В последното десетилетие филмовата и музикална индустрия е заета с безмилостна борба срещу споделянето на файлове в Интернет. И един от най-мащабните фронтове на този глобален конфликт е Великобритания, където миналата година бе гласуван т.нар. Digital Economy Act (DEA). Законът позволява на Интернет доставчиците да изключват Интернет връзката на "упоритите нарушители" на авторското право във Великобритания.
Пламът, с който Холивуд и звукозаписната индустрия преследват подхода за превръщане на Интернет доставчиците в един вид копирайт-полиция, предизвика бурни реакции от хората в бизнеса с Интернет достъп.
"Принципът за изключване без съдебно решение нарушава презумпцията за невинност", предупреди наскоро австралийският DSL доставчик iiNet. "Като наказание за възможни минимални икономически загуби (като се има предвид, че става дума за индивидуален нарушител на закона) премахването на Интернет достъпа е както неподходяща, така и непропорционално сериозна стъпка."
Дори и този конкретен закон да бъде обявен за неприложим, стремежът за прокарване на подобни регулации не намалява. Това се дължи на факта, че развлекателната индустрия може да изгуби една конкретна битка (например да принуди iiNet да наказва разменящите файлове), но тя е спечелила един ключов аспект във войната: наложила е аргумента, че споделянето на файлове създава затруднения за музикалния и филмовия бизнес, вреди на творците и изпълнителите и води до закриване на работни места. Това се е превърнало в основна теза по въпросите на споделянето на файлове и център на повечето правителствени дебати за тази практика.
Лъжат ли RIAA, MPAA и борците срещу глобалното пиратство?
Сега ново проучване от Лондонската школа по икономика (LSE) се опитва да постигне нещо повече от простото оспорване на замисъла на DEA. То твърди, че всичко, което големите играчи в бизнеса със съдържание твърдят за споделянето на файлове, е погрешно. Всъщност според него споделянето на файлове е бъдещето - и загубите на печалби вероятно като цяло се дължат на съвсем други причини.
Изследването, наречено "Творческо разрушение и защита на авторското право", разкрива шокиращи данни за икономиката на споделянето на файлове и музика.
Авторите твърдят, че вина за залеза на музикалната индустрия носи цялостният спад в разходите на потребителите за развлекателни нужди - като подкрепят тезата си със статистически данни, които показват, че например разходите за музика, филми и други подобни нужди са спаднали с 40 процента в домакинствата, които не притежават компютри (които по очевидни причини вероятно не са изтегляли файлове от Интернет!) в рамките на периода на тотален запад на бизнеса с музикални и видеозаписи.
Изводът им е не по-малко шокиращ - че налагането със сила на авторското право няма да върне разходите на потребителите за музика, но за сметка на това ще задуши нови бизнесмодели, изградени на принципа на споделянето на файлове, ограбвайки следващото поколение музиканти, без да осигурява средства на настоящото поколение.
Авторите предлагат няколко възможни бизнесмодели, включително разрешаване на Интернет доставчиците да купуват неограничени, неутрални спрямо технологията лицензи - от името на потребителите им.
Спад заради споделянето на файлове действително има, но е скромен
"Музикалната индустрия се справя по-добре, отколкото се твърди, и спадащите печалби могат да бъдат обяснени с други фактори извън незаконното споделяне на файлове", заявяват Барт Камаертс и Бинчун Мен от департамента по медийни изследвания на LSE. "Негативната насока на дебата за споделянето на файлове и защитата на авторското право заплашват да препънат същата тази творческа индустрия, която въпросният закон теоретично има за цел да стимулира."
Наистина няма съмнение, че продажбите на записи на музика стабилно са спадали през последното десетилетие - от над $26 млрд. през 2000 г. до под $16 млрд. миналата година. Но непрекъснатото концентриране върху споделянето на файлове между потребителите игнорира други фактори, коментират учените.
И най-важният сред тях е постепенното отслабване на консумацията на такива продукти от потребителите през последното десетилетие, особено в последните две години на глобалната рецесия. И нещата ще стават още по-лоши.
Според доклада "низходящият натиск върху разходите за развлечения вероятно ще се засилва - поради нарастващите ежедневни разходи и повишаването на безработицата, плюс драстичните повишения на обществените услуги".
Наличието на по-малко финансови средства за развлечения играе много голяма роля за спада на търсенето на продукти като компактдисковете. Проучване на разходите на потребителите в САЩ през 2004 г. показва, че дори разходите за покупка на CD от хората, които не са имали компютри, са спаднали почти наполовина от 1999 до 2004 г.
