ДДС остава 20%, независимо от убеждението на премиера Бойко Борисов, че с времето трябва да се намалява. Това се разбра на днешното заседание на правителството, на което бяха гласувани най-сетне мерките АнтиКриза, готвени трета седмица и на осем заседания на тристранния съвет. Общо 50 часа, както ги калкулира финансовият министър Симеон Дянков, който платил днес кафетата и водата за заседанието от заплатата си.
От тях се чакат близо 1.6 млрд. лева. Ако не се намерят, данък добавена стойност все пак ще се увеличи. „Изобщо няма да ги питам, отивам и го вдигам, ако се наложи", заяви Борисов. Въпреки че в конвергентната програма на правителството - за присъединяване към еврозоната, е записано, че ДДС в края на мандата на ГЕРБ ще е 16%.
59 от мерките Антикриза са одобрени от власт, бизнес и синдикати. 60-ата кабинетът си я дописва еднолично, тъй като предприемачите не я харесват - промяна в механизма за плащане на болничните. Първите два дни от болничните листове ще бъдат изплащани в съотношение 80% от работодателя, 20% - от работника. Третият ден си плаща самият работник, а от четвъртия ден нататък - от НОИ.
В момента първия ден от болничните плаща работодателят, а НОИ се включва от втория ден на болничните.
Според финансовия министър Симеон Дянков така ще се намалят злоупотребите с болничните, извършвани и от работодатели, и от работници, а често и от джипита.
Изследване на авторитетното списание "Икономист" за 2007 г. показа, че българите вземат най-много болнични. Средностатистическият служител в България е взел 22 дни болнични, следва Португалия с близо 12 дни и Чехия с около 11 дни. Най-малко болнични се оказа, че са взели работниците във Великобритания, САЩ и Турция - около 6 дни.
Друго решение от пакета АнтиКриза е, че държавата ще продължи и занапред да плаща здравните и пенсионни вноски на магистрати, армия, полиция и чиновници. Дянков обаче заяви, че тази идея още се обмисля. По думите му по някои мерки, по които не е постигнато съгласие, социалните партньори щели да се съберат след празниците.
Тази година пенсиите няма да се увеличават. Няма да се дават и отложените за юни увеличения на вдовишките пенсии и добавките за старост. Премиерът Борисов обаче обеща в рамките на мандата да има ръст на пенсиите.
Все пак кабинетът е успял да намери 450 000 лева за социалните кухни, предвидените пари за които свършиха на 31 март и така 11 000 възрастни и бедни хора оставаха без топла храна, осигурена им от държавата поне един път на ден.
Най-много пари се чакат от приватизация и продажби на емисии
До 15 дни правителството ще плати 550 млн. лева на бизнеса по изпълнени договори чрез Българската банка за развитие, е друга от мерките АнтиКриза.
Данък лукс от 1 юли остава за имоти с данъчна оценка над 300 000 лева и автомобили - над 70 000 лева.
Природният газ пък ще поскъпне само с 5%. Газът ще се вдигне не с 15, а с 5%, министър Трайков внася още днес предложението за това, съобщи вицепрезидентът на КНСБ Николай Ненков. Само преди ден на закрито заседание ДКЕВР реши синьото гориво да поскъпне с близо 10%.
Най-много приходи се очакват от приватизацията на миноритарни държавни дялове, орязването на разходите в държавните ведомства с 10% и продажбата на спестени въглеродни емисии, всяка от които се очаква да осигури по около половин милиард лева.
По отношение на продажбата на емисии обаче неизвестните са много, което се признава и от екоминистерството. До момента националният план за търговия с въглеродни емисии не е одобрен нито от Европейската комисия, нито от парламента, за да може да се задейства процедурата по продажбата.
Преди ден експерт на "Овергаз" прогнозира, че от продажба на квоти емисии България може да получи 4 млрд. лева. На предпоследното заседание на тристранката беше решено да се продадат 50 млн. тона, а от тях се очакват 300 млн. долара - или около 60 долара/тон.
Финансовият министър Симеон Дянков съобщи, че има идея държавата и социалните партньори да изготвят съвместни мерки и по отношение на здравната реформа. Председателят на КРИБ Иво Прокопиев каза, че до края на май тристранката очаква да разгледа подробно разписани стъпки в здравната и пенсионната реформи.
Една от мерките АнтиКриза е също парите от приватизацията на миноритарни дялове от дружества да не постъпват в Сребърния фонд, както сега изисква законът, а с тях да се плащат належащи нужди.
Премиерът коментира медийни публикации, според които държавата не си е взела дивидентите от електроразпределителните дружества, продадени при кабинета на Сакскобургготски. "Не можем да ги вземем, защото така са подписани договорите. Абсолютно неизгодни договори с ЕРП-тата. Никаква роля няма държавата с този миноритарен дял. Ако тази тристранка беше работила по този начин нито един от тези договори с ЕРП-тата, с ″Енел″ и други нямаше да мине", каза Борисов. Миноритарните дялове на държавата в дружествата също ще бъдат сложени на тезгяха.
Иво Прокопиев от КРИБ заяви, че три дни преди Великден социалният диалог е възкръснал.
Очаква се в четвъртък парламентът да одобри мерките АнтиКриза.
Срещу тях вече има недоволство. Асоциацията на земеделските производители в България, които се обявиха против продажбата на земеделски площи от Държавния поземлен фонд - една от приетите антикризисни мерки. Според земеделците тя ще доведе до промяна на предназначението на стотици хиляди декара плодородна земя.
Статистиката сочи, че до момента придобитата чрез заменки земеделска земя от Държавния поземлен фонд е над 36 000 декара, като за близо 15% е поискано или вече е получено разрешение за промяна на предназначението.
От асоциацията настояват, ако все пак тази антикризисна мярка бъде приложена, то земеделското министерство да разпродаде на пазарни цени точно онези неатрактивни парцели, които държавата е получила вследствие на заменките от частните собственици.
В държавния фонд има близо 2.7 млн. декара земя, половината от която е пустееща.
Таван на заплатите в държавните фирми
Макар и не в пакета мерки АнтиКриза, кабинетът сложи таван на заплатите в държавните дружества. МС одобри днес промени в правилника за упражняване на правата на държавата в държавните дружества.
Измененията определят лимит върху възнагражденията и премиите на членовете на изпълнителните и контролните органи в държавните фирми с цел икономии.
Така общият размер на месечното възнаграждение заедно с премиите на членовете на съветите на директорите, на надзорните и управителните съвети на ЕАД-та с държавно участие не може да надхвърля петкратния размер на минималната месечна работна заплата.
В момента минималната работна заплата е 240 лева, което означава, че те няма да могат да взимат повече от 1200 лева. Директорите на такива дружества ще получават до 12-кратния размер на минималната месечна работна заплата или до 2880 лева.
Общото възнаграждение заедно с допълненията на управителите на едноличните търговски дружества с ограничена отговорност не трябва да надхвърлят седемкратния размер на минималната работна заплата или 1540 лева, а на контрольорите на тези дружества - четирикратния й размер, т.е. 960 лева.
Шефът на "Ръководство въздушно движение" е вземал около 11 000 -12 000 лева, каза днес транспортният министър Александър Цветков. Директорът на "Български пощи" ЕАД получава 4000 лева. А шефът на затъналата в дългове БДЖ получавал колкото министърът на транспорта.
