и напориста нейна колежка, която се намества в живота ѝ.
Класическата история за мъж, който не успява да сбъдне мечтите си, само за да осъзнае, че всъщност животът около него е истинската мечта, която търси, и до днес остава коледна класика.
"Единственият научнофантастичен спектакъл, който се усеща във всеки един момент сякаш те отвежда в друг свят" - така от изданието обобщават шедьовъра на Стенли Кубрик.
Докато американските екшъни обикновено разказват за самотния герой, който се изправя срещу опасността, в драмата на Акира Куросава става дума за силата на това да си част от група. Историята за защитата на беззащитни фермери от бандити печели зрителя с разнообразните персонажи, а цялостният, епичен резултат е вдъхновение за всички филми оттук насетне, в които героите трябва да се обединят пред обща заплаха.
Петото място е връчено на филма на Куентин Тарантино, трансформирал киното сякаш за една нощ, вдъхновил безброй имитации, освободил филмите от нуждата да разказват историите си хронологично и рестартирал кариерите на Брус Уилис и Джон Траволта.
Творбата на 25-годишния тогава Орсън Уелс десетилетия наред е сочена за най-великия филм, създаван някога, а според изданието има защо - заради "визионерското вълнение, готическото великолепие, хипнотичната структура" и още, още.
"Класически епос" - така е определен филмът на Франсис Форд Копола, в който няколкото основни актьори играят ролите си така, сякаш са родени за тях.
На второ място е поставена класиката на Виктор Флеминг, която според изданието е "златният стандарт", с който биват сравнявани всички други кино приказки, и където е изграден шаблонът за франчайзи като "Аватар", "Междузвездни войни" и "Властелинът на пръстените".
Първото място от изданието отреждат на класиката на Алфред Хичкок, за която отбелязват, че в нея почти не присъства кадър, който да не е емблематичен. Определят "Психо" като "най-хипнотизиращата, изкушаваща и пророческа медитация върху страха, похотта, невинността, насилието и идентичността". Отбелязват и че може би повече от всеки друг филм, този може да бъде гледан отново и отново.
