Жителите на Харманли са против настаняването на 1000 сирийски бежанци в някогашно военно поделение на 400 м. от централния площад, съобщи bTV. Гражданска защита започна оборудването на мястото с фургони, въпреки че първоначалният план е бил за изграждане на палатков лагер.
Никой обаче не е обяснил на местните хора за пришълците, които все по-често търсят убежище у нас, бягайки от ужасите на войната в Сирия. България очаква около 10 000 сирийски граждани до края на годината, а двата центъра за настаняване отдавна са препълнени.
Лагерът в Харманли е крайна мярка за приютяване на бежанци, след като преди дни центърът в софийския кв. „Враждебна" вече приема сирийски граждани. Почти половината от тях са жени и деца.
Темата за лагера няма как да не е основна за гражданите в Харманли. Част от тях се страхуват за живота си, след като се появят бежанците, които ще увеличат броя на местното население с 5%. Други се страхуват за градините и нивите си, трети пък просто са чули „лоши неща" по телевизията за тях.
Кой ще плаща?
„По-голямата част от хората не приемат този бежански лагер, защото той е в центъра на града. Те се притесняват от зараза, болести, криминални случаи. Аз се притеснявам, че избраната база не е премислена, няма канализация, няма бани, няма къде да се хранят хората - това са много хора с ежедневни нужди. Не се знае кой ще плаща - за сметосъбиране, извозване, за медицинска помощ.
Тези неща не са коментирани с общината и няма отговор. По план трябваше да има палатки, сега се доставят фургони - колко на брой и за колко хора точно, нямам информация", обясни пред bTV Михаил Лисков, кмет на Харманли.
Даниел Инджиев от Държавна агенция за бежанците обясни, че тъй като става въпрос за чужденци, принудени да напуснат родината си заради конфликт и смъртна опасност, страните, към които са се отправили, е редно да поемат разноските им.
„Специално за лагера в Харманли - това е терен, предвиден за временна закрила при масово навлизане на хора от един етнос", допълни експертът.
„Още преди месеци бе поставен на вниманието на институциите въпросът за нуждата от тяхната координация и от информираност за хората", каза и Маринела Радева, зам.-председател на Комисията по убежища към вицепрезидента, възмутена от липсата на комуникация в случая с гражданите на Харманли.
Юристът и бивш директор на НСС при Иван Костов - Атанас Атанасов, направи паралел между сегашната ситуация и тази по времето на войната в Косово. Тогава България била притискана от САЩ да приеме 50 000 бежанци от косовска територия.
„Те самите не искаха да дойдат в България и трябваше на сила да ги докарат. Второ, правителството имаше големи опасения да не се промени етническия генофонд на населението, както и за евентуална престъпност. Правителството на Костов беше единодушно, че е налице заплаха за националните интереси. Сега е друга ситуацията, но има важни конкретни въпроси - защо не се информира обществото? Как минават границата тези бежанци? Защо не минават по установения ред ГКПП, а по козите пътеки? Кой събира парите от това „каналджийство?", попита Атанасов.
