Българската бездуховност

Уау, какъв невероятен напън провокирах. Знаех си, че няма да ме разберете, по-лошото е че даже не се опитвате. Което само по себе си е доказателство, че се кланяте на Аз-бога. До такава степен издигате себе си, че намирате всички останали за твърде жалки, за да вникнете в мисленето им. А това си е чиста проба самолюбие и самопоклонничество. Вие не търсите съмишленици, защото сте си самодостатъчен. Не търсите разбиране, защото нямате нужда друг да разбира Аз-ът Ви. Вашата любов към самия Вас ви стига, Вашето възхищение от Аз-ът Ви дава този идол, за който обвинявате всички други. Тук идва да попитам, защо анализирате света и хората в него при положение, че отричате групата и социума? Това определено е едно противоречие вътре в този Аз и съм сигурна, че ви дава пределно количество нещастие. Вие казахте, че сатан съди другите, но не иска да бъде съден. Вие също съдите другите - съдите ги затова, че не се прекланят пред Аз. Минал сте през религия и сте стигнал пак до религия - избягал сте от едни окови, за да си направите други. Не вярвате в нищо, но имате религия - и сте нещастен. Не искам да съм на Ваше място, честно. Нито Ви намирам за мъдър. Да, можете да комбинирате 10 по-сложни думи в едно изречение, но защо ли всяко такова изречение мога да го кажа с две по-прости думи. Не можете да ме засегнете или обидите. Просто е жалко да видиш човек, който вече е приключил с живота. Не е в това смисъла да сме тук. Сори, ама сте в дед енд.

"Сбогом и благодаря за съдействието!" Забелязала съм, че така реагират хората с комплекси. Моля, (възможно е вината да душевното Ви разтройство да е в нас, но гарантирам не е било нарочно) не лекувайте раните си изливайки словоблудството си върху нас. Да, нас, хубаво е, нали. ;) О, велики интелектуалецо, даже не знаеш с кой си имаш работа!

гледам още един нежен трол се е появил - рамус. нежен, нежен, та чак го сърби под сливката. сладурче...

Бездуховността е състояние.Определя се от липсата ( под каквато и да било форма ) на любов като най - универсално понятие ,обаче в пълнота разбрана и изпълнена със смисъл.Това е липсата на доверие в Бог.Както и най - красивата жажда на душата , защото само свинята би изкарала "живота" си по свой , учудващо пригоден начин , в духовната си кочина.Ужасно е когато , такова "прасе" бъде докоснато от Бог ,красота и усети всичко , поради което си струва да престане да яде " помията ". И е страшно красиво , когато всеки , дори в най - животинските човешки страсти , вижда Бог ... и е жив.

Морал , красота , изкуство , душевност...надежда , хармония ,Промисъл...без любов няма.Без Бога в сърцата , тези понятия са изключително абсурдни , изкривени...човек е склонен да се "вкопчва" единствено в страданието си , почти велико.Забравя , осъжда , гордее се с него ... и търси мисъл искрена в себе?Кой в каквото ще да вярва , какъвто и да е живота му - всички търсим едно - единствената любов - без условия - Божията!Опитваме се да бъдем " малки богове" обичайки , търсейки , страдайки и т.н....само ние сме способни на презрение , обаче. Сигурно живеем в кофти време и държава , но има смисъл в това - кой както си го направи !

Фолън, Христос возкресе! Не се заблуждавай по дългите писаници на рамус. Нарочно ги е писал така, това дето е написал на 2 страници може да го каже и с две изречения. Но го кефи да остава неразбран интелектуалец. Във всеки негов пост ще видиш, че обяснява как никой няма да може да прочете писаниците му, а още по-малко да ги разбере. Обаче ядец, немери се повече от един да го разбере. И, о, учудващо, но всички имаме еднакви диагнози за душевното му състояние.

Там е работата, че човек е сам когато иска. Ако не иска може и да не е сам. Не, няма смисъл да търсим оправдание (защото такова няма), но може да търсим прошка. Той казва неговата истина, която си е превърнал в религия, по негови си правила, негови си ритуали. Няма лошо, това е модерно днес - не е единствен с такава религия. Лошото в неговата религия е, че автоматично принизява всички останали до тъпанари. Реално, това в което обвинява мен и други, го върши сам. И не е обективен, колкото и да му се иска и да претендира за абсолютизъм (макар да пише, че не претендира за нищо, но назидателния тон говори за друго). Просто поредният човек четящ всичко наред, но нямащ силата и интелекта да го възприеме и става пленник на собственото си Аз. Лошото на неговата религия е, че няма как да надхвърли себе си - той е в застой и си се кефи. Истински мъдрият човек не прави така. Един от най-умните хора, които познавам (не е вярващ, атеист е) постъпва и мисли по коренно различен начин. Но е истински атеист, допуска и приема всичко и се съмнява във всичко и живее човешки. Този е съвсем различен и си има божество, макар да се мисли за атеист, Аз-бог. Хубавото на това да сме много хора, е че може да правим сравнение, да ползваме чужд опит и много често чрез чужди очи да откриваме, това което нашите не виждат. Г-н Рамус може да си позволи да разсъждава така единсвено стъпил и опрял се на хилядолетния опит на цивилизацията ни (която е тук благодарение на социума) - пък нека я отрича.

Рамус ни казва истината и само истината и няма никакво съмнение че постига целта си карайки всички нас да се замислим над Пътя по който вървим. Тъй че Теа отново излезе наивно права ,че Рамус е психолог. Това че някои го пращат в Психодиспансера показва само техния собствен нерешен проблем. А всъщност статията е на Ема Барух за българската бездуховност, нали така?!

