Какво се случи със славата на музикалните звезди от ранга на Мадона? Завинаги ли отминаха времената на многотиражните албуми като "Трилър" на Майкъл Джексън (с продадени над 20 млн. копия) и "The Wall" на Pink Floyd (с над 23 млн. копия)? Как се случи така, че музикалната индустрия се сви в ъгъла и напълно започна да разчита на интернет и на концертни изпълнения за продажба на музика?
Калин Каралеев е човекът, който отговаря за звука в БНТ. Освен отдаден на телевизията професионалист, той е и преподавател по тонрежисура в НБУ. Като ценител на качествения звук и меломан той е загрижен за състоянието на музикалния пазар днес. Калин има интересна теория за упадъка на музикалната индустрия и го свързва с триумфа на музикалните „реалити"-формати по телевизията.
Той обвинява компаниите-гиганти от бизнеса, че буквално са "проспали" десетилетието на 90-те и са оставили целия бранш да изостава технологично.
Какво се случва с качеството на музиката, която слушаме днес? Според Калин Каралеев музикалната индустрия и изобщо световният музикален бизнес в момента се намират в незавидно положение спрямо това, което е било до преди 10 години (като приходи и популярност на изпълнителите). За да обясни на какво се дължи това, Калин прави паралел с киното.
Реално киноиндустрията развива звука
"Още през 50-те години на 20-ти век телевизията масово навлиза в домовете и хората от киноиндустрията започват да се тревожат, че приходите им ще намалеят. Те се боят, че публиката няма да ходи повече в салоните, а ще си седи пред телевизора. Чудят се какво да предприемат и стигат до логично решение: да предлагат много по-високо качество от онова, което може да се гледа вкъщи.
Така е до ден днешен. Ето отговора на въпроса защо хората продължават да пълнят салоните, въпреки че филмите са достъпни и онлайн.Кино-бизнесът от години налива огромни средства за развитието на звука и има основна заслуга за разработката на многоканалните съраунд-системи. В момента са актуални формати като Auro-3D, които предлагат вече трето измерение на звука."
Тук, според Калин, е и основната разлика с музикалната индустрия, която в края на 90-те години, прави точно обратното: вместо да развива технологично звука в посока качество, тя продължава да „воюва с пиратството" и да налага формата, който слушаме и днес в записите на mp3-ки и CD-та.
Като разработка този стерео формат е от началото на 60-те години на 20-ти век.
"Монополистите в музикалния бизнес трябваше да измислят начин да предложат на пазара формат и носител на по-висококачествен звук така, както киното наложи дигиталния формат и многоканалните сърауд системи. Вместо да покажат желание да работят за потребителите, днес от музикалната индустрия ни предлагат „претоплено ядене": например като се опитват да върнат на мода грамофонната плоча с претенцията, че това е най-добрият звук на пазара".
Според топнержисьора в момента парадоксално се оказва, че телевизията предлага по-добро качество звук от този на музиката, предлагана на пазара - и от CD-то, и от записаните по сегашния начин mp3-ки
Калин се аргументира с допълнителни чисто технологични параметри. „Двуканалното стерео е формат, който използва две звукови точки (примерно две колони или слушалки) и по този начин в голяма степен имитира определени естествени процеси в човешкия мозък, свързани със слуховото възприятие. Но ако отидеш на концерт в зала "България", например, ти става ясно, че звукът не идва само от оркестъра срещу теб, но от абсолютно всички посоки, защото се отразява от повърхностите. Следователно е ясно, че само с тези два стерео канала, които и до ден днешен са "патент" на музикалната индустрия, това няма как да стане.
Само по себе си двуканалното стерео е абсолютно минималният и примитивен вариант за адекватно възпроизвеждане на звук.
