Компонентът, необходим за възникването на живота - молибденов оксид - е пренесен от древния Марс на Земята с метеорит. Становището е на учени, представили резултатите от своето изследване на конференцията на Европейската геохимична асоциация във Флоренция.
"Такава форма на молибден не е могла да съществува на Земята, защото преди 3 милиарда години на нея е имало много малко кислород. Това е още едно потвърждение, че животът на Земята е бил пренесен от марсиански метеорит", уточни авторът на изследването Стивън Бенер от Фондацията за приложна молекулярна еволюция.
Според него с тази хипотеза могат да се разрешат два парадокса наведнъж. Първо, тя обяснява защо сами по себе си органичните молекули, даже под въздействието на топлината и светлината, не дават началото на живота, а се превръщат в някакво подобие на смола.
Според Бенер само борът и молибденът може да преобърнат този процес по пътя на по-нататъшната еволюция и възникването на живот.
Бор в метеорита от Марс беше открит неотдавна от учени под ръководството на Джеймс Стивънсън от Института за астробиология на НАСА към Хавайския университет. Те смятат, че солите на бора са били необходими за възникването на живота, защото са стабилизирали един от компонентите на молекулата на РНК - "носител на информацията" до появата на ДНК. Бенер смята, че окислената форма на молибдена също би могла да се появи първоначално на Марс.
Другият парадокс, който разрешава хипотезата за марсианския произход на живота, се състои в това, че древната Земя е била напълно покрита с вода. Това затруднява образуването на бор, който се открива само на много сухи места, такива като Долината на смъртта в Америка.
Освен това водата уврежда РНК. На Марс обаче водата е покривала далеч не цялата повърхност на планетата, така че молекулите, от които е възникнал животът, биха могли да контактуват с нея, но не и да са постоянно в нея.
Марс е най-подобната на Земята планета от Слънчевата система и учените винаги са разчитали да открият живот на нея.
Специалистите от НАСА са изяснили, че условията на древния Марс са били благоприятни за микроорганизмите.
Един от уредите на марсохода Curiosity е свредел, който може да пробие дупка в камък на дълбочина до 7 сантиметра.
Именно този уред е извършил революцията: в камъка може да се съхраняват в неизменен вид минерали и химични съединения, отнасящи се към дълбоката древност, когато условията на планетата са били съвсем други.
"Ние видяхме нов Марс, сив Марс, който е бил годен за живот", заяви научният ръководител на проекта Джон Гротцингер, показвайки снимката на пробитата от марсохода дупка: под червеникавата повърхност на Марс камъните се оказват сиви като цимент.
Анализът на този "цимент" е позволил на Гротцингер да заяви, че на Марс в миналото може да са живели микроби и вероятно дори са процъфтявали.
Марс и днес може да е потенциално годен за живот - на Земята в подобни условия успешно живеят бактерии.
