20 години Остава

След две-три уговорки кой или кои точно и кога да дойдат, най-после сядаме на кафе - бързо заменено със словашка крушова ракия за по-специални гости - с Георги Георгиев от Остава. Поводът е събитието в заглавието, темата - музикалния бизнес в България... ако има такъв.

Остава са една от най-стилните и уважавани БГ - рок, поп, алтърнатив? - групи. А Жоро може да говори не само от тяхно име: той има(ше?) собствен проект - Хомеовокс, пише песни и свири и за други изпълнители. Всъщност и тези дни заетостта му се дължи до голяма степен на това, че свири със Стенли в клубното му турне в 10 града. Но Стенли е друга тема/бира/ракия.

Жоро отпива по малко от своята чашка, кима, съгласява се или възразява буйно, върти глава на всички страни, понеже е сам, а ние сме го налазили трима и го питаме какво ли не. Традиционно е леко притеснен... и много, безкрайно откровен. До болка.

Как се чувстваш след 20 години Остава?

Ужасно е! Двайсет години - това си е много. Може би някои ще ни нарекат дори пенсии. Но е наистина много - голяма част от един пълноценен живот. Пък и всички знаем в тези 20 години България в кой точно период се намираше.

Кога беше пикът на Остава?

От комерсиална точка като известност - с предпоследния ни трети албум и най-вече със сингъла ни „Шоколад". Благодарение на него някакви хора, които никога преди това не са чували Остава, харесаха групата или поне тази песен. А други се заинтересуваха и потърсиха и другите ни песни и някои станаха наши фенове. Това е и най-силното ни време - медиите ни съпортваха и сами ни търсеха.

Иначе чисто емоционално най-силният период за нас е около първия ни албум - „Пинг Понг" (2000). Може би си спомняте за сдружението „Жълта музика", което бе създадено по идея на Митко Паскалев от Блуба Лу и нас. Направихме си студио в мазето на един блок в зона Б-5 и от това сдружение излязоха Блуба Лу, Уикеда в началото, Остава, Анимационерите. Сега като се замисля, всяка една от тези формации е оставила траен отпечатък в някакъв дълъг отрязък от време в българската музика. Това в момента ужасно много ми липсва - чувството за общност.

Тогава трябваше да направим първия си албум и много хора и медии ни подкрепяха - имаше и списание „Ритъм", „Радио Тангра", телевизия ММ. А сега с последния ни албум на английски, в който има само една песен на български, „БГ радио" направо ни отрязаха.

А вие как издържахте 20 години?

(хваща се за главата) Беше много тежко. Отначало всичко беше много аматьорско. После стигаш до момента, в който или трябва да продължиш нататък, или да се откажеш. Щото не върви - единият от Казанлък, другият от Габрово, третият от Карлово и да се събирате след като сте завършили Техническия университет в Габрово едната седмица в Казанлък, другата в Габрово, да пътуваме уикенда да свирим във „Фънки'с" и после да се напиваме във влака на връщане. Не може така цял живот.

Ходихме на един фестивал в Истанбул в „Рокси клуб" и си казахме - хей, че то стават нещата. И в БНР тогава „Поля от слънчогледи" спечели някакви първи места и ние се почувствахме като с крила - провинциални пичове...

И дойдох тук при Митко Паскалев, намерих си работа като инженер, поживях при него 2-3 месеца, докато се оправим. Но голяма мизерия - Свилен беше още студент, басистът ни пък имаше стабилна работа - шеф на техническата работилница на „Данон".

Значи вместо „Данон" евентуално да спонсорира музиката ви, един от вас е работил за „Данон", но като шеф на техническа работилница?!

Вижте, Остава е една безумна група. Никой с никого не си прилича. Свилен беше без работа, аз ту имам пари, ту нямам... Да не говорим за комплекса, че не си от София... И че медиите гледат на теб като на втора ръка момче и музикант.

Тези неща вече отдавна не ги мисля. Все казваха - абе, Остава са много интересна група, ама много са депресивни. Но докато това някак си се превърна в комплекс за нас, хората вече ни обичаха точно заради тази лека меланхолия или депресивност. За нас песните ни не бяха депресивни, но медиите така ги наричаха. Просто по-интровертни.

Защо толкова дълго не искаха да ви издават албумите?

Може би музикалните компании тогава - пък и сега е така - искаха бързо да направят пари. Къде ще си играят сега да издават тази група, тепърва да я съпортват, да правят видеа, кой знае утре кво ще стане с нея. Първият ни албум така и не го издаде никой. Още си го пазя - на касетка.

