С въвеждането на наказателна отговорност за фотографиране и записване на хора без тяхното съгласие в проекта за нов Наказателен кодекс се въвежда невиждана цензура в България. Опасенията, които витаят от дни във фотографските среди, бяха подкрепени и от водещи юристи.
Според новия чл.146, всекидневната работа на фоторепортери и разследващи журналисти ще се наказва с до 1 година затвор, пробация или глоба.
Адвокат Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация" обясни пред bTV, че дори в НК от 50-те години, в който се предвиждало смъртно наказание за разгласяване на държавна тайна, нямало подобен текст. "Българската Конституция забранява цензурата", подчерта Кашъмов. Човек и сега може да иска обезщетение за нерегламентирано снимане, но наказателна отговорност няма никъде. „И в Централна Азия няма такова законодателство", заяви Кашъмов.
По думите на Александър Кашъмов трагичната история на последните 10-15 г. показва, че политиците най-яростно защитават своето лично пространство. Адвокатът намекна, че именно лидерът на „Атака" е политикът, най-известен с това, че съди журналисти, и вероятно ще се възползва от подобно законодателство, предвидено в проекта за нов НК.
Кашъмов припомни, че много корупционни скандали са били разкрити именно благодарение на записи. „Ограничаването на възможността да се снима и предвиденото наказание ще доведат до задушаване на обществения дебат и вече няма да се вадят на показ мръсните ризи", прогнозира Кашъмов.
„Представете си, какво би било без безбройните записи на очевидци, споделени в мрежата след нощта на „белия автобус"? (...) Остава единствено тяхната (на управляващите-б.р.) версия, която беше не просто невярна, а целенасочено дезинформираща и с една-единствена цел: да смаже физически протеста, след което да го обяви безнаказано за враг на народа! Е, това се провали. Но го дължим именно на хората, снимащи и споделящи случващото се на момента. След приемането на подобен текст, това вече няма да е така", писа в блога си адв. Николай Хаджигенов.
Той обори и твърденията, че новият НК само допълва съществуващи текстове от Конституцията: „Текстът на чл.32 ал.2 от Конституцията визира,частния живот на гражданите и им предоставя защита срещу действията на властта! А, не срещу фотографите и/или хората, снимащи с телефоните си."
По думите на Хаджигенов, написаното в основния закон „не предоставя закрила никому на публични места и обществени събития, както и на определени категории служители: служителите на реда по време на работа, политици, депутати, държавни и прочее служители НЕ се ползват от закрилата на закона и могат и трябва да бъдат снимани и публикувани, т.к. това е може би най-ефективната форма на граждански контрол!".
Юристът припомня и как е уреден въпросът в Закона за авторското право - съгласието на изобразеното лице не се изисква, когато изображението е било направено в хода на обществената му дейност или на публично или обществено място или когато даденото лице е само детайл в произведени, показващо събрание, шествие или пейзаж.
