На ръба на надеждата

Колко тежи да бъдеш символ на различното в българската музика? И много много години от живота ти са отдадени, за да добиеш този статут?

Когато говори "Остава" се чува ехото на цяло едно течение в българската музика. Ехото на родния ъндърграунд, на лейбъла "Жълта музика", на всички групи, изредили се на сцената на "О, Шипка!" в началото на 2000-те.

Затова щом "Остава" мислят за отказване и споменават своя "лимит на надеждата", това би трябвало да е аларма за цялата българска музика. Стига да има кой да я чуе.

Да, "Остава" се намират на кръстопът, но всъщност на кръстопът са били през цялата си кариера. От първите им години в провинцията, през преместването в София, краткия бум на алтернативната музика, странстването им по чужбина в началото на милениума, та досега.

Рожденият ден

Уникалната за България алтернативна рок банда навършва 21 години и по всичко личи, че предстоящото парти по случая ще се запомни. Защото групата се готви с пълни сили за своето мащабно шоу във вторник, 3 септември, когато ще взриви сцената на "Маймунарника".

Музикантите признават, че миналогодишният им концерт на същото място е надминал всички очаквания със своите две хиляди души публика и им е влял така нужната доза адреналин занапред.

Затова днес амбицията им вече е много по-сериозна: всяка година да правят по един голям концерт на открито.

Може би нещо като коледния концерт на Веселин Маринов? "И така да го напишеш, става", съгласява се китаристът Георги Георгиев.

Но той не иска групата да е сама в начинанието и държи шоутата да са под наслов "Остава и приятели" - да свирят гостуващи групи и изпълнители, които да образуват нещо като модерна рок общност.

Тази година преди "Остава" ще свирят техните приятели от Jeremy?, още една открояваща се  алтърнатив група.

Безспорно при организиране на концерт от такъв мащаб рискът е огромен, но за "Остава" това е пътят. Вокалът Свилен Ноев признава, че по клубове повече не му се свири, макар да продължават да правят участия веднъж-дваж месечно. "Вече не сме на по 20 години, трябва да си даваш енергията конкретно за някаква идея", казва певецът.

Именно концертът на 3 септември е тази идея и това колко хора ще дойдат до голяма степен ще е определяща за бъдещето на групата, не крият от "Остава". Сега енергията на техните фенове им е още по-необходима, отколкото преди година.

Същото като преди 20 години

Е, възможно ли е това да е последният им голям концерт? Не искаме и да си го помисляме. Явно да си българска група означава да си на постоянен кръстопът, но те признават, че всеки си има някакъв лимит на надеждата.

Преди 15-20 години положението е било също толкова отчайващо, само че те вече не са на онези години и го осъзнават.

"Тогава младежите пак бяха супер интелигентни, слушаха гръндж, пънк и какво ли не, а по радиото се пускаше Лили Иванова. Пълно несъответствие между желанията на хората и вървящото по електронните медии", спомня си Свилен.

Двамата с Жоро спокойно и хладнокръвно отчитат, че ъндърграунд бумът не успя да се превърне в нещо устойчиво.

"Просто не се използва моментът да се направи бизнес модел от това нещо", казва Жоро. Той вижда вина и в самите артисти, които тръгнаха да осребряват популярността си чрез пеене на сингбек по дискотеки и по предизборни кампании, вместо да се пробват смело с повече концерти на живо.

Мързи ни да дишаме

Хубавото е, че "Остава" не наблюдават застаряване на аудиторията си. Напротив - тя непрекъснато се освежава с нови и нови млади хора. Това ги кара да се трудят по цял нов албум, макар да признават, че те самите нямат идея кога ще го завършат.

Определено обаче мотивацията им се изчерпва и сякаш се чудят дали да продължават. "Едно време псувахме продуцентите, но поне издавахме албум през една година", казва Свилен. "Сега вече сме си сами продуценти и ни мързи да дишаме".

Вярно, че всички от групата си изкарват хляба с нещо друго, но не се оплакват от липса на време. "Желание е нужно, не време", убедени са те.

"Моята лична болка е, че десет яки мои идеи и десет на Свилен ще умрат, защото на мен не ми се занимава вече. Аз съм ги измислил преди две години, не сме ги реализирали и няма да седна да се занимавам. Много ме е яд", нарежда Жоро.

От устата на някой по-млад и недоказан изпълнител това може да прозвучи като мрънкане, но за "Остава" знаем, че не им липсват упоритост, решимост и стремежи.

Не че сега не виждат варианти - просто тези в България не ги устройват. Да, у нас можеш да си изкарваш парите с музика, но с цената на много компромиси, подчертават те.

Компромиси, на които не са готови. Например, предлагали им да свирят по протестите. Те подкрепят вълната от млади хора по улиците, но не и идеята да им предоставят безплатно забавление. "Ние 20 години я правим тази музика, а те искат да я кльопат без пари?", чуди се Свилен.

Всички сме там

"Ако няма много хора на сегашния концерт, не знам дали аз лично ще събера чак толкова сили да продължавам напред. Пределът ни е да издадем още един албум и след това вече - каквото сабя покаже", казва Свилен за предстоящото шоу.

Той съжалява, че широката аудитория все още ги свързва предимно с песента "Шоколад", макар оттогава вече да минаха 10 години.

"Едно време и по MTV ни пускаха, и то неведнъж, а сега като ни мързи, цъкаме. Българската музика си цъка", обобщава вокалистът.

На 3 септември обаче с цъкане няма да стане. Всички сме в "Маймунарника" и пеем заедно с "Остава" - пък след това каквото сабя покаже.