Депутатите почетоха с минута мълчание 70-годишнината от разстрела на шестте ястребинчета през 1943 г., предаде Агенция "Фокус".
От името на парламентарната група на Коалиция за България Явор Куюмджиев прочете декларация, в която посочи: "Помним черния декември на 1943 г., когато бяха извършени жестоки убийства без съд и присъда - разстреляни са 18 души, сред които 6 деца.
70 години по-късно българските деца не знаят за тях, а поколенията, които вече знаят, почти са ги забравили. В Ястребино са останали техните домове, които се рушат. Забвението, на което са осъдени ястребинчетата, спекулациите и опитите за подмяна на фактите около разстрела им, са недостойни и срамни.
Когато историята се използва за идеологическо противопоставяне, когато един народ забравя миналото си, той не може да гради достойно бъдеще. Човешкият живот е най-висшата ценност и никаква идеология не може да оправдае насилственото му отнемане, а убийството на деца е най-жестокото и нечовешко престъпление.
Затова трябва да помним - не, за да обвиняваме и отмъщаваме, а за да не допускаме повече проливането на невинна кръв за идеологически различия. За да се научим да живеем без омраза, трябва да помним и почитаме нейните жертви и да не забравяме уроците на историята".
След прочитане на декларацията Куюмджиев призова всички депутати да изразят почит с минута мълчание.
Историята на убийствата
Hа 20 декември 1943 г. в село Ястребино са разстреляни 18 души, от които шест невръстни деца. Най-малкият - Стойне Калайджийски, е на 7 години и е нямал и снимка.
Убитите 18 човека са от 6 различни семейства. Общото между тях е, че от всяко семейство има по един партизанин.
Жертвите са: дядо Стойне Станков, на 75 г., и съпругата му Наста, на 70 г., чийто син Иван е в нелегалност.
Рангел Дончев, на 57 г., и съпругата му Мара, на 58 г. - дъщеря им Райка е партизанка.
Петър Калайджийски, на 50 г., и съпругата му Стоянка, на 48 г., чийто син Рангел е при партизаните, след като избягал от военна служба. С тях са разстреляни и 3 от децата им: Надежда - на 12 г., Иван - на 9 г., и Стойне - на 7 г.
Иван Димитров Янков, на 55 г., и съпругата му Марийка, на 45 г. - синът им Димитър е партизанин. С тях са разстреляни и дъщерите им близначки Ценка и Цветанка - по на 13 г.
Петко Стоичков, на 56 г., и съпругата му Лазарка, на 51 г., чийто син Стойне е партизанин. Разстреляна е и дъщеря им Димитринка, на 11 г.
Димитър Богословов, на 48 г., и съпругата му Станка, на 42 г., чиято дъщеря Катя е партизанка.
Подпоручик Константин Йорданов, в цивилния живот учител, баща на две деца, доубива след екзекуцията, извършена от картечна рота, тези, които още дишат.
Подпоручикът имал заповед от командира на полка полк. Атанасов да ликвидира близките само на нелегалните, но явно се е престаравал и разстрелял жените и децата наред с мъжете.
Командирът на полка не очаквал това и изгубил ума и дума, като чул за извършеното. Малко след разстрела идва заповед той да бъде отменен, донесена от офицер с мотор. Редовна българска армия, а не полицейски сили извършват убийствата.
