Тичайте, нищо няма да ви стане

Най-вероятно знаете, че в момента се наслаждавате на последните дни на лятото. Какво означава това ли? Означава, че имате ограничено време да се запалите по тичането така, че да не позволите след това на застудяването да ви спре да го практикувате.

Сигурно сте чували, че тичането е от онези неща, за които се говори, но други хора ги практикуват, защото са луди и нещо ги блъска в главата. Точно като здравословното хранене, драстичната смяна на професията и пролетното почистване. ЛУДИ ХОРА. Не-аз-овци.

Но какво ни дава то?

Представете си свят, в който не се задъхвате при изкачване на разликата асфалт - тротоар. Не се препъвате във всяка плочка. Представихте ли си го? Супер.

А сега с малко повече детайл - с тичане ще потренирате сърцето си, ще се сдобиете с еластични, не-запушени артерии и естествено, с чудесно кръвооросяване. Костите ви ще станат по-здрави, ще намалите и опасността от сърдечен удар, което ако сте на трийсет едва ли ви притеснява много. Но изчакайте малко! Всичко с времето си.

Тичането е един от малкото спортове, които помагат да свалите мастните натрупвания от цялото си тяло.

Тичането е и най-евтиният и здравословен начин да се надрусаш. Ендорфините, познати като естественият опиат, ще атакуват мозъка ви (в добрия смисъл) веднага след продължителния или интензивен джогинг, както обещават учените, цитирани от Ню Йорк Таймс.

И всичко това безплатно?

Ето защо Хорст Фукс не се е сетил да ни го предложи.

Че и за духа...

По принцип в нашето общество агресията не се толерира. Това е причината да сте внимателни с всички, да не повишавате тон или, недай си боже, да фраснете някой, само защото е тъпак. По принцип, това е правилният начин, защото така е устроена цивилизацията, а и не искам някой да реши, че аз съм този тъпак, който трябва да бъде фраснат. Но агресията си стои и къде отива тя? Има ли някакъв еспумизан и за нея, който просто да я накара да изчезне? Валериан ли ще е? Прозак?

Харчене на енергия - най-добре. Поне няколко джаула.

Доказано е, че тичането помага за премахването на това натрапчиво чувство на безизходица, което много хора изпитват. Не знам, как издържат без своята изходица, което означава или че не се изхождат, или че въобще не ходят, но и двата случая - спрете, това не е добре за вас!

Човек трябва да се стегне (и да потренира), за да се отпусне (и да изхаби агресията). Това не е оксиморон.

Чували сте същите неща хиляди пъти, но горещите съвети на лекари и треньори се хързулват по леда, под който зее езерото на скептицизма, подплътен от мастни натрупвания мързел.

Ето го уикенда. Имате ли да правите нещо по-важно? Защото един лек джогинг и чудесен душ звучат като прекрасен старт, среда или край на деня. Няма значение колко лета носите след себе си, ще ви се отрази добре.

А и не е нужно заниманието да е самотно. Даже е препоръчително да спреш да си починеш, когато се задъхваш толкова, че да не можеш да говориш. Способността ти да си приказваш се явява естествен регулатор за това физическо занимание. Да се сещате за друго такова? Защото моите наблюдения са, че с боксова ръкавица в устата трудно се говори.

Как беше при мен

Аз не съм роден тичач или тичозащитник. Моята изненада от това, че бягам, може да се сравни само с изумлението на едно бебе, осъзнало, че има пръсти и те се движат.

Веднъж фризьорката ми ми съобщи, че с гаджето й решили да свалят шкембетата и почнали да тичат. Аха, значи затова й липсват съвсем видимо пет-шест кила. Ден след разказа й се събудих и си казах, че ако не го направя сега, никога няма „да намеря време". Беше топло, беше ранна утрин и нямах много извинения за пред себе си.

Станах, навлякох нещо като анцуг и тичах около двайсетина минути, след което се върнах лилава. Цветът на срама или по-скоро - цветът на ПОБЕДАТА. Два дни по-късно се изсилих и успях да си разтегна сухожилие, така че две седмици да не мога да ходя, камо ли да тичам. Но след двете седмици се върнах „на пистата" (градинката при сити центъра), защото в тичането имаше нещо магическо, трудно-обяснимо за непосветени.

Арни, примерно, сравнява вдигането на тежести с „непрестанен оргазъм". Сега, не бих стигнала толкова далеч в изказването си, но разбирайте нещо такова.

След няколко седмици редовно тичане започнах да се прибирам червена. Днес цветът ми е розовеникав. Обичам да го наричам за по-точно „цветът на ПОБЕДАТА НАД ПОБЕДАТА".

Изненадата тук е, че аз вярвах, че мразя да спортувам. Спортът беше нещо, което правят спортистите. Сега, четири месеца по-късно, знам че за час мога да изтичам десет километра (НДК - кучешката градинка - Южния парк). Това е слаба до слабо-средна работа, ако се занимаваш по-сериозно със спорта. Но и да не е безкрайно добър резултат, знам, че съм го постигнала АЗ, последният човек, когото избираха в отборните игри по физическо. Дори след дебелите деца.

Сега ми е трудно да се ядосвам на хората, трудно ми е да изпадам в депресии, не мога да се държа зле с останалите, проблемите ми ми се струват като задачки с решение.

И ако случайно някой ми каже нещо, аз си мисля само и единствено „така като те гледам, десет километра не си тичал, така че БАСТА!"