"На мен България ми прилича на голям политически театър. Лидерите ви вдигат много шум, правят се на бабаити по някакъв проблем, но реално не правят нищо. В един момент се обявяват за победители и минават на друга тема. Това е театър. Не е истинско".
Тази констатация за България прави бившият посланик на САЩ у нас Джеймс Пардю в интервю на Деян Йотов във вестник "Труд".
Аргументите на Пардю: "Случката с "Лукойл" е най-скорошният пример за това - политическа драматизация на най-високо ниво. Много шум и много пушилка, но в края на краищата нищо не се случва. Комбинацията от неуспехите в битката с организираната престъпност и корупцията и налагането на този стил на политическо поведение - някои хора само се преструват, че правят нещо, вредят много на страната ви".
Бившият дипломат, който има и 29-годишна служба във военното разузнаване, днес е в управата на няколко организации с идеална цел в България. Той е известен с участието си в подготовката на Охридското споразумение, чиято 10-годишнина беше чествана наскоро в Македония.
В интервюто той казва, че още по време на работата си като посланик у нас е казал, че организираната престъпност и корупцията са огромен проблем за България и че "до онзи момент нито един висш мафиот нито беше арестуван, нито осъден и наказан. Също и нито един висш корумпиран държавен служител".
Години по-късно според него нищо не се е променило.
"Ето ни в 2011 г. и днес мога да ви кажа - все още нито една голяма фигура от престъпния свят и нито един корумпиран държавник не е осъден и наказан. Това е много тъжна равносметка. Организираната престъпност и корупцията продължават да душат България, пречат на развитието й".
Пардю е скептичен относно резултата от парламентарните избори след 2 години. "Честно казано, не виждам как ще се решат проблемите ви с престъпниците и корумпираните дотогава. Надявам се поне, че в един момент ще спре политическият театър.
Струва ми се, че българското общество отчаяно търси лидери, които да вземат реални мерки върховенството на закона да властва в държавата и да постигнат икономическото развитие, което хората заслужават. Дали това ще стане за 2 години? Не виждам личностите във властта сега, които могат да го направят".
"Външният ви министър (Николай Младенов - бел.р.) например върши чудесна работа, той е отличен представител на България в чужбина. В момента обаче това е изолирано явление за страната ви, системата не се развива достатъчно бързо. България има огромен потенциал, но засега не го достига".
По думите на Пардю в ситуцията с "Лукойл" "в един момент всичко се върна в изходна позиция. Не мога да определя дали някой просто искаше да покаже, че е много твърд, или причината е от икономическо естество". Според него в България още не е направено нищо конкретно за намаляване на зависимостта от само един доставчик на енергийни ресурси. А това дава прекалено много влияние на този доставчик, казва той.
В доклад от 2005 г., изтекъл през WikiLeaks, Пардю пише, че "Лукойл" е проводник на интересите на руската мафия и разузнаване в България и че финансира БСП.
Днес на въпрос по темата той казва, че "при всички положения тези две неща изглеждат по-правдоподобни от обяснението, че "Лукойл" не били монтирали изискваните от закона уреди".
За Балканите
Пардю, който като дипломат е участвал активно в конструирането на политиката на Балканите, коментира и днешната в региона.
"Някои казват, че на Балканите има прекалено много история. Други - че просто някои хора имат твърде дълга история на Балканите. Аз се занимавам с региона от 1989 г. и продължих дори след като напуснах България през 2005 г. и отидох в НАТО.
Нека кажа за Ричард Холбрук, че смъртта му бе огромна загуба за САЩ. Много широко скроен човек беше, с невероятни дипломатически способности. Работата ми с него по постигането на Дейтънското мирно споразумение за Босна бе удивително професионално преживяване. Той беше спорна личност, но пък имаше голямо сърце и ясна цел - винаги търсеше мира.
На балканската сцена се сблъсках с доста разнородна група действащи лица. Най-трудно ми беше с Милошевич. Той беше опасен човек, много опасен. Жалко, че не доживя да бъде осъден в Хага. Но историята ще го осъди като истински демон. Защото причини много мъка и агония на Балканите.
Смятам, че най-важното нещо, което лично постигнах, бе Охридското споразумение. Правителството на САЩ ме изпрати в Македония през 2001 г. със задачата да предотвратя война там. И заедно с представителя на ЕС (Франсоа Леотар - б.а.) успяхме.
Междуетническите отношения в Македония не са перфектни, но ако охридският процес не бе успял, със сигурност щеше да има пета поредна война в региона. Тя щеше да очерни живота на хиляди хора и вероятно да засегне дори България.
Споразумението продължава да е спорно, а македонското правителство винаги е било резервиран партньор в него. Но все пак присъстваха президентът, външният министър и лидерът на опозицията Бранко Цървенковски.
Фактът, че премиера Никола Груевски го нямаше, говори сам по себе си за неговата политика. Той, изглежда, се опитва да затвърди македонската идентичност чрез национализъм. Това е жалко, защото най-големият проблем пред Македония днес не са междуетническите отношения, а спорът с Гърция за името. Затова те не могат да влязат в НАТО и в ЕС и липсата на чужди инвестиции там е толкова осезаема".
На въпрос ще успеят ли сърбите да разцепят Косово, Пардю казва, че Белград прави огромна грешка с натиска си за етническа сегрегация на Косово. По същия принцип от Сърбия би трябвало да се отрежат южните й райони, където албанците са мнозинство.
"Концепциите от края на XIX и началото на XX век за решаване на етнически спорове чрез репресии и разделение в наше време вече са отхвърлени. Сърбия обаче не го съзнава".
По повод критиките, че Дейтънското споразумение не работи, бившият дипломат признава, че те донякъде са основателни. "Защото Дейтън не успя да уреди напълно междуетническото напрежение в Босна. Но приоритетната цел на Холбрук беше да спре колкото може по-бързо взаимното избиване в Босна.
Споразумението е далеч от перфектно. Създаването на Република Сръбска например бе предпоставка за разкол. Освен това липсата на воля за формиране на силна централизирана власт спъва държавата". Според него обаме през 1995 г. е било постигнато възможно най-доброто.