Деeба, аз влезнах тук да тролвам християните, вместо това се изписа материал за цяла книга.Не знам дали Ramus BG все още следи темата, но държа да му кажа, че разбирам написаното към мен и му благодаря . Приемам го като градивна критика. Но явно г-н Ramus сте останали с грешното впечатление, че аз сериозно вярвам в това, което говоря и го приемам за пълна истина. Не е така. Явно вие ме приемате като противоположна част на "групичката на вярващите". А аз просто исках да кажа на всички да не се взимат толкова на сериозно. Относно "Пътя към самопознанието" - вие нали не вярвате, че един млад човек като мен може да притежава първо - вашата лексика, второ - вашите разсъждения ? А пък и първо е редно да осмислим това, което са казали другите хора преди нас, и чак след това да търсим пътя в себе си. Нека кажем, че аз съм още в началото на този път. Но и вие няма как да знаете дали сте в края. След 20 години може да сте на съвсем различно мнение и да имате съвсем различна философия. Същото се отнася и за мен, и за всички останали пишещи тук.Аз много добре осъзнавам това и затова не взимам толкова на сериозно нито своите, нито чуждите думи. Но е важно човек да търси истината за себе си, а в това отношение мисля, че съм на светлинни години по-напред от връстниците си. Безкрайно много ви благодаря за това, което сте написали за мен, има много мъдрост във вас. Но все пак да не забравям причината поради, която първоначално писах тук - trololololo. Hail Satan!

Скъпа Барух, Напълно поддържам написаното за българската журналистика и "интелигенция". Но: 1. Тоталната разсипия е НАЛОЖЕНА по сценарий на българския народ. 2. Фатът, че не си способна да почувстваш пасхалната радост вероятно се дължи на еврейския ти произход, не хвърляй кал по това, което ти е недостъпно и е по-високо от твоя ръст!

Рамус, защо избягваш темата за Аз-бог? Няколко пъти писах за това и всеки път избираш да повториш наново подробно идеите си като си мислиш явно, че отговаряш на въпроса. Но въпросът е конкретен, искам и конкретен отговор. Наясно съм, че религията ти не позволява да влизаш в диалог и че твоят израз е монолога. Но в общуването има ценни неща, не ги отхвърляй. Че нарочно писа толкова дълго ми е ясно. Но аз съм математик (като начин на мислене, не като професия) и мразя като някой изпише ферман за спорта (ракът има 8 крака, 8 крака има ракът, ракът с 8-те крака). Чрез познание няма как да стигнеш до Бог. Всяко едно познание е сетивно, а Бог е отвъд сетивното. Сега ще кажеш, ама аз изследвам навътре в себе си, няма как да го правя сетивно. Заблуждаваш се, изследваш навътре дотолкова колкото ти позволяват сетивата ти - после мислиш, правиш умозаключение, градиш някакви теории, но всичко се базира на сетивността. На 45, нищо против, аз нямам 30 и все пак не мисля, че си по-зрял. Какво да кажа повече - очевидно е, че нито аз ще те убедя да станеш християнин, нито ти мен да се преклоня пред себе си. А за това, че не си психолог ми беше ясно, филосов може би - защото за философията не е нужно да имаш университетско образование. Продължавай с четенето на бхагавад гита, тропа толтеков и т.н. Само не ни лъжи, че това твоето не е религия и себе си не лъжи - още по-малко повличай последователи.

Рамус какво следваш/работиш? Говориш празни неща с много думи, за да изглежда, че казваш нещо наистина. Освен това пишеш ИЗКЛЮЧИТЕЛНО НЕГРАМОТНО!!! Айде да видим как ще го анализираш това.

Няма да го анализира, защото за целта трябва да се върне назад и да прочете собствените си коментари.

Е, Ема Барух, духовност се и възпитава, от всички нас. Сега какво? Посочихме се с пръст, казахме, че нямаме коректив, и? Ако човеците си отиват, хората сме още тук, опитваме, работим, живеем, раждаме, умираме и да, понякога и празнуваме. Да, промяната не е с онази скорост, с която на всички, вероятно, ни се иска. Моля ви се на всички журналисти, престанете да ни диагностицирате, посочвате с пръст, да изваждате винаги най-лошото и пошлото, и да се хвърляте като кучета върху хората, без обаче за изследвате и посочвате реалните проблеми – това е уморително и на по-слабите духове действа отчайващо. Аз съм българка и не съм бездуховна. Семейството ми, което се състои от българи, също не е бездуховно. И приятелите ми не са бездуховни. @ Thea Atanasova, по повод коментар 64 Зная какво е ортодоксален и не означава краен. Не зная кои са чужденците, които „ни” /кои са ни?/ определят като крайни, но думата означава „права/правилна вяра” или „право/правилно мислене/вярване” – от гръцки orthos – верен, правилен и doxa – вярване/мислене. Като православна християнка не считам, че моята вяра е крайна, считам, че е изградена върху фундамент на любов - е, любовта към човека понякога е трудно постижима. Далеч не съм съвършена, гневя се и често греша, и може би по тази причина ми е твърде трудно да осъдя хората, като определя дали и колко се грижат за здравето си, как ходят на църква, как гледат децата си – признавам, че според моята вяра, това е приоритет на по-висша сила. И още нещо, по повод друг Ваш пост – Бог никога не е извън нас, напротив - присъства във всяка наша постъпка, във всеки дъх, дълбоко вътре в нас, от самото ни раждане. Да се възприема Бог единствено посредством трите ипостаси, овеществени, отварни, за да са видими, според мен означава да не приемаш, че Той и ти сте цяло, един дух, да не приемаш, че имаш душа. Но пък вярата не е задължителна, тя не може и да е насилствена, въпрос на много личен избор е. Хубава вечер.