Едва ли има рок фен, който да не е запознат с този акустичен концерт, записан през ноември 1993-а, само два месеца след издаването на финалния студиен албум на Nirvana In Utero.
Опустошителният лайв в Ню Йорк разкрива по-неочаквана и по-нежна страна на големите герои на гръндж вълната и е издаден година след записването си – като се превръща в първия албум на бандата, появил се след смъртта на фронтмена Кърт Кобейн.
На MTV Unplugged Nirvana отказва да свири най-големите си хитове от албума Nevermind с изключение на Come As You Are и вместо това залага на песни, ценени само от най-закоравелите фенове, плюс няколко кавъра. Смазващата версия на The Man Who Sold the World на Дейвид Боуи добива съвсем различна енергия и контекст в изпяването на Кобейн, но черешката на тортата е смразяващата Where Did You Sleep Last Night на Лед Бели, с която от Nirvana затварят концерта по спиращ дъха начин.
Изключителна се оказва комбинацията между Metallica и симфоничен оркестър, който да позволи грандиозно преаранжиране на някои от най-силните песни на хеви метъл титаните. Двойният диск, записан на 21 и 22 април 1999 г., е уловил върхов момент от творчеството на Metallica. 20-те песни, записани заедно със Симфоничния оркестър на Сан Франциско, са преосмислени и обогатени по удивителен начин под диригентската палка на Майкъл Кеймън. Албумът е еднакво покоряващ и за отдадените фенове на Metallica, и за любопитните да разберат как може да прозвучи тежката музика в по-елегантен, но още по-епичен вариант.
От бандата неведнъж са признавали, че идеята да се комбинира хеви метъл с класическа музика била на Клиф Бъртън, басиста от ранните години на Metallica, загинал при трагичен инцидент през 1986 г.
С издаването на четвъртия си албум Ace of Spades, Леми Килмистър и компания най-сетне се радвали на масивен успех, най-вече благодарение на титулната песен. Било време да издадат и първия си лайв албум. Който е запознат с концертите на тези рок зверове, знае каква помитаща сила представляваха те на живо дори в късните си години. Още повече пък през 1981-а, когато енергията им все още изглеждала безкрайна.
Албумът е компилиран почти изцяло от концертите на групата в Лийдс и Нюкасъл по време на турнето, наречено Short Sharp Pain In The Neck. Името на турнето дошло от травмата, която получил барабанистът Фил Тейлър, след като паднал на главата си при пиянски инцидент след един концерт.
No Sleep ’til Hammersmith си остава един от най-успешните албуми в дългата история на Motorhead и е най-добре представилият се в класациите, като достига №1 във Великобритания.
Вече десетилетия наред Iron Maiden са сред най-впечатляващите банди откъм шоу, продукция и звучене на живо. Така е от над 30 г. - ако съдим по Live After Death, който показва група с цялостна визия, за каквато повечето от останалите не могат и да мечтаят. Заедно с шоуто елементите обаче го има и чисто музикалното качество на 18-те песни, записани на концерти на Maiden в Калифорния и Лондон.
Live After Death, който има и своето видео издание, бързо след излизането си се радва на определения като „може би най-великия лайв албум на всички времена“. И до днес не звучи преувеличено.
Един от най-прочутите концерти въобще в музиката е бил организиран при кризисни обстоятелства за кънтри легендата.
В онзи период Кеш се борел със своята наркозависимост и кариерата му отивала в задънена улица. Нуждаел се от нещо невероятно, за да я съживи. И то дошло под формата на специален концерт за обитателите на затвора "Фолсъм", Калифония, който бил записан и издаден, за да стане емблема на целия музикален път на Джони Кеш.
Събитието и албумът преобърнали кариерата му, а оттам нататък лайв албумите от затвори се превърнали в една от запазените му марки.
В началото на 70-те The Who е групата, славеща се с едни от най-свирепите рок шоута. Четиримата прекарали голямата част от 1969 и 1970 г. на турне, през което централно място в концертите им заемала тяхната рок опера Tommy.
Виртуози в своите инструменти, те вече постигали идеалната сработеност точно през 1970-а, когато изнесли легендарния си концерт в залата на Университета на Лийдс. Оригиналното издание на Live at Leeds не съдържа целия концерт и песните от Tommy, а включва три кавър версии и три композиции на The Who, сред които прото-пънк хита My Generation в брутална 15-минутна версия, допълнена с импровизации и отрязъци от други песни.
Оттогава албумът е преиздаван няколко пъти, за да бъдат добавени останалите 27 песни, изсвирени от бандата през онази незабравима вечер.
Някои твърдят, че албумът е увековечил концерт, в който легендарната четворка не е на своя максимум и не е свирила според гигантския си потенциал. Самите музиканти от Zeppelin нямат високо мнение за албума. Но за повечето фенове той е нещо незаменимо.
The Song Remains The Same е записан в "Медисън Скуеър Гардън" през 1973 г. и в него четирима от най-големите музиканти на Земята разгръщат своето майсторство в златните години на Led Zeppelin. Това са и годините на личен музикален връх на всеки от тях – гласът на Робърт Плант все още е безпощаден и на най-високите тонове, а Джими Пейдж, Джон Пол Джоунс и Джон Бонъм показват невероятната химия помежду си, която и до днес няма еквивалент в цялата история на рока.
Велики импровизации, допълнения и спонтанни решения във вечни песни като Whole Lotta Love и Stairway to Heaven правят изданието особено ценно за закоравелите фенове и за ентусиасти музиканти, за които сътвореното от Zeppelin е същински учебник. 26-минутната версия на емблематичната Dazed & Confused е може би най-поглъщащото изпълнение на тази песен, което Zeppelin някога са записвали.
