Агент 007 отново е на линия, след като най-новият филм за Джеймс Бонд най-сетне тръгна по екраните.
"Смъртта може да почака" (No Time to Die) бележи край на епохата с Даниел Крейг в ролята на прочутия суперагент, а премиерата на филма беше отлагана няколко пъти заради пандемията. Проектът премина и през други премеждия преди това, включително смяна на режисьора в последния момент, инциденти с екипа и пожар по време на снимките.
Но проблемите вече са в миналото, а важното е, че "Смъртта може да почака" достигна до зрителите и предлага всичко, което може да се очаква от един филм за Джеймс Бонд, включително и откъм саундтрак.
Песента към продукцията се появи още в началото на 2020 г. и определено не разочарова - No Time to Die е в изпълнение на една от най-актуалните поп звезди Били Айлиш и отговаря на меланхоличния стил на певицата, като естествено е вярна и на духа на филмовата поредица с толкова богата история.
Когато говорим за музиката в лентите за Бонд, се сещаме за не една и две велики песни през годините, украсили филми като "Златното око", "007 Координати: Скайфол", "Винаги ще има утре", "Казино Роял" и по-старите класики "Човек живее само два пъти" и "Диамантите са вечни".
Песните за Джеймс Бонд по традиция са дело на топ изпълнители и имат свое специално място в музикалния пейзаж още от годините, когато 007 е свързван с ненадминатия чар на сър Шон Конъри.
Но спомняйки си мелодиите, изпети от Шърли Беси, Нанси Синатра, Тина Търнър, Duran Duran, Пол Маккартни, Адел, Мадона, Луис Армстронг и още толкова много звезди, не бива да забравяме и отхвърлените песни.
Защото през годините редица не по-малко забележителни композиции от не по-малко прочути изпълнители в крайна сметка отпадат от надпреварата и не попадат във филмите.
А много от тях заслужават повече внимание.
Днес си припомняме няколко от най-добрите отхвърлени песни, останали извън официалната Бонд селекция - защото би било жалко те да бъдат забравени.
Джони Кеш - Thunderball (1965)
"Твоят огнен дъх може да изгори и най-студения човек", пее великият кънтри изпълнител в тази песен, която по любопитен начин смесва неговия характерен стил с аранжимент, който вече сме свикнали да свързваме с музикалните теми за Бонд.
Текстът вярно следва сюжета на филма "Операция "Мълния" и разказва за крайбрежен град, застрашен от кораб с огромна бомба на борда.
Оказва се, че кънтри музиката може да звучи и много кинематографично и драматично с пулсираща брас секция и с басовия глас на Кеш. Том Джоунс записва песента, която наистина попада във филма, но тази на Мъжа в черно си остава шампион сред отхвърлените.
Алис Купър - Man With The Golden Gun (1974)
Скандалният рок изпълнител изглежда идеален за злодей в някой филм за Бонд, но най-близкият му досег с поредицата е тази песен за едноименния филм с Роджър Мур.
Купър не изневерява на своя глем рок стил, но подхожда сдържано и стилно, за да се адаптира към музикалните традиции на филмите за 007. Песента обаче не е сред класиките в каталога му, а и няма конкретна връзка с филма, освен заглавието.
Затова за "Мъжът със златния пистолет" е предпочетена песента на шотландската певица Лулу.
Blondie - For Your Eyes Only (1981)
Песента влиза в последния студиен албум на Blondie преди групата да се разпадне и да остане разделена 17 години.
For Your Eyes Only е много близо до това да бъде избрана за "Само за твоите очи" с Роджър Мур, но в последния момент е предпочетена шотландката Шийна Ийстън.
Ace of Base - The Goldeneye (1995)
Ако сте се чудили как би звучала песен за Джеймс Бонд в стила на шведската евроденс група Ace of Base - резултатът е доста интересен, макар да е разбираемо защо не достига до големия екран.
Формацията влиза в надпреварата за саундтрака на "Златното око", дебют на Пиърс Броснан в ролята на суперагента.
Опитът на Ace of Base си остава на ниво демо, тъй като е предпочетена композицията на Боно и Ди Едж от U2, изпълнена от Тина Търнър.
Шведите обаче не изоставят идеята си и я доразвиват в песента The Juvenile от албума Da Capo.
Pulp - Tomorrow Never Dies (1997)
Когато продуцентите търсят песен за "Винаги ще има утре" с Пиърс Броснан, те действат доста активно и се свързват с редица групи.
Тогава Pulp вече се е превърнала във водеща бритпоп банда, олицетворяваща алтернативната музикална вълна през 90-те. Но се оказва, че Джарвис Кокър и компания не получават почти никакво време да направят песента.
"Беше странно. Бяха създали ситуация тип American Idol и бяха поискали от около 9 различни изпълнители да направят песен", разказва Кокър.
"В сряда ни казаха, че крайният срок е в петък. После бях много ядосан, че избраха Шерил Кроу вместо нас".
Muse - Supremacy
Тук случаят е по-различен и по-скоро става въпрос за шега на барабаниста на рок триото Дом Хауърд.
В интервю пред "Би Би Си" през 2012 г. той признава, че тяхната песен Supremacy притежава звучене тип "Джеймс Бонд" и даже сравнява средната част с песента на Пол Маккартни и Wings Live and Let Die от едноименния Бонд филм от 70-те.
"Мнението ми е, че трябва да използват Supremacy за следващия Бонд филм, но не знам какво става с това нещо. Чух, че Адел ще прави песента", казва Хауърд.
Наистина Адел изпява знаменита песен за "Скайфол", но мисълта да бъдат обвързани именно Muse и тяхната Supremacy с Джеймс Бонд е някак твърде примамлива. Сред съвременните рок групи едва ли има по-подходяща от тях, която да пресъздаде мащабите и атмосферата на продукциите за Джеймс Бонд. Е, освен ако не помислим и за Radiohead...
Radiohead - Spectre (2015)
Може и да изглеждат като група, която не би се понесла по Бонд вълната.
Изтънченият, мрачен, абстрактен и хипнотизиращ рок на Radiohead е по-подходящ за артхаус кино. Музиката им обаче е способна да придаде нещо неподозирано дълбоко на цялата тематика около Джеймс Бонд и доказателството е епичната 5-минутна Spectre.
Все пак да не забравяме, че Radiohead притежават в своите редици един от най-забележителните съвременни композитори на филмови саундтракове в лицето на Джони Грийнууд. И в Spectre това си проличава.
Все пак на преден план в песента е характерният почерк на групата, богатата и нестандартна композиция и призрачният глас на Том Йорк.
В крайна сметка екипът на "Спектър" решава, че създаденото от Radiohead е твърде мрачно и избира песента на Сам Смит.
