Защо Pet Shop Boys все още са най-умните мъже на попмузиката

35 години след като Pet Shop Boys имаха първия си значим хит, те заемат уникално и много завидно място в пейзажа на попмузиката. Те са създаващи хитове симпатични чичовци, които държат пръсти на пулса на музиката, докато запазват мистиката на изпълнители от различна ера. "Техният дистанциран и противоречив подход към успеха е освежаващ във време, когато толкова много изпълнители крещят за внимание в дигиталното пространство", казва д-р Кърсти Феърклоу от факултета по изкуства и медии на университета в Салфорд.

Но въпреки че Нийл Тенант и Крис Лоу не публикуват в социалните медии (извън постовете в старателно поддържани официални акаунти), те остават мигновено разпознаваем поп тандем.

Затворете очи и можете да си ги представите един до друг - те може да носят или да не носят емблематични шапки, но Лоу задължително ще е с тъмни очила.

Същевременно, вероятно защото сме свикнали дотолкова да ги виждаме описвани като "възрастните видни дейци на попмузиката", лесно е да игнорираме техните невероятни достижения в чартовете. Включени в книгата на рекордите "Гинес" като най-успешното дуо в британската музикална история, Тенант и Лоу имат поразителните 44 хита в британския "Топ 40", включително иконични песни като West End Girls, It's a Sin, What Have I Done to Deserve This?, Left to My Own Devices и Go West, дефиниращи цели ери.

През тяхната "имперска фаза" в края на 80-те и началото на 90-те години - ако заимстваме понятието, измислено от Тенант - те са вкарали цели 12 песни в американския Billboard Hot 100. И са били дори още по-успешни в класацията Billboard Dance Club Songs Chart, където са петите по успешност изпълнители, след Мадона, Джанет Джаксън, Риана и Бионсе.

Yesterday, When I Was Mad не е сред най-големите хитове на дуото, но този подценен сингъл от 1994 г. съдържа някои от най-убийствените и разкриващи текстове в тяхната история. Тенант казва, че е започнал да пише песента "в лошо настроение" по време на турнето им от 1991 г., като си е представял "типа неща, които хората ти казват след шоуто".

Той пее: "Някой беше казал: Чудесно е, че все още ви има. Двамата постигнахте толкова много с толкова малко". На моменти те може и да са се чувствали подценени, но през 2020 г., с идващ нов албум и турне с най-големите им хитове, е редно да признаем Тенант и Лоу за най-умните мъже на попмузиката.

Партита и политика

Сега излиза техният 14-ти студиен албум Hotspot, трети поред, записан с продуцента и носител на "Грами" Стюарт Прайс, дългогодишен фен, превърнал се в доверен сътрудник. Елегантният водещ сингъл на албума - Dreamland, ги събира с Оли Алекзандър, певец в хитовото трио Years and Years, и включва успешно намигване към политическия подтекст.

Тенант си представя фантастичен свят, където "не ти е нужна виза - можеш да идваш, да си отиваш и все още да бъдеш тук", което изглежда като леко заяждане с Великобритания и Brexit (той беше явен поддръжник на оставането в ЕС) и сегашната имиграционна политика на САЩ.

В други моменти Hotspot прави лесни обрати между класическата за Pet Shop Boys меланхолия - справка Burning the Heather, където има прекрасни китарни партии от Бърнард Бътлър от Suede - и готов за клубовете хедонизъм, в парчета като Monkey Business, където Тенант заема ролята на безгрижен екстроверт.

"Носете ми маргарити, шампанско и червено вино", пее той: "Ще направим парти, където всички ще преминем границата". Има и други деликатно загатнати политически моменти, като Hoping for a Miracle, където привилегированият главен герой е описван като "дете на слънцето", и вероятно има доста сходства с Борис Джонсън.

Откакто двамата постигнаха пробив с West End Girls, която достигна първо място в САЩ и Великобритания през 1986 г., Тенант и Лоу демонстрират майсторска способност да вплитат социални коментари и политическа сатира в заразните си електропоп песни. Както заявява Феърклоу, те успяха да постигнат "рядка комбинация от мащабен комерсиален успех и интелигентен подход към създаването на попмузика, който редовно коментира текущия момент в културата".

Ако посочим няколко примера, сингълът им Suburbia от 1986 г., донякъде вдъхновен от вълненията в Брикстън и Токстет през 1981 г., изследва възхода на социалните вълнения в някога проспериращи градски райони. Други хитове от тази ера като Opportunities (Let's Make Lots of Money) и What Have I Done to Deserve This?, дует с Дъсти Спрингфийлд, отразяват фокуса върху личната финансова изгода през годините на Тачър и Рейгън. "Ти винаги искаше любовник, аз исках само работа", пее Тенант.

Сатиричният дух двамата музиканти изпъква и в I'm with Stupid (2006), песен, която фокусирано критикува прочутите "специални отношения" между тогавашния премиер Тони Блеър и тогавашния американски президент Джордж Буш-младши; по време на участие по британска телевизия, дуото беше придружавано от танцьори, носещи маски на Блеър и Буш.

Стив Харнел, редактор на Classic Pop Magazine, които посветиха специално издание на Pet Shop Boys през 2018 г., казва, че кариерата на Тенант преди музикалния му пробив (той е бил музикален журналист в Smash Hits Magazine) е ключова за разбирането на стила на писане на песни от дуото. "Нийл винаги е бил умел с думите и тази любов към словото директно се предава в писането му на текстове."

Той също така хвали "енциклопедичните му познания за това какво води до страхотна попмузика" и казва, че Тенант притежава "усет за комерсиалност", съчетан с "желание да се внесе нещо по-елитарно" в тази форма на изкуство. Определено каталогът на Pet Shop Boys е поръсен с препратки, които повечето попгрупи дори не биха и мечтали да включат - от германския визуален артист Герхард Рихтер в Love Etc. (2009) до любовта на британския политик Тони Бен към пиене на чай в Love Is a Bourgeois Construct (2015).

Тенант винаги е бил по-видният член на дуото, както подобава на ролята му на фронтмен, но Хартнел коментира, че приносът на Лоу не бива да се подценява. Подобно на всяко друго страхотно партньорство, едната половинка допълва другата. "Крис Лоу винаги е поддържал силна връзка с клубната култура и несъмнено е леко подценен за начина, по който поддържа музиката на дуото със свежо и актуално звучене за нови поколения от фенове," заявява той.

Любовта на Лоу към клубната и младежката култура е на фокус в Paninaro (1986), една от малкото песни на Pet Shop Boys, в която той изпълнява повечето вокали. Този готов за клубовете хит е вдъхновен от младежка италианска субкултура, дефинирана от любовта й към дизайнерското облекло и показен стил на потребление на луксозни стоки.

Гей аспектът

Pet Shop Boys са откривали вдъхновение за писане на песни в какво ли не - от поемата на Т.С. Елиът The Waste Land, повлияла медитацията над живота в големия град на West End Girls, до фокусирания върху модата ситком на Дженифър Сондърс Absolutely Fabulous, който Тенант и Лоу са проучили из основи за забавния едноименен благотворителен сингъл през 1994 г. Но преди всичко, тяхната музика е запазвала деликатен, но стабилен гей нюанс от средата на 80-те години насам.

"Тенант не беше открит, проповядващ кауза текстописец или изпълнител. Той беше по-скоро залагаше на двусмислеността, извъртането, семантиката", казва Мартин Астън, автор на Breaking Down The Walls Of Heartache: How Music Came Out.

Тенант за първи път обсъжда хомосексуалността си в интервю през 1994 г. за сп. Attitude, но още преди това според Астън хомосексуалните фенове вероятно са разпознавали сексуалността му, като са "разчитали знаците": например дуото наема авангардния хомосексуален кинорежисьор Дерек Джарман да режисира видеото за It's a Sin (1987) - песен за отхвърлянето от Тенант на католическото му възпитание, за която впоследствие той е казвал, че е "замислена като неангажираща шега".

В края на 80-те години, Тенант и Лоу също така са си сътрудничили сериозно с две от иконите на гей движението - Лайза Минели и Дъсти Спрингфийлд.

В критика от 2017 г. на албума на Минели Results, на който Pet Shop Boys са съавтори и продуценти, журналистът Алфед Сото пише: "Ако гледаме назад, намеците са били лесно забележими, но най-добрата индикация за не-хетеросексуалността на Лоу и Тенант е бил изборът им на клиенти". Заслужава си да се отбележи обаче, че Лоу никога не е говорил публично за сексуалността си.

Kариерата на Pet Shop Boys се е променила забележимо след разкриването на Тенант. Техните сценични костюми стават по-колоритни и чудати [и преди този момент], и никой от тях не съдържаше препратки, иронични или не, към гей-стереотипи, отебязва той.

Но Астън смята, че разкриването е позволило на Тенант да бъде "по-малко завоалиран" в текстовете си, което определено изпъква в песни като Last Night I Fell in Love (2002). Този ироничен акцент от албума Release си представя хомосексуална среща между Еминем, който е често критикуван за хомофобското съдържание на текстовете му, и неназован фен от мъжки пол. "Когато го питах защо съм чувал толкова обвинения срещу него за хомофобия и подобни неща, той просто сви рамене", пее Тенант, който е в ролята на фена.

Независимо как новият албум Hotspot ще се представи в чартовете, историческият завет на Тенант и Лоу изглежда гарантиран на този етап от кариерата им.

"Трябва да свалим шапка на амбициите им", казва Харнел, който хвали дуото за "огромните лайв екстравагантни шоута", създадени в сътрудничество с елитни творчески гении като награждавания сценичен дизайнер Ес Девлин и номинирания за "Тони" хореограф Лин Пейдж.

През годините Pet Shop Boys също така са демонстрирали желание да избягват арени в полза на по-малко традиционни места за поп-концерти, отразяващи техния културен еклектизъм. През 1997 г. те в рамките на три седмици гостуваха на лондонския театър "Савой", а през 2016 и 2018 г. имаха подобни гостувания в Кралската опера. Това е подход, който впоследствие беше копиран от изпълнители като Мадона в нейното сегашно изцяло провеждащо се в театрални зали турне Madame X.

Астън казва, че в рамките на повече от 35 години, Pet Shop Boys "въплъщават това, което представлява най-добрата попмузика - нещо, на което може да се наслаждаваш на повърхността, но и на по-дълбоко ниво, ако слушателят избере да го стори". Трудно е да не се съгласим с това заключение.

По принцип може и да не ни е нужно да знаем, че Being Boring - песен, която се радва на сравнително скромен успех в чартовете при премиерата си през 1990 г., а сега е масово призната като една от най-добрите на Pet Shop Boys, е вдъхновена от цитат от американската знаменитост Зелда Фицджералд. Нито че Тенант е писал текста за приятел, починал от СПИН. Но когато го разберем, безупречната мелодика и относително скромното продуциране стават дори още по-трогателни. Това е перфектният пример за способността на Тенант и Лоу да вместват доста неща в перфектно оформена попмузика.

Новините

Най-четените