Оставането в двуканалния формат за звукозапис е абсолютно неоправдано с оглед на сегашното развитие на технологиите
За сметка на това в телевизията днес изобщо не е същото. От края на 90-те години насам започват да се излъчват предавания на живо във формат 5.1 - тоест "съраунд". Това означава, че двата стерео канала са увеличени на 5 и човек се чувства обграден от звук. Разбира се - ако телевизорът е снабден със съответната съраунд-система." Въпросът ми към Калин е защо не слушаме музика през подобни съраунд-системи?
„Отговорът е, отново: защото световните музикални монополисти в индустрията не направиха абсолютно нищо по въпроса да популяризират "съраунд" звукозаписа." Питам го какво се случва ако човек си пусне една съвременна mp3-ка на съраунд-системата в къщи?
Съраунд-системите ги има, но музикалните mp3-ки не са записани за тях
„Предварително искам да уточня, че като звуков носител mp3-ката отново е разработка на киноиндустрията (подобно на Dolby AC-3), а не на музикалната индустрия! Сам по себе си mp3-файлът би могъл да е направен качествено и професионално и да звучи много хубаво. Но ако искаш да слушаш на съраунд-система mp3-ка и да усетиш истинското качество, е необходимо и самата mp3-ка да е записана в съраунд-формат. Но точно тук идва и основната ми теза:
Поне на два пъти гигантите от музикалната индустрия през 90-те: Сони, Юнивърсъл, Вирджиния и други, пропуснаха огромни възможности
да пуснат на пазара по-добър формат от CD-то. Можеха, например, да яхнат вълната, когато от видео индустрията въвеждаха DVD-формата. Тогава много потребители си закупиха суъраунд-системи и това беше моментът музикалната индустрия да се приспособи и да започне да записва и да продава mp3-съраунд.
Вместо това, те хвърлиха огромни пари в "борба с пиратството" и в лобистки мероприятия за приемане на рестриктивни закони срещу обмяната на файлове в интернет. След това се появи носителят BluRay с формат без загуба на качество. Това също беше чудесна възможност до потребителя да пристигне изключително висококачествен звук."
Според Калин, днес вече е късно да се надяваме, че звукозаписните компании ще пуснат някакъв качествен музикален формат на пазара. Вместо това, те се опитват да осребрят бизнеса от интернет-платформите като Spotify - музикален стрийм с огромна фонотека, който има нарастващ пазарен дял.
Това означава, че реално времената на големите музикални звезди като Мадона и Майкъл Джексън са отминали безвъвратно
„Хората вече масово не се интересуват от качеството на дадена музика, това донякъде демотивира и младите музиканти да стават звезди, да създават музика. Те търсят своите изяви по клубове, на живо. Не бива да подценяваме и телевизията като отлична платформа за популяризиране на музиката. Ето защо не е чудно, че формати като Star Academy вече диктуват масовия вкус в музиката.
Музикалните продуценти нито са се предали, нито са се отказали. Те просто трансформираха музиката към телевизионните предавания, чрез които много лесно се печели. По този начин не трябва да търпиш капризите, алкохолните и наркозабежките на някоя музикална звезда. Залага се на "обикновения млад човек", на когото му разказваш играта и на чиито гръб правиш нелоша печалба. И ако не ти трябва - винаги можеш да го „изгониш" от шоуто. Резултатът е, че се формира ужасен музикален вкус у публиката, която се научава вместо да слуша неща от професионални музиканти, да слуша любители, които тепърва се учат да пеят. Това е нелеп, но гладък и лек бизнес, прогнозируем и контролируем".
Изводът от разговора ми с Калин се натрапва сам: ако компаниите бяха инвестирали повече в качествения звукозапис и в достъпността на съраунд-системите за лична употреба, днес меломаните по света нямаше да изпадат в нелепата ситуация да слушат любимите си записи на познатия стерео-звук, а като отидат на кино, или си пуснат телевизора, буквално да се усещат потопени във звук. И изобщо развитието на музикалния пазар вероятно щеше да бъде по-различно.