Липсвал ли ви е през тези 20 години мениджър? Мислили ли сте да си намерите такъв?

Непрекъснато. Чак в последните 4-5 години се появиха такива хора. Обикновено компаниите-издатели - при нас те са три различни за трите албума - казваха, че ще ни бъдат и мениджъри. Но познай - най-често става дума за 2-3 концерта по промоция на албума и няколко свирения за предизборни кампании.

Няколко души все пак се опитаха да бъдат мениджъри и в България. Дори мога да ги кажа кои са. Със сигурност - мениджърът на Ъпсурт. Първите мениджъри на Уикеда - Сашо и Ники, те опитаха да направят и менажерска агенция, но не стана.

През последните години за нас много направи Шейкърмейкър, който завърши музикални медии и мениджмънт в Германия. Млад и готин пич - прави много брит партита.

Искам да има средна класа в България, искам да има много будни млади хора - хора, които знаят какво искат от себе си и от живота.

Музикален бизнес има там, където има голям пазар. Ние свирим всеки месец, събираме по 300-400 човека в клуб, което е доста. Събираме най-много от действащите групи - имам предвид такива, които правят концерти, но свирят и в клуб. Това ме кара да се чувствам щастлив.

Това, което се опитваме да направим, е да няма граници между поп, алтърнатив и рок. Мейнстрийм музиката по света в последните години е точно това. И ние го искаме, защото знаем, че сме силни в това да правим добри мелодии. И ни се ще да има средна класа, защото знаем, че това е нашата публика.

Какви са вариантите за музикален бизнес на малък пазар като България?

Единственият вариант е да бъдеш брутално откровен - с това което правиш и към хората. Всичко да бъде много бързо - измисляйки едно парче, веднага да го промотираш в интернет, дори да не е с някакво велико видео качество или скъп видеоклип. Защото след 2-3 години то ще остарее емоционално, никой няма да го е видял, медиите няма да го пуснат.

Иначе като си говорим за музикален бизнес в България - това е поп фолкът. Може той да е малко илюзорен, но е реален. Защото тези хора са много добри бизнесмени. Те не са измислили топлата вода, а работят по една изключително опростена схема  - с медии, с хора и екипи, които правят видеа, стайлинг.

Например излиза нещо на Кайли Миног или Мадона или Лейди Гага, виждаш я как е облечена и след 4-5 седмици най-много някоя мацка от поп фолка има същата визия. Или почти същата.

Защо след като в поп фолка са направили такъв сериозен бизнес, то в поп, рок и денс бранша у нас такова нещо няма?

Ами - сега, след толкова години в този бизнес, мога да го кажа: защото всички компании и издатели минаха на алъш-вериша и бързото забогатяване. Днес например излизам на пазара с определено количество домати. Ако не ги продам днес и не спечеля еди колко си, трябва да ги изхвърля и съм на тотална загуба.

Тези хора работеха точно така през цялото време - на дребно, без да разбират нищо и без да имат нужното отношение. Отиваш при Наско Янкулов и му казваш: „Наско, давай да издадем нов албум". Той казва: „Добре, ще ви дам пари за записи, обаче ще ви стана продуцент". И става продуцент, обаче - пълно безхаберие. Нито PR, нито реклама, нищо - всичко е само ей така, да цоцат. Това беше последните 15-20 години в музикалния бизнес. А в поп фолка всичко е регламентирано и там има много по-голяма дисциплина. И затова успяват.

Не е ли защото просто онази музика се слуша повече и от нея се печели повече?

Наско Янкулов издаваше неща, които бяха изключително печеливши в България. Само няколко имена - Атлас, Дони и Момчил, Антибиотика (много популярни преди 10 години), цялата вълна от нови и популярни поп рок групи тогава - Остава, Лора, ПИФ, Джанго Зе, кой ли не още. И това са години наред, в които се правеха дискове, компилации, пари...

Вие например колко пари сте изкарали от продажби?

Николко. Единственото, от което печелим, са свиренията на живо, сега вече и в световен мащаб е така. И авторските права. Не са чак толкова малко, но аз имам и от текстове и песни за други групи, не само за Остава.

Но ще ви кажа, че в Унгария, страна с население колкото България, отчисленията за унгарските групи и изпълнители са 13 пъти повече. Ако аз сега вземам 2-3000 лева годишно за всичко, което съм направил и което се върти, то ако взимам 13 пъти повече, или 40 000 годишно, тогава ще се занимавам само с музика. Защото ще имам някакъв минимум, нещо на което да стъпя. Едно финансово спокойствие, за да мога да се занимавам с това, което ме интересува.

