Свикнали сме конфликтът в източна Украйна да се изразява предимно в куршуми, бомби и гранатомети. Но в неделя оръжията бяха от шоколад, карамел и захар.
Събирането, започнало като пиар акция на сеператистите обаче завърши с доста "лепкав" скандал.
Първо пиар акцията:
Правителството на бунтовниците в Донецк организира игри за децата на площад Ленин в града. Идеята е да се покаже колко са щастливи хората и колко неадекватни са действията на украинското правителство срещу тях.
Под слънчевото небе от всички страни се събрат деца, хванали за ръка майките и бащите си, а от трибуната говорител крещи пламенно срещу "Жадната за кръв киевска хунта".
А на края - специалната изненада: на площада се появява бял ван, от който излизат военни в зелени униформи. Но вместо да държат оръжия, те раздават бонбони. Големи картонени кутии, пълни със сладки, за които казват, че са иззети от местен склад.
Децата пищят от радост. Родителите се скупчват, за да вземат от сладките лакомства. Чуват се аплодисменти. Щастливи малчугани излизат от опашката и носят сладки в сини, жълти и червени торбички.
Изглежда сякаш Донецката народна република, както е известно тук сепаратиското движение, е победила в най-важната битка - тази за ума и сърцата на хората.
Но... дори бонбоните са политически оцветени.
Внезапно някой в тълпата забелязва, че бонбоните са направени от Roshen - компания, собственост на новия украински президент Петро Порошенко, известен като Шоколадовия крал. Той спечели изборите още на първи тур, но тук подкрепящите сепаратистите го обвиняват за насилието, което е заляло техния регион.
За секунди настроението се обръща и тълпата става гневна. Фестивалът става протест.
"Това е провокация!" - чува се някъде из тълпата.
"Сладките са отровни!" - крещи друг.
"Не на кървавите бонбони!" - вика тълпата.
Хората се блъскат. Майки ритат кутиите и скачат по бонбоните, крещейки срещу военните. Военните също се изнервят.
"Искахме да дадем бонбони на децата! Това е всичко! Какво значение има от къде са дошли?", крещи един от хората от белия бус.
Но вече е късно. Тълпата се е обърнала срещу военните. Те се качват в буса, за да отпрашат. докато тръгват, баща хвърля по автомобила торбичка със сладки.
Когато се поускояват хората, на площада започва спор дали наистина е било добра идея да съсипят бонбоните.
"Пушихме немски цигари по време на Втората Световна война. Каква е разликата?", пита белоглав старец със златни зъби.
"Порошенко не може едновременно да ни избива и да ни храни!", отговаря му жена, облечена с тигрова блуза, докато яростно стъпква бонбоните.
Цветните опаковки ги отвява вятърът. Карамелът е залепнал за горещите плочки. Хората се разотиват.
Под зоркия поглед на Владимир Илич Ленин, който е надвиснал над площада със статуята си от черен гранит, остават само работниците, които трябва да почистят.
