Много шум се вдига покрай завръщането на Red Hot Chili Peppers като бъдещето на рок музиката. Този стил почти отсъстваше от световните класации миналата година, като единствените по-алтернативни изпълнители, които се прочуха, бяха кънтри бандата Lady Antebellum и фолк групата Mumford & Sons. В момента Лейди Гага и Адел се борят за първото място във всички класации - и изглежда, че женските поп изпълнители жънат все по-голяма популярност.
Но това лято няколко от гигантите на рока се завръщат на сцената и ни предстои да разберем дали ще посрещнат края на рок ерата, или просто ще бъдат залети от поредната поп вълна.
Рокът демонстрира завидно нежелание да отстъпи сцената
Radiohead вече се завърнаха по-рано тази година, но очевидно без китарите си. REM също се върнаха, но не вдигнаха много шум по въпроса, а вместо това отказваха участия и не промотираха и без това критикувания им четвърти албум. 4/5 от Oasis се преродиха като Beady Eye, но май бяха единствените ентусиазирани от опита си за пореден път да възкресят звученето на Beatles.
U2 и Coldplay ще бъдат сред ключовите изпълнители на тазгодишния фестивал Glastonbury, като и двете групи обещават нови албуми тази година - въпреки сериозните критики, които Боно и компания получиха за албума си No Line On The Horizon от 2009-а и факта, че дори не успяха да излъчат хит сингъл. Все още има спорове за това дали Coldplay въобще са рокгрупа, особено като се има предвид звънливият келтски вой от последния им сингъл Every Teardrop Is A Waterfall, който звучи като Haircut 100, само че с по-високи тонове.
Във Великобритания Arctic Monkeys и Kaiser Chiefs тази седмица представиха новите си албуми, а Kasabian се заканиха да пуснат "чудовището" си по-късно през лятото, но дори и да дадат всичко от себе си (и имайки предвид, че Arctic Monkeys е една от най-добрите банди за всички времена), е съмнително дали второто поколение бритпоп изпълнители някога въобще ще достигне висините на първото. Що се отнася до третото, нито the Vaccines, нито Brother не успяват да убедят мнозинството музикални фенове, че все още е късно да изпитваме носталгия по музиката от 1995.
Свирещите заедно от 30 години рокаджии като че ли са най-големите новатори
По ирония на съдбата, тъй като Red Hot Chili Peppers са заедно от около 30 години, поне те имат потенциала да възкресят рок музиката, изпълнена с китарни рифове, която звучи сякаш е правена точно за този век.
Всички са флиртували с денс миксове, но Chili Peppers са почти единствените рок гиганти, които в същността си са базирани на груув, като усилено заимстват фънк и дори джаз елементи в басовите партии на Флий и ги съчетават с метъл и експериментални рифове.
Добавете към това и силния поп елемент в мелодиите на вокалиста Антъни Кийдис и ще получите много характерна, но въпреки това гъвкава форма на рок, която не е вкоренена в 60-те или 70-те години - и черпи вдъхновение от "черната" денс музика, която от своя страна е комбинация от хип хоп и ърбън поп.
Тяхното музикално развитие обаче е силно зависимо от необикновения, амбициозен и експериментален стил на китариста Джон Фрушанте (който беше определен в анкета на BBC за най-добрия китарист през последните 30 години). И точно тук идва най-големият проблем: Фрушанте напусна бандата миналата година.
Дали без него бандата въобще някога ще бъде същата?
Разбира се, рокгрупите са оцелявали и след раздялата с ключови музиканти в тях и преди. В това число влизат и RHCP, които изгубиха първоначалния си китарист Хилел Словак след смъртта му от свръхдоза хероин през 1988 г. (след втория албум на групата).
Пристигането на Фрушанте съвпадна с възхода им, макар че съвсем скоро - след невиждания успех на Blood Sugar Sex Magik през 1991, той напуска групата за първи път. След това той е заместен от по-тежкия и пробивен стил на Дейв Наваро за One Hot Minute (1995), но в крайна сметка се завръща в Chili Peppers, за да участва в създаването на Californication, By The Way и Stadium Arcadium.
Новият заместник на Фрушанте, Джош Клингхофер, е четвъртият китарист на Red Hot Chilli Peppers. С други думи, с един повече от китаристите на Rolling Stones, но въпреки това много по-назад от Thin Lizzy, които смениха осем китаристи за десетгодишния си сценичен живот.
Феновете се радват, когато класическият състав на групите се запазва през годините, но (ако оставим настрана U2) истината е, че е адски трудно да се намери някоя дългогодишна група, в която да свирят все същите хора от самото начало.
Групите сменят членовете си по много причини, но съзнателно или не, новият музикант е напълно способен да предложи нови творчески измерения и шанс за адаптиране на звука към съвремието, без да се губи звученето на групата.
Около десетия албум на RHCP гарантирано ще има много шум. Дали обаче за добро
Клингхофер е високо ценен от самия Фрушанте, който е работил с него в авторските си проекти, а освен това е свирил и като втори китарист на Peppers за известно време. Така че има огромни шансове неговия студиен дебют с десетия албум на групата, I'm With You, да не се окаже отклонение от типичния им стил.
И все пак, не сме чували нещо ново от RHCP през последните пет години, а за това време доста неща са се променили в поп музиката. Големият въпрос е, дали на света въобще вече му пука за рокбандите?
