Приятно надъхани и много лесни за слушане, тия момчета вече са си големи (в смисъл на звезди) сред всички под и малко на 20 години, които нямат навик да кючекчийстват, мятайки бели салфетки след полунощ.
Мултиримуваната им морална система звучи като фънки химн на оная част от младото поколение, което освен разпускащи клипчета, търси в Интернет и някаква работа. И по източноевропейски парадоксално - черпи сили именно от това, че в тая страна има какво още да се желае.
Не че Радостин и Илия от LOGO5 се взимат чак толкова на сериозно. Или пък феновете им са някакви софистицирани лигльовци, които няма да си събуят гащите в някой парк, стискайки се до първата срещната обществена тоалетна. Въпросът е, че обществени тоалетни не се намират толкова лесно. И когато ти напишат акт за 250 лева за това, че си се изпикал в центъра на Велико Търново - по CV-то на Илия - няма как да не обърнеш в рими простотиите, с които се сблъскваш.
"Нашите социални послания са много каширани и абстрактни...", пробва да обобщи Радо. Разбира се, текстовете им няма как да обяснят дали Цецо Цветанов трябва да подаде оставката или що ти е толкова разтърсваща сметката за парното. По-скоро са някаква избухлива химична реакция, забъркана от всички онези гнусливи неща, заради които ти иде да нариташ фасадата на системата - от снобския капан да осигуряваш сигурността си до явлението "й" в думата медии...
В това неграмотно време пичовете от LOGO5 не би трябвало да са особено придричиви и към собствената си работа. Но има нещо, което адски ги дразни в чисто новия им първи албум Петилетка (можеш да си го дръпнеш на мига, линквайки вдясно): "Като разглеждахме книжката към CD-то, видяхме, че има една спорна запетайка. Всъщност никой не би го забелязал, но понеже майка ми е учителка по литература и аз съм много вманиачен по тия неща, щях да се застрелям като разбрах", казва Радо, а Илия допълва: "Щото си мислехме, че книжката е перфектна. Толкова внимавахме да не правим повторения и стилистични грешки, направо си избодохме очите... Сега хората да не си кажат, че сме прекалено префърцунени, но тая идея, че не трябва да си грамотен, за да си рапър, не я схващаме..."
В Петилетка (който може да се казва така и заради бунта срещу соц-постсоц цикъла в тая част на света, и заради това, че се канят да го издадат от преди най-малко пет години) има и просто ужасно спонтанен танц. От оня, дето се клатиш, както си прецениш - доколкото имам спомени от промоцията на албума в един столичен клуб, където влязох със сто години по-отегчена от вече ентусиазираните, но излязох с последните. Секунда за реклама: тоя път прекалих повече с музиката, отколкото с алкохола. Сега чакам да ми обяснят как стана.
Едно от най-важните неща в рапа според тях са римовите схеми. "Рапът вече е станал супер тъп. Всякакъв е, но от много години съществува и хората правят едни и същи неща. Номерът е да успееш да римуваш 12 срички на 12 срички, а не "кола" със "смъртта", например. Зарекли сме се, че трябва да кажем нещо наистина много яко, за да направим компромис с някоя по-проста рима в текста. Защото всичко вече е казано. По-важно е как го казваш. Много рапъри се кефят на някакви парчета, защото "говорят истината"... Е тя и Ани Салич евентуално всяка вечер говори истината, ама... На хората не им е интересно да слушат как убиват хора по улицата в рими. Имаме точно такова парче - как всичко е много преекспонирано. Идеята е да го "раймнеш" по интересен начин..."
Прекалено млади и все още непреситени от заобикалящия ги свят, усещането да правиш музика, която смяташ за правилна, запълва празна ниша в нуждите на малките и която генерира огромно количество енергия, сигурно е чудесно. Тия двамата са толкова първично уверени в себе си, че няма как да не им повярваш. "Като казваме, че сме най-добрите, не значи, че ако не ни харесваш, си балък. Напротив. Кристиано Роналдо е много добър футболист, обаче смърт за него..."
