Излишно е да споменаваме, че електронната музика изживява поредния си пик на мейнстрийм сцената.
Вървейки по петите на Daft Punk и техния Random Access Memories, който излезе през май, колективната мания, наречена "Harlem Shake", както и пристрастяващия дъбстеп на Skrillex, британското дуо Disclosure продължава да поддържа жанра в челните редици на музикалния свят.
Disclosure се вихри на английската денс сцена с характерни парчета, напомнящи за лондонските двустъпкови геридж ритми, които бяха популярни през 90-те години, комбинирайки дълбоки хаус баси с поп звученето на чувствени вокали.
Впечатляващо е, че шумотевицата около английското дуо, съставено от братята Гай (на 21 години) и Хауърд Лорънс (на 18 години), не спира. Те пълнят до пръсване клубовете и са желани на всички международни музикални фестивали (в това число "Гластънбъри", който ще се състои по-късно този месец, както и нюйоркския SummerStage, насрочен за 6 август).
Когато дебютният им албум Settle излезе на английския пазар ден преди премиерата си в САЩ, той автоматично се изкачи на второ място в британската класация на iTunes за най-продавани албуми - точно между Daft Punk и новата тава на Queens of the Stone Age.
"Сравняваме Settle с албума на Daft Punk, защото и двата са вокални албуми", казва Хауърд пред сп. Spin. "Няма много денс албуми, които да са изцяло вокални. Не знаем защо е така. Според нас вокалите са нужни, за да уловят мелодията и да я засилят от време на време".
Почит към миналото
Албумът наистина е съсредоточен върху вокалните изпълнения и се различава от пулсиращите бийтове, които преобладават на клубната сцена в момента.
Напоследък изглежда, че се разраства тенденцията изпълнителите масово да отдават чест на по-стари музикални стилове - пример за това е залитането по чувственото R&B от страна на Джъстин Тимбърлейк в 20/20 Experience, както и френските групи Daft Punk и Justice, които съживяват корените на акустичните инструменти в своите нови песни.
В случая на Disclosure, те се увличат от свежите R&B вокали, използвайки невинния сладък глас на Алуна Франсис (едната половинка от британския електронен дует AlunaGeorge) в White Noise и секси звученето на Ед Макфарлън (от инди денс групата Friendly Fires), който преминава плавно от дълбок бас до тънък фалцет в Defeated No More.
Пристрастяващо хаус звучене
Правенето на хаус музика е нещо относително ново за братята Лорънс - нещо, с което не са се занимавали, преди да започнат да пишат музика заедно.
Въпреки че и двамата изучават музикално продуцентство, Гай се интересува повече от хип-хоп и фънк и обича да свири на бас китара и барабани. Той започва да работи с брат си, когато навършва 18 години през 2009 (тогава Хауърд е само на 15) и вече го пускат по лондонските клубове, където се радва на любимите си диджеи. Именно това отключва влечението му към електронната музика.
В ранните си дни двамата бързо набират сила и печелят интереса на музикалните продуценти, макар и още да не са съвсем сигурни как да се сдобият с вокали за музиката си.
От този момент нататък събитията се развиват светкавично за тях, а Settle е записан за по-малко от година. Макар че по-голямата част от албума е грууви и чувствена, съчетана с леко забързано темпо, има и по-бавни парчета като Help Me Lose My Mind с емоционалните вокали на Лондън Грамър.
When a Fire Starts to Burn е подходящ избор за началото на албума, заради пристрастяващото си дълбоко звучене. Видеоклипът му бе пуснат за пръв път миналата седмица и демонстрира енергията на песента чрез църковен хор, омагьосан от свещеника да пее текста на песента.
Първият сингъл от албума Latch е точно ритмичният зарибяващ звук, от който имаме нужда през лятото - живото и изразително пеене на британския певец Сам Смит, съчетано с вибриращите синтетични баси, го доказва безспорно. Откакто дебютира миналата есен, видеото към Latch вече има 15 милиона гледания в YouTube. Ремиксите на песента са безброй и обещават да се превърнат в преобладаващата музика по летните партита тази година.