Как си обясняваш тези 13 пъти повече пари в Унгария?

Ами с това, че отчетите в Унгария са реални, а в България не са. Защото „Музикаутор" е наследник на държавна агенция и в нея все още работят едни чиновници на доста преколонна възраст, които нито имат отношение към музиката, нито имат отношения с медиите, които им предоставят отчети и те не ги следят.

Защото една медия може да напише всичко в отчета си. От друга страна като си говорим за музикален пазар, пак ще го кажа - ако българските медии не съпортват българската музика, нищо няма да стане! А в момента едните се оплакват от другите и обратно.

Ситуацията въобще, бих казал, е патова - за издатели, за музиканти и (почти) и за медиите. Медиите обаче винаги могат да реагират: „Ще сменим формата, това не върви". И не мога да разбера как така „не върви". Смея да твърдя, че нашата музика, на Остава, е комерсиална музика. Защо тогава те не се интерeсуват от нея? Защо нивото на медиите е толкова ниско?

Дори вече подкрепям идеята да се направи една културна организация, защото това, което се случва в момента, е целенасочено културно обезглавяване на цяло едно поколение.

Как се отразява кризата в световния музикален бизнес у нас?

Ние така и не сме имали пари от продажбите на дискове, както казах. Удря ни единствено в това, че ние както свирим изключително много на живо и почваме да мислим вече дали на хората няма да им е скъпо - билета, входа или мястото, в което свирим. Кризата се отразява на хората.

Не мислиш ли, че клубовете също са виновни? Концертите в тях започват след 10 часа и даже след 12, което напълно изключва една по-възрастна, улегнала семейна аудитория или хора, които просто работят сериозно и стават рано. А точно този сегмент има както сериозни културни интереси във всеки стил и жанр музика, така и пари да си позволи да ги задоволява?

Абсолютно! Но това зависи изцяло от заведенията. Ти мислиш ли, че аз не искам да свиря от 9 часа вечер?! Аз откачам като свиря от 12 до 2 или 3! То е нечовешко, а аз не съм вече на 20 години. Ужасно е! А е важно да идват повече хора.

Ето по повод 20 години Остава замисляме серия концерти в няколко града и търсим спонсори за целта. Когато има повече концерти и истински концертен живот, хората са навити да си плащат - дори да е по малко, не много - но тогава чак започва да функционира истински цялата система на музикалния бизнес.

Какво ще кажеш относно това, че вече повечето събития се случват не офлайн, а онлайн - в Интернет? Там разходите или липсват напълно, или са минимални.

Това е бъдещето и ние напоследък много работим в тази насока. Измислили сме куп неща, за да стигнем до хората чрез интернет. Имаме хора, които поддържат сайта ни, профила във Фейсбук, в момента правим мърчандайзинг и ще имаме собствен интернет магазин... Има и други неща, които засега са тайна, но хората, които се интересуват от Остава, в скоро време ще ги научат. Нещата не са измислени от нас, просто ще бъдем малко по-директни и по-бързо ще стигаме до хората. Когато вече си известен в някакви среди, е по-лесно да го направиш.

20 години Остава - имате име...

Да, и ако говорим за равносметка, това е най-големият ни капитал. Но и голяма отговорност. Защото трябва да го защитаваш. Не е въпросът просто да пуснем някакви неща онлайн. Да, ще пуснеш нещо, но то ще е като някаква троха от цялото. Трябва цял екип и някаква концепция. Може да изглежда и супер елементарно, но да е добре обмислено.

Както примерно Radiohead записаха целия си албум в репетиционната с 2-3 камери, той звучи по различен начин, по-живо и непосредствено, и го пуснаха. И целият свят стои и гледа. Но тези хора наистина знаят как да се продават. Те направиха истинска революция, когато преди няколко години казаха „не, няма да даваме повече проценти на мейджърите и „Тикетстрийм" (за концертни билети), ще си ги правим сами". И си купиха една огромна шатра за няколко хиляди души, един цирк. И в този цирк си правят концертите и пътуват с него.

Това е борба, музикантите трябва да се борят за интересите си, не за парите. Защото колкото си по-голям, толкова повече трябва да се бориш  - не за парите, а заради принципа. И това с Интернет в България тепърва предстои да се мисли. Не само за музиката, а как изобщо да промотираш своя бранд там и коя стъпка след коя и каква да бъде цялостната стратегия.

Какво остава след Остава?

Остава е целият ми съзнателен живот - от 20 до 40 години, най-хубавото време.