Европейският съд по правата на човека в Страсбуг е наредил на България да плати общо 980 148 евро обезщетения за съдебни разноски по дела за нарушени човешки права. Данните, които са към ноември 2010 г., са отбелязани в доклад на Държавния департамент на САЩ. По делата са били констатирани 89 нарушения на Европейската конвенция на човешките права от страна на България.
Корупция в изпълнителната, законодателната и съдебната власт и натиск и сплашване на журналисти са част от проблемите с човешките права в България, посочени в годишния доклад на Държавния департамент за състоянието на човешките права в света за 2010 г. Отбелязани са и лошото отношение от полицията към задържани лица и представители на малцинствата и тежките условия в затворите.
Според анализа макар и по закон свободата на словото да е гарантирана, има сигнали, че лица с политически и икономически интереси сплашват журналисти. Неправителствени организации сигнализират, че журналисти практикуват автоцензура или вземат пари от политици и бизнесмени, както и от босове на организираната престъпност за представянето им в положителна светлина.
В много случаи не може да се идентифицират истинските собственици на някои медийни компании. На 22 октомври 2010 г. Народното събрание е приело закон за периодичните печатни медии, който цели да наложи прозрачност в медийната собственост, се отбелязва в доклада.
Клеветата се преследва от закона, а много дела за клевета са породени от медийни отразявания на корупция или лошо управление. Най-често тъжители са представители на властта и други лица на публични длъжности, се отбелязва в доклада.
По повод прозрачността и чистотата на изборния процес, се казва, че между 10 и 16 процента от гласовете на изборите за Европейски парламент са били купени или манипулирани, включително чрез разкарване на автобуси с избиратели на едно или друго място. Това значително е повлияло на резултатите заради ниската избирателна активност. Към юли м.г. властите са изправили пред съда 158 души за изборни нарушения, а съдилищата са осъдили 97 от тях.
По отношение на корупцията и прозрачността сред управляващите се отбелязва, че въпреки нарасналите усилия да се търси отговорност от държавни служители, корупцията продължава да е проблем и в трите власти.
Законът предвижда присъди за корупция на официални лица. Правителството обаче не прилага закона ефективно и често пъти официални лица се замесват в корупционни практики безнаказано. Корупционните практики включват подкупи, конфликт на интереси, сложни схеми за присвояване на държавни средства и нарушения по договори за държавни поръчки.
Констатирано е, че продължава да съществува корупция по високите нива на граждански и административни съдилища. Неправителствени организации съобщават, че в изпълнителната и съдебната власт корумпирани служители често биват уволнявани, оказва им се натиск да напуснат или най-често биват преназначени, вместо да бъдат съдени по обвинения в корупция.
В доклада се отбелязва, че "твърде формалният подход към процедурите от страна на съдебната система затруднява ефективното съдебно преследване в дела за организирана престъпност и корупция от висок ранг".
Безнаказаността продължава да е проблем. Според Държавния департамент проблемите у нас включват насилието над жени и деца, двоен стандарт при образованието на ромски деца, което е на по-ниско ниво спрямо това на останалите, тежките условия в управляваните от държавата домове на изоставени деца и сираци, трафика на хора и дискриминацията над хора с увреждания, роми, други представители на малцинствени групи и лесбийки, гейове, бисексуални и травестити.
