2017-а е - не се излагай.
Днешните потребители не са като вчерашните. Пътуваме повече, задържаме се на едно място по-малко, искаме разнообразие, имаме мнение и искаме да го споделим. На висок глас. Разликите в навиците, ценностите, източниците на информация и начина на потребление между различните поколения са огромни.
Затова, съвместно с Mtel, решихме да се срещнем на четири очи с представители на четири различни възрасти, с които да поговорим за технологии, социални медии и онлайн пазаруване.
Поводът е онлайн магазинът на мобилния оператор и тяхната реклама, която звучи така: "2017-а е - не се излагай! Ела на mtel.bg и вземи нов телефон с тарифен план бързо и лесно онлайн. Защото mtel.bg е магазин."
Люба Ганчева е над 50 години и обича човешките отношения между клиента и продавача в кварталния магазин, но ако трябва да отиде на кино, ще предпочете това, от което може да си вземе билети онлайн.
Тя е PR мениджър на Опел за България, често пътува и организира пътувания, но не помни кога за последно си е купувала самолетни билети офлайн.
Липсва й времето, когато хората си преглеждаха снимките в албумите, защото бяха на хартия. Сега дори не разглежда стари снимки на компютъра си. Но пък си е купила телевизор, за да може да види филм, който са й дали на флашка.
За първи път използва интернет през 90-те години, през служебен компютър. Ползвала го най-вече за електронна поща. Питаме я дали е получавала верижни писма в електронен вариант.
„О, да, това беше ужасът ми. Преди това по пощата получавахме писма, които преписвахме ръчно по 10 пъти, за да ги изпратим на 10 души. Но като получих верижен имейл за първи път, го изпратих много бързо, защото ме гонеше някакво суеверие. Те винаги завършват с „Ако не го предадете на още 10 души, ще ви се случи нещо много лошо" и аз много се връзвах. Още много се опитват да ми пращат такива мейли, обаче вече ги блокирам и игнорирам много успешно."
В работното си време тя е винаги пред компютър, а телефонът й е по-скоро за лични цели. Но когато не е в офиса, рядко отваря личния си лаптоп. Дори е пазарувала през телефона си онлайн, стига сайтовете да го позволяват. Много се радва, че може да си купува билети за кино онлайн.
Разказва ни как е резервирала 16 билета за Киномания, след което се наложило да диктува на касата 16 дълги кода един по един, за да й издадат хартиен носител.
Но има и добри примери, от които е много доволна.
„Много съм щастлива от онлайн услугата на „Дома на киното", защото аз съм киноман, ходя много често и купувам голямо количество билети. Затова за мен е голямо облекчение да го правя през компютъра си. Трябва да изразя на собствениците и на управителите на „Дома на киното" своето възхищение от това. И дебитни карти приемат, и кредитни, има и система, мисля, през ePay. Получаваш самия билет с баркод на телефона и както с бординг картите, си влизам на кино."
Люба не гледа филми онлайн, не обича да тегли пиратско съдържание, а не е абонирана за Netflix, "по простата причина, че все още обичам да ходя на голям екран да гледам".
Абонирана е обаче за други онлайн услуги - използва много Spotify, плаща и за Opel OnStar. Разказва, че това е личен асистент за собствениците на Opel, който може да е полезен с много неща, а най-голямото му предимство е това, че в случай на произшествие или някакво затруднение с автомобила, човек може да разчита на жив асистент (не изкуствен интелект), който да прецени по какъв начин може да му помогне дистанционно, дори ако водачът не е в състояние да се обади сам и да поиска помощ. Ако се отвори въздушната му възглавница, се получава автоматично сигнал, че има проблем. Асистентът се свързва и реагира дистанционно.
OnStar й помага много и при необходимост от някакви глезотии, като да се запази маса в ресторант, или стая в хотел. Можеш дори да се обадиш и да помолиш асистент да провери за точния адрес, към който си се запътил - OnStar асистентът намира маршрута и го праща в навигационната система на автомобила. Програмата работи много добре и при кражба на автомобила - бързо се локализира и сама уведомява полицията.
Интресно ни е кое й харесва повече: Android Auto или Apple CarPlay - двете приложения за свързване на телефона към автомобила. Тя казва, че винаги е била само с Android телефони, които за България не поддържат автомобилното си приложение, докато CarPlay работи добре. Ние добавяме, че ако се изтегли Android Auto през сайт в интернет, вместо през магазина на Google, приложението си е напълно функционално.
Пазарува онлайн, защото й е много удобно.
„Първо, не си губя времето с отиване до мястото, от което трябва да се направи покупката. Това печели много време. Много облекчава живота на човека."
Не би пазарувала дрехи и обувки онлайн.
