Ембиънт фестивалът на Bluba Lu и Дома на киното си е събитие отвсякъде за почитателите на оная, другата музика. Пък и за киноманите. Но освен рядката възможност да видим накуп уникални стари класики, имаме и също рядката възможност да ги чуем озвучени от куп интересни артисти и групи - някои известни, други не толкова.
Auditory Ossicles са някъде по средата - напълно непознати за широката публика и определено известни за хората, които слушат „такава музика". Имат над 800 фена във Facebook, като сред тях има много други музиканти и артисти, журналисти, промоутъри, клубове.
На тях е поверена и честта да открият първи феста в петък вечер от 21.30 часа и да дадат тон на събитието.
Ден по-рано намирам групата в клуб Mixtape в подлеза на НДК, където свирят същата вечер - пак като подгряващи, този път на двама много интересни „вносни" изпълнители на алтернативна електроника, базирана най-общо на хип хоп ритми. Андрей се занимава със саундчека на британците, а останалите от групата се появяват един по един.
Докато пристъпват от крак на крак в очакване на техния ред за саундчек, придърпвам Боби общо взето в тоалетната на клуба, където е най-тихо, да го поразпитам това-онова за групата и феста. Ембиънт класика: двама мъже в тоалетната... Няма обаче секс, наркотици и рокендрол, не, тук става дума за нещо друго.
„Ние сме Auditory Ossicles, събрахме се преди 5 години и се занимаваме с електронна музика, предимно ембиънт и смес от ембиънт, джаз и неравноделни български ритми", обяснява ми Боби нещата в едно изречение. Той говори спокойно и уверено, по същество, с ясни мисли, макар да е леко притеснен.
„Виж, аз съм повече по музиката и правенето й, той Андрей е по външните контакти", казва ми малко извинително. Малко преди това Андрей е потвърдил: „О, аз в последните месеци доста често ви чета, откак интервюирахте всички от Balkansky, започнахте доста интервюта да правите. Аз от време на време ходя по участия с Теодосий Спасов", допълва той. „Един ден той се беше замислил и ми каза: „Знаеш ли, ставам на 50 години, а от 41 години свиря на кавал!", прихва Андрей.
Представи групата, моля аз Боби. „Иван е барабанистът ни, свири на електронни барабани. Данчо е саксофонистът, свири също и на клавишни. Андрей свири на бас и на електронни инструменти. Аз се занимавам с подложки, програминг, ефекти... такива неща".
Кои са по-големите ви изяви досега, питам го. Богдан Богданов Шишеджиев, както е по паспорт, се почесва леко озадачено. „Свирихме веднъж в Братислава на фестивала Уилсоник, на брега на река Дунав. Свирихме на Mellow фестивала... и горе-долу това е. Останалите са малки участия по клубове".
Не знам защо забравя да спомене, че са подгрявали Sofa Surfers, които може и да не са най-великото име в света, но за мен, за група съветски учени и за почитателите на трип хоп, алтърнатив поп и други депресарски музикални течения са „самите" Sofa Surfers.
Имате доста приятели във Facebook като за не-широко популярна група, отбелязвам озадачено аз. Боби вдига рамене: „Ами ние издадохме два албума и едно EP и ги пуснахме за даунлоуд в интернет. Предполагам, че хората са ни чули там".
„Митко Паскалев се обади на Андрей след едно наше съвместно участие в „Строежа" и каза, че много ни харесали", разказва Боби как са стигнали до ембиънт фестивала. „Те още преди това ни бяха поканили за феста, но едно от условията беше да не се ползват компютри. А на нас свиренето на живо като цяло ни е организирано около компютри и нямаше как да го направим по този начин. Но след това участие те се съгласиха да има и компютри и ние веднага се навихме да се включим".
„Понеже всички от известно време много искаме да правим ембиънт на живо, с импровизации, специални моменти, шумове, машинки...", обяснява той и напълно го разбирам. Природата на тази музика е експериментална и импровизационна по принцип, а с цялата тази модерна електроника наоколо възможностите за създаване на звуково шоу на живо са фантастични.
Само минути преди това съм зяпал умопомрачителния пърформънс на единия от британците - без плочи, дискове или други носители и практически без компютър, само с един MPD 32, добър миксер, глас и микрофон. Не се стърпях и гласно изразих възторга си от това, че за първи път виждам на живо изпълнение на MPD, след което Андрей се почеса и каза: „Ама то и аз използвам MPD...".
Auditory Ossicles ще открият феста, като музиката им ще покрие класиката „Нанук от север" - първият значим документален филм в историята на киното. Музикантите гледали откъси от филма и след това в продължение на две седмици готвили сета си. Иначе нямат някакъв особен интерес към нямото кино - Боби ми казва, че любимият му филм е „Трафик" с Майкъл Дъглас и Катрин Зита-Джоунс, „защото там има много хубава ембиънт музика - Клив Мартинес, той е много сериозен автор на филмова музика, писал е и саундтрака на „Соларис".
„Ние го правим за удоволствие", казва Боби за дейността на Auditory Ossicles. Иначе работят други неща. Той и Андрей са във фирма за даване под наем на осветление: „Аз се занимавам с осветление, а Андрей със звук". Само барабанистът им Иван „си е барабанист".
„Като цяло не се борим много агресивно за участия, а това, че излязохме навън, се случи само веднъж. Нямам представа как ще се развият нещата занапред. Дано да имаме повече участия в чужбина, пък и тук" - Боби е колкото пожелателно, толкова и леко песимистично настроен.
„Много харесвам бийтове, по принцип съм се насочил към тази сцена - дигитален фънк, IDM ембиънт, хип хоп джаз", въвежда ме той в интересите и влиянията си.
Понеже ми изглежда светнат, питам го какъв според него би трябвало да бъде музикалният продукт, адекватен на днешното време. С други думи, по кой начин може да се правят пари от музика днес? „Нямам представа. Ако знаех, вече щях да съм станал милионер!", разсмива се искрено той.
Но нали записвате албуми и ги пускате в интернет, настоявам аз. „Ние ги пускаме безплатно. До момента не сме мислили изобщо да правим пари от музика, по-скоро искаме, ако може, да попътуваме по този начин. Възприемаме го по-скоро като хоби, отколкото като нещо друго".
Искрено им пожелавам успех. Накрая се сещам да го попитам и онова, което се чудя още от самото начало: „Защо избрахте това толкова трудно за запомняне име на групата ви?"
„Auditory Ossicles са трите костици, които предават вибрациите от тъпанчето към средното ухо. Реално на тях дължим чуването. И възможността да слушаме музика съответно".
Кратко и ефектно като зенбудистка коана.
