Плах растеж, леко възстановяване и до голяма степен зависимост от чуждите инвестиции в страната,от туризма и от експорта в ключови търговски партньори. Ако всеки от тези индикатори се влоши, ако имаме недобра външна конюнктура, ако има загуба на доверие към България и съответно бягство на инвеститори, това ще влоши икономическата картина и, оттам, изпълнението на бюджета. Това коментира икономистът от „Индъстри уоч" Лъчезар Богданов пред bTV.
Според експерти, въпреки заложения дефицит, в проектобюджета се запазва тонът на фискалната дисциплина.
"За пръв път ще имаме не просто увеличение на заплатите, но и леко увеличение на работните места. Оттам и повече събрани приходи от наетите хора", каза Богданов.
Според него се очакват промени от облагането с ДДС, от които правителството разчита да събере 600 млн. лева повече. "Рисковете са администрацията да не се справи, но изглежда има план как това да се случи. Въпросът е ако не може да се справи и ако не се справи, откъде ще се реже", добави икономистът.
Клуб 1.8%
Бюджет 2014 е разчетен при очакван реален растеж на икономиката, годишна инфлация и дефицит от по 1.8%. Безработицата се очаква да бъде 12.6% при 12.9% през тази година.
Прогнозата на Министерството на финансите е брутният вътрешен продукт (БВП) да достигне до 81.582 млрд. лева. Очакваните приходи са 30.886 млрд. лв. (37.9% от БВП и с 501.2 млн. лв. повече, отколкото през тази). Разходите са в размер на 32.358 млрд. лв. (39.7% от БВП и с 380.1 млн. лв. повече от 2013 г.).
Ръстът на приходите е силно обвързан с косвените данъци (допълнително 600 млн. лв. от ДДС и 250 млн. лв. от акцизи). Общо данъчните и осигурителни приходи трябва да се увеличат с 6.5%, което, ако не се сбъднат очакванията за изсветляване на икономиката или по-висока събираемост, може да се окаже трудно изпълнимо, коментира "Капитал Daily".
Заложеният дефицит е 1.472 млрд. лв. в номинално изражение. През 2014 г. се предвижда дългът да достигне 18 млрд. лева, с 3.4 млрд. лева над очакваното към края на 2013 г.
Министерството уверява, че още в началото на 2015 г. дългът съществено ще намалее заради предстоящо плащане на около 1.7 млрд. лева по емитирани през 2002 г. глобални доларови облигации. Запазва се нивото на минималния размер на фискалния резерв към 31 декември 2014 г. от 4.5 млрд. лева.
Приоритети
Кабинетът "Орешарски" си поставя за цел задвижването на дълго отлагани реформи в два от най-недофинансираните сектори - образование и здравеопазване.
Една от идеите е за демонополизация на здравното осигуряване, като средствата за реформата ще за сметка на здравноосигурителните приходи по бюджета на здравната каса.
За образование пък са предвидени 100 млн. лева повече. Общо средствата са близо 300 млн. лева, като фокусът е върху равния достъп до образование.
Правителството планира да промени системата на делегираните бюджети, като въведе критерий "качество на обучението". Идеята е повече пари да получат училищата с високи резултати, както и да се преодолеят разликите между големите и малките училища.
500 млн. лева пък са предвидени за новия фонд "Растеж и устойчиво развитие на регионите". Идеята му е общини и министерства да кандидатстват за средства от него на конкурентен принцип.
Скромно рязане
Противно на уверенията за повсеместно и значимо по размер орязване на разходите на министерствата, намаленията се оказаха скромни и избирателни, пише в."Сега". Според всекидневника, сред печелившите от новия бюджет са социално слабите, закъсалите държавни предприятия и партиите.
За първи път бюджетът на социалното министерство надхвърля прага от 1 млрд. лева и задминава този на МВР. За 2014 г. то ще получи 1.06 млрд. лв., или 94 млн. повече спрямо заложеното за 2013. Макар и символично се вдигат и редица социални плащания и пенсиите, които са включени в бюджета на НОИ.
През 2014 г. държавните фирми и предприятия, които са на субсидии от бюджета ще получат 772 млн. лв. при 419 млн. лв. за тази година, или увеличение от близо 353 млн. лв. За момента са публични само сумите, които ще бъдат разпределени за тези субсидии в транспортното министерство, посочва „Сега". Ведомството на Данаил Папазов ще захрани БДЖ "Пътнически превози" със 179.9 млн. лв. и "Български пощи" - с 12.5 млн. лв.
Заради увеличените субсидии за нефинансови предприятия, някои министерства (като транспортното и това на икономиката) не само, че не свиват, но и раздуват разходите си. Първоначалният замисъл беше да се реализира 12-процентова икономия във всички ведомства.
Това в крайна сметка се е случило само в част от администрациите - тези на президента, на омбудсмана и някои комисии, като тази за личните данни, за защита на конкуренцията, за регулиране на съобщенията и т.н. В министерствата, където има орязване, то е по-скромно - 1.4% в МФ, 5% в МО, 2% в МП. Сериозно са намлени и бюджетите на БНТ и СЕМ.
Леко увеличение спрямо предходната година има бюджетът на БНР - от 42.09 млн. лева до 42.11 млн. лева.
Въпреки че не успяват да изхарчат субсидиите си и държат парите на депозити, партиите и догодина ще получат по 12 лв. за всеки гласоподавател, когото са привлекли - напук на предложенията и предизборните обещания.
Повече или по-малко?
„За мен е притеснителен членът от проекта за държавен бюджет, където, на практика, се ограничават трансферите към общините до 95% от това, което е в бюджета, (и това е) обвързано с изпълнението на държавния бюджет в частта дефицит. Ако държавата не изпълни своята прогноза за дефицит, общините ще получат 95% от парите, заложени в бюджета.
Това означава, че вместо 81 млн. лв. в повече, има вероятност ние, като общини, да получим 38 млн. лв. по-малко за 2014 година”, обясни зам.-кметът по финансите на Столична община Дончо Барбалов пред Фокус.