Затова и в парчетата им няма някаква голяма сръдня, типична за "творците", дето смятат, че светът им дължи един милион, щото са много велики. Илия си спомня как както келеш, запален по графитите, правел страшни вандалщини: "За аматьорите е типично да се бунтуват срещу нещо, което не съществува". Но понеже блудкавата поп музика съществува без да може да се опъне на всеобхватния попфолк, Радо добавя: "Такива като Графа изключително много ни дразнят, що пък да не го кажем... Използват някакви уж западни похвати, изхабени и недействащи от години..."
Радостин (завършил Американския колеж) и Илия (от Английската гимназия) се сприятеляват в Младост 3 покрай графитите, живеенето на ръба и идеята да правят хубав рап. Още тогава, на по 14-15 години, изобщо не са допускали, че ще го правят само защото си нямат друга работа: "Просто осъзнавахме, че стават нещата и стилът, който всеки от нас търсеше, се получва без да го правим умишлено. Слушахме много рап и по едно време започна да ни се струва, че звучим добре като за 15-годишни, които си записват парчетата вкъщи - с уговорката, че внимавахме да си слушаме нещата, независимо от това, че сме ги правили ние..."
Сега са част от ILLMATE - независим български хип-хоп лейбъл, заедно с Рут, Wosh, FARS и DJ Darkstep - където попадат експортвайки парчетата си в web-а и от ухо на ухо сред боговете си в родния хип-хоп. "Всички групи в лейбъла сме приятели и си помагаме - използваме студиото на Darkstep, уреждаме си участия един на друг, турнета." Част от бизнес модела им, естествено, е свързан с рекламата - LOGO5 са част от култовия саундтрак "Песента" към един от клиповете на Mtel, а бийтът на DJ Darkstep към тяхно парче звучи в новата реклама на Loop.
"Като направихме "Песента" ни оприличиха на Ъпсурт, защото едва ли не сме се били обвързали с големи рекламодатели. Но в това парче не се споменава думата "Loop" никъде. Ако "Песента" не беше към рекламата, тя просто щеше да е парче, което по нищо не се различава от другите...", казва Радо. "Не е с някви PR плякалки, а е свежо, фънки, с готини рими, тежък бийт - не е като да кажеш "ей, тези изведнъж обърнаха резбата...", допълва Илия.
Родени долу-горе в капитализъм, не са съгласни "да си продават мозъка без пари": "Не можем да разберем каква е логиката да си пускаш безплатно албума. Предпочитаме да се издържаме с това, което обичаме, отколкото правейки дюнери..." Не че положението с алтернативната сцена е розово, затова между турнетата (засега две) и участията по клубове работят като всички останали, за да могат да си плащат образованието. Сега обаче Радостин е прекъснал ходенето в НБУ: "Просто един пореден ден, в който не отидох в университета, защото ми е на 4 часа път и пътуването ми трае повече от лекцията, а и нямах пари, реших, че по-добре да почна работа. Бачках година и нещо в онлайн казино, но се махнах, когато не ме пуснаха за турнето ни..."
После се оказва, че са закрили и специалността му тонрежисура в НБУ, и отделът, в който са работили почти денонощно с Илия - студент по политология в Софийски Университет. Били са стейджхенд на големи концерти, сред които на едни от най-големите идоли на Илия - Металика и Марк Нофлър, "който имаше нужда от 12 прожекторчета, докато Мадона беше с 260", а като по-малки са продавали сандвичи на стадиона на мачовете от Шампионска лига на Левски. "Сега покрай нас всички бачкат и учат - само на базата, че знаеш английски можеш да изкарваш много добри пари... Има много мършава младеж, но нещата вървят по-скоро добре, отколкото зле..."
Тия дни LOGO5 пеят във варненския клуб Комикс (14 януари) и в софийския Строежа (20 януари). Уреждат си го сами: "Ами, това е цената да си инди..."/"Той и Индиана Джоунс сам се оправя..."/"Оф, може ли вече да не сме сериозни..."
