Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Беднотия сред българите, депресии - при младите

20 на сто от хората у нас са под официалния праг на бедност, а други две трети едва печелят толкова, колкото им е необходимо да изхарчат за издръжката си Снимка: Мариета Томова
20 на сто от хората у нас са под официалния праг на бедност, а други две трети едва печелят толкова, колкото им е необходимо да изхарчат за издръжката си

Всяко пето домакинство в България остава засегнато от кризата, а 2/3 от тях трудно свързват двата края, посочват в проучване Институт "Отворено общество" и Световната банка. Въпреки това до края на годината българите очакват да живеят по-добре. Авторите на проучването обаче посочват, че умереният оптимизъм няма здрава икономическа основа.

През март 2011 г. делът на домакинствата, които заявяват, че са засегнати от кризата, намалява до 23% от близо 29% година по-рано.

Анализът на данните показва, че равнището на бедност се задържа устойчиво на високо за ЕС равнище - малко над 21%.

Тежестта на кризата върху домакинствата остава. В един или друг момент всяко второ домакинство е било засегнато от нея, а 10% са постоянно потърпевши. Българинът продължава да се ограничава и в потреблението, казва директорът на програмата Боян Захариев по БНР.

"Разходите за битови нужди, дрехи, основни храни, медицински и образователни услуги са също толкова ограничени както беше и в предишните вълни, а при най-бедните хора над половината казват, че са намалили консумацията си на храна или пропускат хранения - това са 20 процента. Говоря вече за най-бедната част", коментира Захариев.

Тези 20 на сто продължават да стоят под официалния праг на бедност, но други две трети едва печелят толкова, колкото им е необходимо да изхарчат. Линията на бедност, изчислена по метода на Евростат е 246 лева на човек от домакинството.

Анализът на данните показва, че равнището на бедност се задържа устойчиво на високо за ЕС равнище - малко над 21%. Освен че две трети от домакинствата едва свързват двата края, а 5% затъват в дългове.  

И броят на загубилите работа остава по-голям от броя на наетите, но все пак българите, които очакват да живеят по-добре до края на годината, са с 5% повече от 2010 г.

Според Захариев при домакинствста все още няма раздвижване при заетостта и търсенето. По думите му, дори някои позитивни макроикономически сигнали да са знак за реално и повсеместно икономическо раздвижване, ще мине най-вероятно година преди те бъдат усетени от тях.

За съжаление, през отговорите на домакинствата в темповете на съкращаване на персонала все още не се забелязва намаление - и те все още превишават темповете на намиране на намиране на работа, макар и с малко, каза Боян Захариев. Засега още няма сигнал, че бързо ще започне да намалява безработицата.

Спадът в средните доходи е спрял, но различията в разпределението им са се увеличили.

Пазарът на труда е нестабилен, като броят на хората, които заявяват, че са си намерили работа през последните 12 месеца е по-малък от броя на тези, които заявяват, че са я загубили.

По последни данни безработицата през март е била 9.52%, което незначителен спад спрямо предходните 2 месеца, когато е била 9.78 на сто - по данни на статистиката. Според Евростат обаче България е в топ 3 на страните в ЕС с най-много безработни.

Кризата води до депресии и разстройства

Нервните разстройства, особено сред младите хора, се увеличават. Основните фактори за това са финансовата криза, увеличаващата се безработица и духовното обедняване на българите, казва д-р Нина Ташкова, психиатър в Първа многопрофилна болница за активно лечение София, цитирана от БТА.

През последните години все повече се забелязва тенденцията за увеличаване на сериозните депресии на хората на възраст между 25- и 40-годишна възраст, посочва психиатърът.

Зачестяват невротичните състояния - паническите пристъпи и тревожните разстройства. Наблюдава се тенденция за снижаване на възрастовата категория при младите хора - що се отнася до депресиите и тревожните състояния.

Сериозните психози също се увеличават, отбеляза психиатърът. Проблемът се подсилва и от зачестилата злоупотреба с алкохол. Все по-често от този проблем страдат жените, посочи тя.

Д-р Ташкова цитира данни, според които през 2020 г. депресиите ще се превърнат в третото най-разпространено заболяване в света след сърдечносъдовите и раковите заболявания. През последните три години са се увеличили и случаите на самоубийства.

Най-уязвими от нервни разстройства и емоционален дискомфорт са хората в активна възраст - между 30 и 40 години. Освен недостиг на финансови средства, най-чест проблем за тях е, че те трудно се намират, трудно се обвързват и се решават да имат деца.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените