Голямо събитие чака почитателите на руския рок и изобщо на рока у нас тази есен. На 24 октомври в зала „Универсиада" за първи път в България ще видим на живо не кой да е, а самите ДДТ.
У нас със сигурност има много хора, които не са чували за ДДТ и Юрий Шевчук. Има хора, за които руският рок се изчерпва с Ария и Любе. И това е нормално.
Друг е въпросът, когато един от тези хора е Путин - управникът на държава, в която трийсетгодишната група ДДТ отдавна е със статут на велика. Все пак, дори за мащабите на Русия концерт на местна група пред 120 000 души (март 1993 г. в Санкт Петербург) е завидно постижение.
„А как Вас зовут, извините?"
Путин „не знае" (видео) кой е човекът, задаващ му неудобни въпроси за свободата на словото, демократизацията и либерализацията на Русия по време на среща с музиканти и артисти през май тази година. „А как Вас зовут, извините?", интересува се премиерът след като избягва да отговори конкретно на неудобните въпроси.
За разлика от него Боно явно има по-добра представа, защото на концерта на U2 в Москва преди месец и нещо (25 август 2010) кани Юрий Шевчук да се качи на сцената, за да изпеят заедно „Knocking on Heaven's Door".
Родени в СССР
Всичко започва преди точно 30 години, когато дипломираният 23-годишен художник и недипломиран поет Юрий Шевчук и още четири момчета се събират през 1980 г. в родната Уфа да свирят кавъри на The Rolling Stones и The Beatless.
Уфа е сред най-големите градове в тогавашен СССР, столица на Башкирия, и все пак до там не е достигнала информацията за рок групите, сформирани в Москва и Ленинград.
Затова петимата млади ентусиасти, събрани в неотопляемата репетиционна на Дома на културата, най-сериозно обсъждат:
Mоже ли да се пее рокендрол на руски?
От една страна, явно може, защото през 1982 г. изненадващо печелят конкурса на „Комсомолская правда" - „Золотой камертон" с песента „Не стреляй".
От друга, май все пак не може, защото след този пробив нещата поемат по нормалния за това време ход - на концерт в Уфа местните комунистически функционери, шокирани от чутото и видяното, забраняват албума на групата.
После участието им във фестивала „Рок за мир" на стадион Лужники е изрязано при предаването по телевизията. След появата на втория им албум „Периферия" пък се редят обвинения в антисъветска дейност, космополитизъм (?), наричат ги агенти на Ватикана и каквото още се сетите.
На Юрий Шевчук му е забранено почти всичко и редовно бива привикван за „нощни беседи" от уфимското КГБ. Подписка в защита на групата започва ученичката Елмира Бигбова, бъдещата жена на Юрий. Който, за да успее да оцелее - лишен от възможността да работи, се налага да напусне Уфа и през Свердловск да пристигне в Москва.
Деца на цветята
Върху развитието на групата влияят безброй различни фактори, включително общуването с интелигенти и дисиденти, криещи се по московски квартири, където на „тайни вечери" дълго се обсъждат Йейтс, Фокнър, Уудсток, революцията в Париж от 1968-а...
Художникът Ян Крижевски пък отваря очите на Шевчук за красотата в уфимските къщи и улици... както и за съдържанието на старите изби.
Красотата и борбата за оцеляване вървят ръка за ръка, а младежкият дух и огромният талант на музикантите неизбежно тласка групата напред - към все повече почитатели и към дребни щури случки, като едно пътуване с влак през Урал, когато Юрий и художникът Владимир Дворник слизат на спирка за престой и се връщат с цял наръч цветя от околните поляни, с които затрупват заспалите пътници.
Вятърът на промяната
ДДТ непрекъснато се развиват и променят. През 1987 групата вече в нов състав излиза с огромно притеснение на сцената на легендарния ленинградски Рок клуб. Там печели симпатиите на музикантите от едни от най-знаковите руски групи - Борис Гребеншчиков („Аквариум"), Константин Киинчев („Алиса") и Виктор Цой („Кино").
