Джил Мърдок и съпругът й Кен Маккинън били изненадани, когато на вратата на дома им в Ивърнес пристигнало заплашително писмо от адвокат. То изисквало те незабавно да платят 500 лири, тъй като били направили достъпно за пиратиране в Интернет копие на компютърна игра - Risk II. Двамата, на възраст съответно 56 и 68 години, били слисани, не на последно място защото нито един от тях не играе на компютърни игри. "Не се интересуваме от такива неща," казва г-жа Мърдок. "Обичаме да си разхождаме кучето, да караме колело или да си поддържаме градината - не използваме Интернет за нищо друго, освен за търсене на информация в Google."
Тя е обвинена, че е предоставила достъпна за изтегляне играта Risk II в P2P мрежа - система за споделяне, позволяваща на всеки да направи копие от играта. "Аз дори не знам какво е P2P," добавя Мърдок, признавайки, че е трябвало да се обърне към приятел, за да й обясни той в какво е обвинена. Първата й реакция е да се обади на юридическата фирма, която й изпратила писмото. "Обадих се на Davenport Lyons почти веднага и говорих с човек, който отказа да ми назове името си. Така и не научих кой беше той," казва Мърдок.
"Това, което се случи, е че ми беше казано, че няма значение дали това ние сме го извършили или не. Казаха ми, че трябва да сме имали Wi-Fi и някой друг да е използвал нашата връзка - но ние нямаме Wi-Fi. След това ми казаха, че вероятно не сме се погрижили да си защитим компютъра с Norton - но ние го бяхме защитили. Не изглеждаше човекът изобщо да се интересува дали сме го извършили или не," спомня си тя. Притеснена от обаждането, жената си помислила за момент, "че ще изгубя къщата - заради всички юридически разходи, които може да се наложи да платя".
Уверена в своята невинност, двойката се съветва с различни хора. Консултантската организация към съвета по търговски стандарти им предлага да пестят пари за адвокат, но в крайна сметка с помощта на организацията на потребителите Which?, обвинението е отхвърлено след няколко месеца заплашителни кореспонденции. Но това семейство надали е единственото, получило неочаквани искания по пощата. През последните две години три юридически фирми - Davenport Lyons, ACS:Law и Tilly Bailey & Irvine, се занимават с преследване на отделни потребители, обвинени в изтегляне или споделяне на пиратски материали - обикновено искайки между 500 и 700 лири, след обвинения, че собственикът на къщата е пиратствал защитен с авторско право продукт.
Това, което показва случаят на семейство Мърдок и другите подобни на него, са обичайните проблеми на опитите за борба с Интернет пиратството чрез идентифициране на отделни лица, които се предполага, че са се занимавали с незаконно споделяне на файлове с музика, ТВ предавания, филми или игри - и търсенето на някаква форма на компенсация по юридически път. Досега това беше занимание за малцина, но приетият миналата седмица във Великобритания нов закон Digital Economy Act (Закон за дигиталната икономика) ще превърне преследването на домакинства в нещо доста по-вероятно. Законът би могъл да доведе до това набедените за пирати потребителида бъдат лишени от Интернет връзка, ако те могат да бъдат точно идентифицирани.
Ендрю Хийни, директор по регулациите в британския Интернет доставчик Talk Talk, най-засегнат от последиците от изключването на потребители от Интернет, казва, че случаи като този на Мърдок демонстрират трудностите в така замисленото законодателство. "Фундаменталният недостатък винаги е един и същ: притежателите на авторско право могат да свържат пиратството с IP адреси, а те могат да бъдат идентифицирани като принадлежащи на Интернет акаунта на определени домакинства. Но може да има десетки хора, използващи един IP адрес - членове на семейството, гости, съседи или някой по-безскрупулен."
Той казва, че най-решителните пирати - престъпниците, ще прикриват следите си, заимствайки Интернет връзката на други хора, ако могат. "Това, което Digital Economy Bill предлага, е да се стовари тежестта на отговорността върху човека, който притежава Интернет връзката - той трябва да докаже, че не той е пиратирал този филм, в противен случай го застрашава изключване от Интернет," казва Хийни.
Данните досега доказват, че стотици и може би хиляди хора са били погрешно идентифицирани въз основа на некоректни доказателства - съдейки по "стотиците хора", за които шефът на правния отдел на Which? Дебора Финч казва, че има сведения.
Други, естествено, може да са виновни - но винаги ще има и случаи, в които поисканата сума е била платена, защото хората искат бързо решение, или защото решават да избегнат неловките разговори и да създават напрежение в семейството, ако има предположение, че някой от къщата е гледал порно. "Смятаме, че разпратените писмата биха могли да са десетки хиляди - на практика това означава почти спекулативно събиране на пари," казва Финч. Робърт Кокс, който живее в Нортхемптъншир и работи в областта на информационните технологии, е бил обвинен от ACS:Law, че е направил достъпна за копиране от други хора чрез P2P компютърна игра, наречена Two Worlds. Деветстраничното писмо на ACS:Law твърди, че техният клиент, слабоизвестна фирма за игри, наречена Reality Pump, е "ангажирала специалисти по компютърна криминалистика" от фирма, наречена Logistep, и техните разследвания са показали, че домашната му Интернет връзка е била използвана за незаконно разпространение на компютърната игра.
Но тези техники за криминално разследване без изключение възприемат един и същ подход, който ще бъде използван както при сегашния закон за авторското право - за стартиране на граждански иск, така и при новия закон, където наказанието би могло да бъде загуба на правото на домашна употреба на Интернет. За щастие на Кокс, той е имал достатъчно специализирани познания, за да отхвърли исканията на ACS - и в крайна сметка юридическата фирма се отказала да го тормози.