„Един път съм си купувала маратонки от чужд сайт, просто много ми харесаха, но на екрана ми се сториха черни, а се оказаха тъмносини. Това беше първата издънка. Втората беше свързана с номерацията. Ползвам маратонки на една марка, знам си много добре номера, но се получи едно неудобство при обуване. Винаги обичам да си пробвам обувките, преди да ги купувам. Да не говорим, че при пазаруване на дрехи до голяма степен за мен това е и удоволствие - да разгледам какво има. Не съм прекалено запленена по пазаруването, но от време на време си доставям удоволствие, като си избирам някой нов тоалет."
А дали би заменила местния супермаркет? Засега не. Признава ни, че че за вкъщи си пазарува от магазини, с които е създала "традиционни връзки".
„Аз обичам онзи по-романтичен начин на пазаруване, който е свързан и с това да размениш две приказки с продавача, да има контакт."
Казва, че центъра има стари магазини, които си държат нивото и си имат редовната клиентела. Споделя, че със сегашното време, което особено в чужбина става доста опасно, все повече хора превръщат кухните и дневните си в предпочитана алтернатива през ресторантите и баровете.
„Много внимание вече се обръща как е обзаведена и кухнята, и дневната, да може да замени едва ли не всички изкушения от страна на заведенията и на баровете, и местата, където човек може да отиде."
И все пак - не би си говорила с печката или хладилника, нито би ги оставила да поръчват храна вместо нея. На крушките - може. Дори с пляскане би си включвала осветлението. Но на уреди, които са свързани с огън или с нещо, което може да протече, няма доверие. Въпреки по-консервативното си отношение, знае какво е Google Home Mini и проявява интерес.
От Amazon си е купувала единствено книги. Такава е и първата онлайн-покупка в живота й - професионална книга, свързана с пиара. Не успява да възприеме Amazon, въпреки че в Испания Opel вече са продали автомобил през платформата.
Питаме я кога хората ще започнат да си купуват автомобили онлайн - според нея това за България няма да е много скоро.
„Моите впечатления са, че дори заможни хора не купуват онлайн най-елементарни неща."
Стигаме до темата за страховете на хората при пазаруването онлайн. Люба, казва, че си е задавала дали въпроса дали сметката, от която пазарува, може да бъде източена. Затова обикновено използва дебитна карта, в която няма толкова много пари. А ако й се наложи да ползва кредитна карта, то е тази, която със сигурност има застраховка.
Не ни изненадва и с последното нещо, което си е купила - билет за кино.
„Последно пазарувах снощи. Купих си билет за един нов филм - „Дъвка за балончета". В него играе синът на моя приятелка, Мила Иванова от списание „За жената". Видях трейлъра още преди два месеца. Когато разбрах, че вече върви по кината, първо си запазих билет в Люмиер, където беше пълно със свободни места. След това обаче видях, че го дават и в Дома на киното, и предпочетох там. Нищо, че бяха останали единични места. Предпочитам да си имам билета на телефона и да не се занимавам повече с нищо. Това много ми харесва - човек да може да вижда в телефона си бордната карта, билета или ваучера, защото не трябва да разпечатва. Спестява се хартия, която е разхищение.„
Казва, че интернет е всичко в момента. Не може да си представи как бихме живели без него и мисли, че ако някой иска да предизвика война - трябва да спре интернет.
„Тогава ще стане страшно. Дано да не ме чуят злите сили, но наистина в момента сме страшно зависими и ставаме все повече."
Притеснява се, че в един момент човек без интернет няма да си влезе вкъщи. Особено, след като вече може да си отваря колата през телефона.
Техника не купува много - по принцип. Не само онлайн. Не си смея често телефона. Ако трябва да си купи телевизор - ще отиде на място в магазин, защото иска да си го избере. Нищо не й пречи да си го поръчам онлайн, но в повечето случаи разчита на консултацията в магазина.
Разказва, че пазарува интуитивно и емоционално.
„Миналата година ми дадоха да гледам един филм, който беше записан на USB. Аз имах стар телевизор - JVC. С плосък екран, но с кинескоп, нещо огромно. Бях купила DVD плейър, който да чете USB. Включвам го аз триумфално, за да си гледам филма, обаче се оказва, че е във формат, който този плейър не чете. И понеже с един приятел щяхме да го гледаме, аз му казвам - утре отиваме и купуваме нов плейър. Аха да го купим, изведнъж осъзнаваме, че всъщност няма как да се свърже, защото всички тези устройства са с HDMI кабел, какъвто телевизорът ми с кинескоп няма. И аз казах: „Добре, дай да решим въпроса по-радикално". И по този начин си купих телевизора."