Войната с пиратите няма да изкара мейджърите пак на печалба
Ако споделянето на файлове не е основната причина за спада на печалбите, налагането със сила на авторското право надали ще върне индустрията към слънчевата печеливша епоха. И въпреки че е вярно, че много потребители са прибегнали към незаконно споделяне на файлове в трудни икономически периоди, проучване на изданието "Journal of Political Economy" от 2007 г. констатира, че повечето хора, изтеглящи файлове, така или иначе не биха купили това съдържание - дори ако нямаха възможност да го споделят.
"Изтеглянията имат някакъв ефект върху продажбите, но той в статистически аспект е неотличим от нулевия", констатират авторите на изследването.
"Нашите оценки са несъвместими с твърденията, че пиратството е основната причина за намалението на продажбите на музика през периода на проучването."
По-късно мета-изследване (през 2010 г.) заключава, че реалната роля на пиратството в спада на продажбите на музика е по-осезаема - около 20 процента. Останалите 80 процента все пак по-скоро се дължат на продажбите на цифрови сингли, вместо на цели албуми - и на възхода на други медийни алтернативи като видеоигрите.
Анализите на RIAA/MPAA не се интересуват от доходите от концерти
Анализите от индустрията за създаване на съдържание на феномена на споделяне на файлове са склонни да омаловажават основни източници на доходи за музикантите, констатира също така докладът на LSE - най-вече доходите от концертни изпълнения на живо.
През 2009 г. за първи път печалбите от музикални събития на живо са надминали продажбите на музика във Великобритания. Звукозаписната индустрия има печалба от около 1.36 млрд. лири, докато концертните шоута са донесли печалба от около 1.54 млрд. Продажбите на билети са се увеличили 5.8 процента, "вторичните доходи от билети" са нараснали с 15 процента, а сметките за свързаните с това услуги по време на концертите са достигнали 1.54 млн. лири. (Това не помага особено на лейбълите, тъй като малко от тях печелят от по-добрите продажби на музика на живо; промените в тази насока обаче вече започват.)
Законното споделяне на файлове също така се е увеличило с девет процента в глобален мащаб през 2009 г., като с 8 процента се е увеличил и доходът от права на показване. "Тръгвайки от ниска база, стойността на глобалния пазар за цифрова музика се е увеличила с 1000% за периода 2004-2010 г., като през 2010 г. той представлява $4.6 млрд.", установява изследването.
Превръщането в плашило на "споделянето" спъва новите бизнесмодели
Това, което се заражда, е все по-"ефимерна" глобална музикална култура, базирана не на покупката на конкретни физически опаковки на музиката, а на откриването и последващото промотиране на музиканти чрез споделянето на файлове. Големият печеливш в този модел не е продаващият цифрова музика, а самата обикаляща на турнета група, чиято музика лесно може да бъде открита в Мрежата. Както и при голяма част от икономиката на изгряващия свят, промяната е от покупка на неща към покупка на услуги - в този случай билети за концерти и свързаните с тях дейности.
"Някои изпълнители и музикални лейбъли пълноценно се възползват от споделянето на файлове и културата на участие, което то поддържа, вместо да я отхвърлят", коментират Камаертс и Мен. "В рамките на този процес изпълнителите и лейбълите разработват полезни алтернативни модели за генериране на печалби."
Авторите на изследването все пак признават, че тези алтернативни методи надали биха вдъхновили гиганти като Sony и EMI. "В сравнение със стойността на масовия музикален пазар, доминиран от "голямата четворка" мейджъри, това са сравнително периферни дейности", казват те.
До пет години броят на споделящите "престъпници" ще се увеличи десетки пъти
Приходите от алтернативните бизнес модели обаче се очаква да станат не толкова маргинални в много близко бъдеще. Доколкото световният мобилен трафик на данни ще стане 26 пъти по-голям към 2015 г., а повечето хора в Близкия Изток, Африка и Южна/Югоизточна Азия се очаква да се свържат с мобилен Интернет дори преди да разполагат с електричество, споделянето на файлове може би е предопределено да изживее втори голям скок, без значение дали големите играчи в бизнеса със съдържание го одобряват.
Тези милиони нови потребители на Мрежата няма да имат пари да купуват цифрови музикални файлове. И те естествено ще използват решения като BitTorrent. Това ще окаже още по-голям натиск върху правителствата, които ще трябва да решат дали да криминализират голям дял от човечеството, или да насърчават пазара да се адаптира към новите "ефимерни" модели, описани в изследването.
Сред другите предложения, които тези учени предлагат да бъдат обмислени, е "данъчно облагане на употребата на празните носители и потребителското записващо оборудване." Своеобразният десятък би могъл да бъде част от цената на Интернет достъпа - "един вид "лиценз за изтегляне". Тогава дебатът би могъл отново да се концентрира върху алтернативните начини за ре-дистрибуция на приходите от подобни такси."
