От години искам да посетя Гренландия. Намирам величествения леден остров за страшно интересен и вълнуващ, включително и защото е почти непокътнат. Затова продължаващите напъни на новия-стар президент на САЩ Доналд Тръмп да го купи ме ужасяват.
Ужасяват ме тръмпизацията на това място и постовете на Доналд с неназовани местни хора, които зоват "Купи ни!" и носят шапки MAGA (Make America Great Again).
Отвращава ме коментарът на Тръмп - в собствената му социална медия - че "Гренландия е невероятно място, хората там ще спечелят невероятно, ако и когато, станат част от нашата нация. Ще я пазим, ще се грижим за нея от много злия външен свят. Да направим Гренландия велика отново!".
Това е абсурдно, най-малкото защото няма как да направиш велико място, което никога не е било такова, не и в опростения, реднешки смисъл, който влага Тръмп.
Гренландия има, и винаги е имала друго величие, което може само да бъде съсипано. Величието на необятната ледена пустош, на недокоснатата природа, на малката нация от 56 000 инуити, на най-слабо населената територия.
Едно от малкото места, останали "некупени", далеч от комерса, от "Макдоналдс" и "Старбъкс", от тълпите и суетата.
Да, знам, че съм малцинство - почти на никого не му пука в лично качество американска, датска или независима е Гренландия. Още по-малко хора пък мечтаят да прекарат лятната си почивка на замръзнал остров сред ледници и дивотия.
Напълно наясно съм също, че на фона на големия стратегически, икономически, военен и политически залог, който Тръмп поставя на масата за втори път, моите претенции да прекарам една седмица на място, защото още не е съсипано, са, меко-казано, нелепи.
Жителите на Гренландия (близо 90% от тях са коренно население, инуити, които са там от 800 години, а не датчани) са първите, които следва да решат как искат да се развива островът и нацията им. Останалите, които много искаме той да остане непокътнат резерват за ценители насред глобализацията, можем само да се надяваме, че биха избрали да запазят идентичността, традициите, културата и природата си.
Тръмп иска Гренландия по няколко причини. Островът е богат на полезни изкопаеми, но далеч по-атрактивна е стратегическата му позиция, която го прави важен и за националната сигурност на САЩ, но и за влиянието и позицията на Америка в целия район на Арктика и Северния Атлантик.
Разположен по-близо до Северна Америка, отколкото до Европа, островът неслучайно е и дом на най-северната американска военновъздушна база.
И не на последно място - САЩ периодично опитват да докопат тази територия още от XIX век, и Тръмп не би имал нищо против да се увековечи и като президентът, осигурил на нацията толкова желания стратегически остров. Който е и най-големият на света.
Засега, Слава богу, не изглежда, че ще му се получи. При предния си мандат Тръмп отново предложи да купи Гренландия, а от Дания, чиято автономна територия е островът, отвърнаха с "Абсурд!".
При повтореното настояване през декември, премиерът на Гренландия Муте Егеде също обяви, че островът не е за продан, няма и да бъде.
Той обаче иска друго. В новогодишната си реч Егеде се обяви за независимост на Гренландия от Дания и каза, че тя трябва да се освободи от "оковите на колониализма".
В отговор - дали на сепаратистките настроения, дали на Тръмп, датската корона направи символен жест. Крал Фредерик X промени кралския герб, така че на него да се виждат далеч по-отчетливо бялата мечка и овенът, символизиращи двете автономни територии - Гренландия и Фарьорските острови.
Самата Гренландия - за моя радост, но и притеснение - започва да се стреми все повече да монетизира величието си, макар и не съвсем по тръмповски. Тоест да търси богатство и просперитет от обичайния и сравнително лесен източник - туризма.
Защото колкото и привлекателна да изглежда непокътнатостта и суровата красота отстрани, в XXI век не е особено приятно да живееш от риболов и субсидии от Дания.
В края на ноември 2024 г. беше пуснато в експлоатация новото международно летище в столицата Нуук, което се очаква да доведе до процъфтяване на туризма в Гренландия. Преди това достъпът беше доста сложен, тъй като в столицата можеха да кацат само местни полети и такива от Рейкявик в Исландия.
По-големите се насочваха към малко селце на север, където се правеше трансфер за Нуук, и тежката и скъпа логистика е и една от причините още да не съм стигнала до Гренландия.
След отварянето на новото летище вече има полети от Копенхаген, планират се и от още два града в Дания, а от това лято до столицата на Гренландия ще летят и United Airlines, осигурявайки директен полет от САЩ.
Америка - както и останалият свят - все пак ще дойдат в Гренландия и неусетно ще я променят, както става с всяко туристическо място.
Хубавото е, че дали Нуук ще заприлича на някакъв северен Лас Вегас, или отварянето към света ще става дозирано и умно, няма да зависи от Доналд Тръмп. Местните хора и власти ще са тези, които ще трябва да решат вечната дилема между устойчивост и идентичност от една страна, и бързи пари и растеж от друга.
А за такива като мен тази или следващата година - не по-късно - се очертават като идеалният момент за пътуване в Гренландия. За всеки случай и докато е още чистичко.
