Цели висши училища в България се крепят на "летящи" професори. Без тях някои вузове нямаше да покриват изискванията за акредитация и да предлагат толкова много специалности. Докато преподавателите намаляват, студентите и факултетите се роят, показват предоставени от просветното министерство данни на "Сега" по закона за достъп до обществена информация.
262 260 са били студентите през учебната 2011/2012 г. при 243 592 през учебната 2000/2001 г. В същото време според НСИ за последните 10 години преподавателите на основен трудов договор са намалели от 15 609 на 13 741. През учебната 2011/2012 г. на основен трудов договор са 13 521 от общо 18 165 души, като в повече от един университет работят 2429.
Част от тези прелитащи преподаватели крепят акредитацията на два университета едновременно. Законът изисква поне половината от аудиторните и практическите занятия да се водят от хора на основен трудов договор и търсенето на хабилитирани имена за акредитация в някои висши училища е превърнато в спорт. Само за 1 година броят на преподавателите, които участват в акредитацията на повече от едно висше училище, е нараснал с 30% - от 484 на 635.
В отделни висши училища в повече от една акредитация участва половината от преподавателския състав. Например в Колежа по икономика и администрация 25 от 47 лектори участват в признаването на още едно висше училище. В Международното висше бизнес училище работят 53-ма преподаватели, а 22-ма от тях участват в оценяването и на друг ВУЗ. Сходна е картината и в пернишката политехника. Тук лекциите се водят от 76 преподаватели, като 34 от тях работят на поне още едно място. Акредитацията на най-новия университет се крепи благодарение на 17 професори и доценти, които са на основен трудов договор и в друг университет. В пловдивското Висше училище за развитие на регионите работят 180 лектори, от които 89 са ангажирани на още едно място, а 21 участват в две акредитации.
Сред висшите училища все пак има и добри примери. Нито един от преподавателите в Минно-геоложкия университет и Висшето военноморско училище не участва в акредитацията на друг ВУЗ. От 1634 лектори в Софийския университет в чужда акредитация са участвали 59, а с поне още един трудов договор са 159. В Университета за национално и световно стопанство работят 42-ма доценти и професори, които участват в още една акредитация.
Дублирането на имена в акредитационните списъци само и само съответният факултет и дори цяло висше училище да бъде признато е публична тайна от години. Парламентът дори узакони това със специален текст, който дава право за присъствие в две акредитации. Опитът на председателя на образователната комисия в НС Огнян Стоичков от "Атака" да премахне този текст от закона и да забрани дублирането се провали. В същото време разкриването на нови висши училища и филиали и повишаването на статута на вече акредитирани вузове продължава. През 2010 г. например бе разкрит пернишкият политехнически университет, а Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии беше повишено в ранг на университет.
За последната година парламентът разреши Висше училище "Земеделски колеж" в Пловдив да се превърне във Висше училище по агробизнес и развитие на регионите, да заработи филиал на Тракийския университет в Хасково, както и да се преобразуват два факултета - по един в Софийския и в Русенския университет. В повечето случаи подобни решения са свързани с разкриването на нови специалности и увеличаване на приема на първокурсници, а оттам и на заетите преподаватели.
Това през годините доведе до антирекорди като преподаватели, ангажирани с по 4000 часа лекции (по 15 часа на ден) и сключване на договори на 7 места. Регистърът на преподавателите в момента е секретен и се ползва за служебни нужди само от министъра на образованието и ръководствата на висшите училища.
