Десетки хиляди американци се стекоха вчера пред мемориала на Мартин Лутър Кинг в сърцето на Вашингтон, за да отбележат 50-ата годишнина от неговата реч "Имам една мечта", предаде АП, цитирана от БТА.
When we let freedom ring, when we let it ring from every village and every hamlet, from every state and every city, we will be able to speed up that day when all of God's children, black men and white men, Jews and Gentiles, Protestants and Catholics, will be able to join hands and sing in the words of the old Negro spiritual, "Free at last! free at last! thank God Almighty, we are free at last!"
Те отдадоха почит на едно поколение активисти, борило се за равенство на афроамериканците, но заявиха също, че тази мечта включва и равенство за гейовете, латиносите, бедните, хората с увреждания и че мечтата още далеч не е постигната.
"Сега не е време за носталгични спомени", каза Мартин Лутър Кинг Трети, най-големият син на убития борец за градански права.
"Нито е време за самодоволно празнуване. Работата не е свършена. Походът не приключил. Ние можем и трябва да направим повече", заяви той.
Събитието вчера изпревари действителната годишнина от Похода към Вашингтон на 28 август 1963 г., знаков момент в американската история, родил идеята за масови ненасилстевни демонстрации и спомогнал за появата на Закона за гражданските права от 1964 г.
В деня на годишнината президентът Барак Обама, първият черен президент на САЩ, ще говори от стълбите на Мемориала Линкълн, същото място, където е стоял Кинг, произнасяйки речта си.
Ерик Холдър, първият афроамерикански главен прокурор (министър на правосъдието), благодари вчера на хората, участвали в похода преди половин век.
Той каза че не би заемал този пост, нито Обама би бил президент без тях. "Духът на похода от 63-та година сега изисква равенство за гейовете, латиносите, жените, хората с увреждания и други", каза той.
Участници изразиха съжаление от някои нови според тях атаки срещу гражданските права. Конгресмен Джон Луис от Джорджия, единственият жив оратор от похода от 63-та, се възмути срещу неотдавнашно решение на Върховния съд.
То на практика заличава антидискриминационна клауза от Закона за правата за гласуване, чието приемане през 1965 г. бележи повратна точка в борбата на черните американци за равенство.
Според Върховния съд клаузата (задължава щатите с история на дискриминация при гласуване да получават федерално разрешение, преди да променят начина на гласуване) се опира на стари данни отпреди 40 години, които не отговарят на напредъка в расовите отношения. Решението отприщи поредица от рестриктивни правила и закони за гласуване в няколко щата.
"Мечтата далеч не е реализирана. Сълзите на майката и бащата на Трейвън Мартин ни напомнят, че твърде често цветът на кожата става разрешително за арест и дори за убийство", каза Кинг.
Майката на чернокожия младеж, застрелян от доброволния охранител Джордж Зимерман през 2012 г. във Флорида, Сибрина Мартин, заяви от трибуната: "Трейвън Мартин не е само мой син, той е син на всички вас. Ние трябва да се борим за нашите синове".
