Върховният касационен съд определи като незаконосъобразни разпоредбите в Закона за електронните съобщения, които се отнасят до събирането на трафични данни в интернет. Става дума за въведеното преди 4 години изискване доставчиците на интернет да съхраняват до 12 месеца трафичните данни на потребителите, а МВР - до 6, след като ги получи от тях.
Обхватът на следенето пряко противоречи на Конституцията, посочва ВКС. В становището на съда е записано, че не са ясни критериите, определящи обхвата и основанието за съхраняване на трафичните данни спрямо всички потребители на електронни услуги и/или публични мрежи.
Казусът в съда внесе омбудсмана Константин Пенчев. Промените в българското законодателство бяха прокарани през 2010 г. от правителството на ГЕРБ под предлог, че вътрешното право трябва да се приведе в съответствие с европейските норми и Директива 2006/24, въпреки опасенията, че така ще се отвори широко вратата за следене в интернет.
Стигна се до протести, МВР склони на отстъпки, а тогавашният парламентарен шеф Цецка Цачева коментира, че нямала нищо против да й влизат в имейла, ако това щяло да гарантира сигурността й, включая тази на семейството й.
„Дори без сведения относно съдържанието на съобщенията, трафичните данни очертават достатъчно ясна и пълна картина на социалните контакти на потребителите, разкриват интересите и действията им, позволяват установяване на местонахождението им в определени моменти и проследяване на мобилността им", допълва съдът.
Според статистиката на Софийския районен съд през миналата година службите са отправили 8345 искания за разкриване на трафични данни. За сравнение - през 2012 г. те са били 8257, а една година по-рано - 6918, което показва сериозен ръст.
През април т.г. И Европейският съд в Страсбург прие за невалидна директивата за събиране на трафични данни на потребителите на интернет, защото представлява необоснована намеса в личния живот на европейските граждани.
Разпоредбата даваше възможност да се събират и пазят в срок от две години трафични данни на потребители, като целта е евентуално разследване на тежки престъпления. Магистратите обаче прецениха, че директивата е твърде обхватна и некоректна, влизайки в противоречие с Хартата за основните права в Европейския съюз.