Следва национално турне и първият им официално одобрен албум „Я получил эту роль", едноименната песен от който дълго време е химн на съветското рок-движение. Това не пречи плочата, продадена в 500 000 екземпляра, да донесе на групата печалба от едва около 15 долара.
Тези пари едва ли са им стигнали да заминат на турне в САЩ, но групата го прави и пребиваването им в Лос Анджелис е отразено от MTV. Така започват да се редят участия на огромни стадиони - ДДТ често е наричана „единствената руска стадионна рок-група".
На запад наричат музиката им лирически рок. Предимно акустичният им звук и определено интелигентното, дори интелектуално звучене често предизвиква сравнения и аналогии с популярните по това време REM. Вдъхновени от Брус Спрингстийн, ДДТ правят и своя версия на неговия химн, озаглавена обаче съответно „Рожденный в СССР".
Родина: есен, дъжд и вятър
В следващия им албум „Актриса весна" (1991) са включени песни, които бързо стават изключително обичани и своеобразна визитна картичка на групата - «Дождь», «В последнюю осень», «Родина».
След него ДДТ започват да изнасят концептуални концерти, наричани от тях „програми" - изключително добре подготвени и подчинени на определена тема. Началото им бележи „Черный пес Петербург", създадена след редица лични трагедии и вдъхновение, почерпено от дълбините на Санкт Петербург, където вече пребивава групата.
Концертите им не престават, но във въздуха започва да се носи усещането за предстояща катастрофа, особено осезаемо за чувствителната към наболелите проблеми на руското общество душа на Шевчук.
1993-та е годината на руската конституционна криза и събитията в Москва - кръвопролитията при московското кметство, кулата Останкино и атаката на Дома на Съветите (Белия Дом), както и сблъсъците около издигнатите барикади в центъра на столицата. 1994-та пък носи кризата в Чечения.
Преди това ДДТ получават премия за най-добра рок-група на годината (1993), а Шевчук - за най-добър рок-певец. Тези отличия не променят и на йота отношението на музиканта към властта и случващото се в страната. През 1995 и 1996 г. групата изнася десетки концерти в района на военните действия в Чечения - както за руските войски, така и за чеченските. А на концерта в центъра на Грозни присъстват представители и на двете враждуващи страни.
Концертните програми следват една след друга, с все повече идеи, някои от които не могат да се реализират заради финансова невъзможност. За „Мир номер ноль", една от най-мащабните в историята на ДДТ, Шевчук иска озвучителната апаратура да се разположи в кръг в залата, за да се чува звукът сякаш в движение и главното да се случва не на сцената, а в залата. Парите не стигат, но въпреки всичко широкото използване на компютърни технологии и новото звучене на групата оказват много силно въздействие.
Маршът на несъгласните продължава
Често сравняват Шевчук с Висоцки и основанията за това никак не са малко. Критично настроен към всяка власт, която пък му отвръща със завидни количества неприязън, вокалистът на ДДТ не се колебае неуморно да заявява своята гражданска позиция и да не отстъпва от вижданията си.
През 2008-а групата изнася серия концерти в Украйна с подкрепата на православната църква в чест на 1020 години от покръстването на Русия. Програмата „Не стреляй!" в Москва и Петербург пък е посветена на жертвите от местните войни през последното десетилетие.
Шевчук говори и на Марша на несъгласните - протест срещу изборните резултати. Обвинява съвременната руска музика в безидейност. ДДТ изнасят също благотворителни концерти против разрушаването на исторически сгради в Москва, в подкрепа на болнични центрове и онкоболни деца и всякакви каузи от обществено значение.
Въпреки огромната им популярност и статутът на култова, легендарна група, цензурата срещу тях продължава да действа. Рядкото появяване по телевизията обаче не намалява популярността на ДДТ. След 18 студийни албума и предстоящ през 2011 г. нов, двоен албум, след десетки национални и международни турнета и стотици концерти, непрекъснати промени в състава и постоянно музикално развитие, ДДТ неизменно продължава да прави музика от един много рядък вид - музика, която създава революции.
