В интервю за "24 часа" финансистът Андрей Пръмов описва един "примерен" сценарий за изтегляне на парите от Сребърния фонд, който би трябвало да е неприкосновен резерв за пенсионната система.
Целта е да се изтегли значителен ресурс, без да се прибягва до външно финансиране, обяснява той пред журналистката Румяна Денчева.
"Да вземем Сребърния фонд. Той, както е известно, е част от фискалния резерв, неприкосновен запас от около 2 млрд. лв., на управление в БНБ. От него не може да се теглят пари, той трябва постоянно да се захранва с постъпления от приватизация. С малка промяна в нормативните документи, обаче, Сребърният фонд бива прехвърлен за управление на държавната Банка за развитие (ББР), под предлог за "оптимизиране" резултатите от управлението му. Фондът по закон продължава да е част от фискалния резерв.
Приемат се нови правила, позволяващи той да бъде инвестиран в нискорискови държавни ценни книжа на страни от ЕС. А кои ДЦК са най-нискорискови? Чий държавен инвестиционен рейтинг е единствено повишен през 2011? Отговора отдавна го знаем, г-н Борисов не се уморява да ни го припомня всеки ден. И така и бюджетът финансиран при ниски лихви, и резервът цял, и всички са щастливи..."
Според Пръмов по този "примерен сценарий" всъщност, сериозно се работи, както му "нашепват" източници от МФ. Финансистът обаче смята, че тази "хитринка" на Дянков и Борисов ще бъде разкрита, когато настане време за периодичния преглед от МВФ или от първата международна рейтингова агенция.
Изведнъж ще се окаже, че България се е опитала да "тришира" финансовите си отчети подобно на Гърция, че резервът е намален недопустимо, че инвестиционният ни рейтинг вече е както на Унгария и страната няма откъде да финансира на пазарни начала бюджетните разходи за 2013-а, казва Андрей Пръмов.
На въпрос: "Какъв е финалът на тази "страхотия"?, Пръмов прогнозира, при "опуканите" вътрешни капиталови източници, края на валутния резерв и респективно на валутния борд. С тази "страшна" история искам всъщност да покажа, че опасностите за растежа, за бюджета и за валутния борд са преди всичко вътрешни, заявява финансистът.
Според него този път България "изтегли дългата клечка", като не се включи в еврозоната. По думите му и най-негативното развитие на събитията там ще има само косвено отражение върху стабилността на лева и националните ни финанси.
По повод обявените от властта намерения България да се включи в новия фискален съюз в ЕС, той кава, че стъпки няма, а само звуци, предназначени единствено за пропагандни цели. "Българските стъпки" са само празни думи, след отказа България да участва в увеличението на "спасителния пакет", подготвян от МВФ за еврозоната, заявява Андрей Пръмов.
Прословутата "макроикономическа стабилност" на Борисовото управление е типичен пример за фетиш, смята той. "Тя се крепи на глинени крака: половинмилиарден дълг към фирмите по държавни и общински обществени поръчки, замразяване на доходи в обществения сектор, бягство от реформи в социалната сфера и здравеопазването, нарастващ натиск свободните капитали на банки и фондове изцяло да се насочват към покупка на нов вътрешен държавен дълг.
Тази псевдостабилност ще продължи докато има пари във фискалния резерв и резервни оборотни пари във фирмите, тоест не много дълго. След това всичко ще приключи по много неприятен начин".
