Най-добрите портрети от обложки

Musiccafe 22.05.2015, 13:12

PJ Harvey – Rid of Me (1993)

Снимката е направена в банята на фотографката Мария Мочнац, която успява да направи ярък и динамичен кадър, без излишна сексуалност, каквато традиционно музикалната индустрия би одобрила.

Ramones – Ramones (1976)

Фотографката Роберта Бейли до голяма степен създава по-нататъшния образ на Ramones чрез обложката на първия им албум.

Sade – Promise (1984)

Този кадър е успял да улови сумрачната топлина в музиката на Шаде.

Michael Jackson – Off the Wall (1979)

Лъчезарният Майкъл Джексън е готов за танци и от този кадър личи, че иска да покани и вас с него.

David Bowie – Low (1977)

Почти всяка от 70-тарските обложки на Дейвид Бауи представя негов фантастичен портрет. При т.нар. Берлинска трилогия всяка обложка изобразява Бауи с поглед, встрани от камерата.

Peter Gabriel – Peter Gabriel (1977)

Aretha Franklin – Yeah!!! (1965)

Арета Франклин гледа дръзко в обектива, веждите й са повдигнати, усмихва се загадъчно. Прилича на жена, която знае всичко.

Mos Def – Black on Both Sides (1999)

Рядко се среща портрет на обложка, който не се стреми да представи изпълнителя откъм бляскавата му страна. На дебютния албум на Mos Def е изобразен изненадващо обикновен портрет. Дори да не привлече вниманието ви, загатва, че музиката вътре ще го направи.

Iggy Pop – Lust for Life (1977)

Фотографът Андрю Кент показва един различен Иги Поп. В предишните си албуми той изглежда нагъл, гол и нацупен.

Bruce Springsteen – Darkness on the Edge of Town (1978)

Самият Спрингстийн разказва: Когато видях снимката, си казах: Да, това е човекът от песните. Исках да личи моята същност.

"Гардиън" прави селекция на най-добрите портрети, украсявали обложки на музикални албуми.

Музиката е вдъхновявала творците, включително фотографите, от край време.

Първоначално попмузиката е записвана на малки 45-оборотни плочи (наследници на 78-оборотните пионери в звукозаписа), които побират по една песен от всяка страна и имат размер малко по-голям от компакт-диск.

В тези години на издателите рядко хрумва да сложат на обложката нещо различно от заглавието или, в редки случаи, снимката на музиканта.

Последното десетилетие бе белязано от залеза на албумните обложки.

Дигитализацията на музиката свежда изображението обикновено до 100×100 пиксела, което е пренебрежимо малко на съвременен монитор.

Вижте в галерията няколко обложки на албуми, които са страхотни и като музика, и като произведения на изкуството.