От днес от 11 часа знаменитите ФСБ подаряват на българската публика последния си албум с 15 чисто нови парчета - безплатно в Интернет, обявиха Румен Бояджиев, Иван Лечев и Константин Цеков.
След 20 години мълчание, с цената на преживяната подмяна на стойностите в изкуството, времена на груб комерсиализъм и абдикирането от националното, ФСБ подаряват своята музика, каза Румен Бояджиев.
Това, че ние подаряваме своята музика, показва, че нещо не е в ред в нашата държава. Ние не искаме повече да бъдем от грешната страна и затова този наш албум се казва „ФСБ." (ФСБ точка), подчертаха музикантите. Те допълниха, че това не е краят на кариерата им, а точно обратното - началото на онова, което следва след като са минали отвъд точката на тяхното мълчание и точката на тяхното несъгласие.
Музикантите не обвиниха никого конкретно за трагичното положение на музикалния ни пазар, но подчертаха, че са дълбоко несъгласни с действията на Министерството на културата и правителствената политика към културата през изтеклите 20 години, която сравниха с „ботуш, смачкващ всичко".
„Нищо не искаме от държавата. Ако може поне да не ни пречи", отговориха те на въпрос на в. „Труд" колко пари би трябвало да им отпусне държавата, за да могат да издадат албума си на физически носител.
Държавата отговори с безразлично мълчание - зает да получава персонални награди от лобисти на чуждия музикален бизнес, културният министър Вежди Рашидов не намери време, пари или възпитание барем да изпрати един букет и 2-3 празни думи като поздрав към ФСБ по случай събитието, което хиляди българи по света и у нас (според групата фенове във Фейсбук) чакат с оправдано нетърпение. То е ясно, че за Рашидов най-великата БГ група на всички времена не е култура, но подобно отношение и безразличие граничи дори не с цинизъм, а с културния фашизъм, за който намекнаха музикантите. Барем от популизъм бе, Вежди, да беше...
От държавата всички ние можем да искаме единствено да си върши работата така, че да създава среда, в която нашите потенциални спонсори да могат да развиват успешен бизнес и да имат стимул и облекчения да ни спонсорират, допълниха Румен Бояджиев и неговите колеги. Ние сме само музиканти и можем да свършим само нашата работа. И ето - свършихме си нашата работа и ви я подаряваме безвъзмездно, щом няма кой да ни спонсорира да я издадем. Дано някой се замисли, че в това има нещо грешно, казаха ФСБ.
Музикантите допълниха, че истинската печалба за творците е удовлетворението от създаването на музиката, а не парите от продажбите."Ние имаме най-ценното за нас - нашата музика", каза Румен Бояджиев. "Затова искаме да ви я подарим и тя да достигне до всички - и тези, които ни харесват и тези, които не са ни почитатели."
Стана ясно, че албумът е бил напълно готов още преди 8 месеца, но през цялото това време не са успели да намерят спонсор за издаването му. Бизнесът в България се ръководи основно от мениджъри-чужденци, а за тях името ФСБ не означава нищо, а и нямат никакъв ангажимент към българската култура. Не ги обвиняваме, че предпочитат да инвестират в комерсиални и чуждоезични продукти, за тях пазарът само от българоговорящи просто не е достатъчно интересен, обобщиха тримата музиканти.
От миналата година обикалям по всички музикални компании - от „Вирджиния рекърдс" до „Рива саунд" - и обяснявам „ФСБ са записали страшен нов албум, що не го издадете". Всичките мълчат и си правят оглушки, сподели с болка Тома Спространов пред журналистите на пресконференцията днес. (Толкова по въпроса какъв е приносът към българската култура на лица като Саня Армутлиева („Вирджиния рекърдс" и „Анимато мюзик") или Ина Килева (БАМП -Българската асоциация на музикалните продуценти), които непрекъснато реват за някакви пари, които им били откраднати от някакви карибски пирати.) А издаването на ФСБ е просто никакъв бизнес риск - кой е по-голям от тях в България?, чуди се на глас Тома Спространов.
Всичките тези години сме правили музиката си все на български. Случи се обаче така, че не ние, а нашата публика избяга в чужбина. Въпреки това ние сме направили избора си и няма да го променим - пеем на български, за българската публика. И като няма друг начин, решихме да й го подарим, коментираха музикантите решението си да пуснат албума си в Интернет.
„Интернет е бъдещето на музиката, там се случват нещата, там е и нашето бъдеще", категорични бяха ФСБ. Те отговориха и на незададения въпрос за така нареченото пиратство. „Всички теглим музика от Интернет. Логично е и ние да предоставим нашата музика там. Но вие знаете колко безкомпромисни сме били през годините към качеството на нашия звук. Това в Интернет е mp3 файл, това не е истинският звук на един компакт диск. Това е junk (боклук - англ.) саунд. Има хора, които се задоволяват с junk фууд - щом искат, нека това е за тях, ние им даваме албума си безплатно. Истинският ценител обаче винаги ще иска да слуша албума с качествения саунд на един компакт диск", така Иван Лечев обобщи кристално ясно проблема, който толкова други БГ изпълнители и музиканти не разбират. Разбира се, зависи и какво има записано на диска като чисто музикална стойност и ФСБ показаха, че са наясно и с това.
Стана ясно, че все пак групата ще издаде новия си продукт и на диск. „Дори ако трябва накрая да събираме пари помежду си или да продадем по една стая от жилищата си", добави полушеговито, полууморено Румен Бояджиев.
Групата планира и кратко турне наесен, вероятно през ноември, но датите все още не са уточнени. Спонсори също няма, но ФСБ и тук разчитат на Интернет: „Щом уточним датите, ще пуснем предварителна продажба на билети за концертите онлайн. Ще е нещо като дарение, за да съберем пари за концертите, но сме категорични, че ще ги направим", заявиха тримата виртуози.
Особено сутрин, ако гледаме телевизия и слушаме радио, животът ни се струва още по-черен, признаха накрая музикантите. В нашия албум обаче има много слънце, стремеж и оптимизъм, чуйте го поне няколко пъти преди да го коментираме отново, завършиха те.
През целия ден сайтът на групата обаче бе претоварен от огромния брой желаещи да си изтеглят албума.
Лично послание от автора до министъра на културата: Г-н Рашидов, през целия Ви мандат като министър едва ли ще се случи по-знаково и по-значимо събитие в българската поп и рок музика от това, което Вие днес пропуснахте. Оценявам приноса Ви в това да не позволим на един БГ музикант да си иде от болест поради безпаричие, но още по-високо бих оценил, ако се ангажирате поне някак с каузата държавата да помогне и на другите, които са все още живи, да продължават да работят и да ни радват. Ако ли не, ще оценя оставката Ви - да пуши пури може всеки.