Основните медийни групи особено внимават в това да избягват да съдят клиенти - те вече познават проблемите, които това донесе на музикалните гиганти в САЩ, когато те предприеха действия по съдебен ред срещу 12-годишното момиче Бриана Торес - и се опитаха да съдят Гъртруд Уолтън, 83-годишна жена, която беше починала два месеца преди пристигането на призовката. Други, по-малки медийни фирми стоят зад настоящата поредица от юридически действия, както показва анализът на юридическата документация; и има притеснения, че ще има опортюнистични, безскрупулни фирми, които ще се опитват да използват заплахата за изключване от Интернет, за да принудят хората да платят.
Когато Davenport Lyons се заемат с Мърдок през 2008 г., фирмата представлява интересите на средна по размер фирма за компютърни игри - Atari. Но след негативната реклама, предизвикана от кампанията, Atari се оттеглят и разпращат извинителни писма на погрешно обвинени потребители година по-късно, казвайки, че съжаляват за причинените неудобства. През ноември ACS:Law опитват да изискат от Кралския върховен съд решение няколко Интернет доставчици да предоставят данни за клиенти, свързани с IP адреси на заподозрени в пиратство. Те действат от името на слабоизвестна фирма, наречена MediaCAT, която има правото да води съдебни дела срещу потребители, пиратствали някой от общо 291 на брой порнографски филма, собственост на пет фирми, две от които са контролирани от магната на развлеченията за възрастни Дейвид Съливан (той освен другото е и съсобственик на футболния отбор Уест Хям).
ACS:Law се ръководи от Ендрю Кросли, като той е единственият й директор. Миналата година неговата фирма е изпратила около 6500 искания за плащане, поемайки част и от претоварената със случаи Davenport Lyons, но сериозното разширение на неговата дейност означава, че той планира да разпрати 50 000-60 000 писма през 2010 г. Той казва, че "доста голям процент" от хората, получаващи такива писма, плащат - и е имало само епизодични случаи на объркана самоличност. "Ние сме много уверени в надежността на нашата технология," казва той, добавяйки, че "нашата цел е да намалим нарушенията на авторските права на нашите клиенти" и че "макар да звучи смешно, има доказателства, показващи, че това, което правим, върши работа".
ACS:Law възнамерява да продължи с кампанията си за писане на писма, когато клаузите за изключване от Интернет в Digital Economy Act влязат в сила, тъй като от фирмата твърдят, че заплахата за глоба е по-сдържащ фактор от изключването. Но Кросли казва, че мярката "придава на цялата област на правоприлагането на цифровите авторски права по-голяма убедителност, тъй като работи на същия принцип" - чрез употреба на отделни IP адреси за идентифициране на заподозрени в споделяне на файлове.
И все пак не всички юридически фирми се чувстват толкова спокойни относно подхода си на писане на писма. Davenport Lyons отказаха коментар за действията си, но прекратиха писането на писма за тази година, прехвърляйки персонала и работата си на ACS:Law. В петък вечер Tilly Bailey & Irvine, които са изпратили около 250 писма, казаха, че ще прекратят работа след оплакване, направено от Which? пред организацията за регулация на дейността на британските юристи. TBI са казвали преди, че "категорично отхвърляме каквито и да е твърдения, че нашите писма са сплашващи или подхождащи с твърда ръка", но реакциите на изплашените и обезпокоени получатели на писмата показват по-различна картина. Опасението е, че тези, които ще са най-склонни да използват закона, за да заплашват хората с изключване, ще бъдат безскрупулни посредници, които действат от името на притежатели на съдържание, което никой не би описал като масово разпространено. Ако досегашният опит е показател, то броят на оплаквания ще се увеличи, а грешките на правосъдието също ще станат повече на брой.
Юридическите фирми, изпращащи заплашителни писма по домовете в момента се възползват от съществуващия закон за авторското право, дизайна и патентите, приет през 1988 г. Той позволява на медийните фирми да предприемат гражданскоправни действия - и да търсят компенсации - от хора, обвинени в нарушаване на авторското им право. Но за да установят кого да преследват, притежателите на авторското право е необходимо да идентифицират лицата, които смятат, че са виновни.
Разследващите престъпления онлайн откриват "IP адреса", уникалния адрес на всяка Интернет връзка, и връзката му с някой, който предлага песен, филм, телевизионна програма или компютърна игра за копиране от други хора. След това те представят този адрес на съответния Интернет доставчик, например BT, Sky или Virgin Media във Великобритания, с доказателства за обвиненията в пиратство. Интернет доставчиците обикновено предават своята информация едва след съдебно разпореждане - което в крайна сметка свързва IP адреса с името и адреса на клиента.
Критиците казват, че този процес е сложен и скъп - и че единственото наказание, което може да бъде наложено, е глоба. Идеята на Digital Economy Bill е да стане ясно, че Интернет доставчиците трябва да предупреждават потребителите за обвиненията в нарушение на закона - ако им бъде представено законосъобразно искане, и да се въведе сериозна наказателна мярка. А тя е обвинените да бъдат "временно" изключвани от Интернет връзка в случай на многократни нарушения - което същевременно спомага за избягването на тромавата процедура по изискване на компенсации по съдебен ред.
Изключването ще се въведе единствено по решение на министъра на културата, ако глобите, които го предшестват, не постигнат резултат след изпробване и оценка на въздействието им в продължение поне на година. Масово се очаква изключването в крайна сметка да бъде въведено, независимо коя партия ще спечели предстоящите общи избори във Великобритания.
