Предложенията на YouTube за клипове, които "може да ви допаднат", са странно нещо, особено ако там се появи нещо като The HU Band. Групата е от далечна Монголия и свири рок, достоен за наследниците на Чингис хан - мелодичен, забиващ се в главата ти и изпълнен с моменти от традиционната фолкорна музика на страната.
Въобще една доста впечатляваща смесица от модерност и минало, която определено си заслужава да се чуе.
В последните години фолклорните елементи в музиката се ценят високо и на преден план излизат всякакви подобни групи и изпълнители, които придават модерно звучене на народните песни от всевъзможни краища на света. Същевременно някои от големите лица в музикалната сцена също започнаха да залагат на фолклора за част от парчетата си.
Въобще възраждането на народните мотиви е тенденция, която устойчиво настъпва. И колкото по-странни, нетипични и екстравагантни са тези традиционни звучения, толкова по-добре сякаш.
А, честно казано, трудно е да откриеш по-странна смесица между мелодия и странни звуци от тази в монголската народна музика. Типичното гърлено пеене, странните местни инструменти и ритъмът на тамошните песни определено успяват да уловят ухото.
The HU Band вкарват всичко това в употреба, поръсвайки го с щипка здраво звучащ рок, а от музиката им се усеща духът на монголските степи и мрачното величие на хунската империя.
Засега в YouTube и Spotify можете да чуете само двата им сингъла - Yuve Yuve Yu и The Wolf Totem, но от групата подготвят и първия си албум, който се очаква да излезе скоро.
Пишем си с Дашка - продуцент и композитор на групата, който вече има над 35 години опит в музикалния бизнес в страната. По негови думи стилът, който The HU свирят е хунски рок - нещо, в което те са пионери за страната си. Той и останалите момчета от бандата работят по проекта от цели 7 години като изграждане на идеята за самия хунски рок. Официално обаче свират като група от миналия септември.
Колкото до името на групата, от което човек може да се замисли, че има лека заигравка с The Who, то идва по съвсем друга линия. В монголския езих "ху" е коренът, който дава значението за интелигентно човешко същество. Така "хун" е "човек"/"личност", "хуу" е дете, а "хумуун" - човек. Оттам идва и името на самия народ - хуни.
Връзката с корените е нещото, което си личи от всеки един елемент на групата и песните им - от инструментите, на които свирят - специално приготвени за самите тях модифицирани версии на някои традиционни монголски инструменти, през визията на музикантите, та до текстовете на парчетата, възпяващи славното минало на Монголия от времето на хунските ханове.
Инструментите, на които The HU Band свирят.
По думите на Дашка в песните също така ключови теми са ежедневните проблеми, които човек среща, приятелството, любовта, родината и т.н.
Колкото до самата музика, тя е трудна за описване. Специфичните инструменти, комбинирани с това гърлено пеене създават усещането за дълбочина и тежест, въпреки че самата музика не е чак толкова тежка. Ако човек се заслуша, може да чуе и някакви уестърн звуци, които един от подобните на банджо инструменти създава.
Цялостното й звучене напомня сякаш Дивият Запад е прегърнал Дивия Изток, за да се родят звуци на свободата и на волното препускане през безкрайната зеленина. Всичко това се допълва и от клиповете на песните (особено този на The Wolf Totem), при които си личи, че са направени наистина с мисъл.
И да, определено е музика, на която върви да си сипеш една бира. Чист рок, но от потомците на Чингис хан.