Народното събрание одобри „Борисов 2.0“

Кабинетът „Борисов 2.0" очаквано получи одобрението на Народното събрание, положи клетва и по-късно днес служебното правителство на Георги Близнашки ще му предаде властта.

Гласуването бе предшествано от страстен дебат, пълен с нападки и лични обвинения, връщане към минали правителства и „демона Иван Костов", както и кратко прекъсване заради протест на „Атака".

Бойко Борисов бе избран за министър-председател с 149 гласа „за" срещу 85 „против". Структурата на правителството, която предвижда четирима вицепремиери и разделяне на три на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, бе подкрепена от 144 народни избраници срещу 83 „против" и един „въздържал се" от Патриотичния фронт.

Зад избора на новия-стар премиер очаквано гласуваха ГЕРБ, Реформаторския блок, АБВ и Патриотичния фронт, като от техните редици двама не подкрепиха Борисов. Един от тях е Велизар Енчев - той гласува против заради миналото на лидера на ГЕРБ.

Зад премиера и структурата на правителството застанаха и депутатите от ББЦ, макар преди ден да даваха отрицателни сигнали. Те обаче гласуваха „против" министрите в бъдещия кабинет, а по-късно обявиха, че от самото начало подкрепяли Борисов за премиер.

Единно против бяха „Атака", БСП и ДПС, които отново акцентираха върху опасността от ксенофобията и етническото разделение на нацията. Йордан Цонев видя безсмислено разделяне на министерства, БСП - липса на важни приоритети като банковия сектор, а „Атака" нападна Реформаторския блок с управлението на Иван Костов и биографията на Радан Кънев и Меглена Кунева, както и Патриотичния фронт, които били откраднали техните идеи.

Социалистът Янаки Стоилов коментира, че програмата за стабилно управление така и не е била коментирана от депутатите, макар че в нея имало и добри идеи, но и много пропуски. „В много страни се гласува за или против програмната декларация на правителството", обясни юристът, който се усъмни, че новият кабинет действително ще успее да направи реформи.

В пленарната зала бе цялото служебно правителство, президентът Росен Плевнелиев, висши магистрати, представители на вероизповеданията, членове на дипломатическия корпус, както и представители на синдикати и работодатели.