Селото "Патрик Хенри" се намира близо до германския град Хайделберг. То не се е зародило с хипарски идеали.
Всъщност е създадено от американската армия като военна база след Втората световна война, и е описвано от тези, които са живели и работили там, като малка частица от Америка от 50-те години, пренесена в Европа.
Базата е закрита през 2013 г., и оттогава германското правителство обмисля какво да прави с мястото.
Визията е то да бъде преобразено в "експеримент по бъдещ живот", казва проф. Карло Рати, който ръководи дизайнерската компания Carlo Ratti Associati и е председател на лабораторията "Осезаеми градове" към Масачузетския технологичен институт.
"Трябва да пробваме различни неща - това е важно и за архитектите, и за инженерите - защото така се развива човешкото общество," коментира той.
"Започнахме този проект с въпроса: "Как би изглеждала комуна, базирана на цифрово споделяне?". И островче от американска реалност в Европа изглеждаше като добър терен да експериментираме с това."
Ако визията се превърне в реалност, жителите ще споделят жилищата и работните пространства и ще произвеждат сами храната и продуктите за потреблението си.
Замисълът е да бъдат настанени 4000 души в територия от 1 кв.км.
"Това може да допадне на определени демографски групи като студенти и предприемачи; има по много и от двете в Хайделберг," казва проф. Рати.
Селището обаче ще е отворено за всички, като потенциалните жители вероятно ще бъдат приканени да назоват онлайн причините, поради които желаят да се присъединят, а общността ще гласува кой може да остане.
В сърцето на комуната ще е "Площадът на създателите" (Maker Square), територия, посветена на цифровото производство.
Движението на създателите е актуална тенденция за хора и групи да създават продукти от рециклирана електроника или други суровини.
Все по-често то се възползва от съвременни технологии като 3D печат, за да създава малки индустрии, които могат да преминават към масово производство.
За проф. Рати комуналният начин на живот е не само по-устойчив, но и по-социален.
"Ако живеете в голям град, имате достъп до много хора със сходно мислене, но в по-малки общности може да имате само няколко хиляди," заявява той.
"Така че защо да не създаваме общности със сходни нагласи, където е лесно да общуваш с хората и споделянето е сплотяващ фактор?"
Неговите идеи наскоро бяха представени на германското изложение за дизайн Internationale Bauassstellung.
Групата IBA, която в крайна сметка ще реши какво се случва с "Патрик Хенри", е изслушала предложения и от други групи, включително услуга за споделяне на автомобилен превоз, която да свърже мястото с Хайделберг чрез самоуправляващи се "совалки".
"Идеята е да има процес на трансформация, която ние желаем да стартираме", казва проф. Кес Кристианзе, който работи по проекта.
"Сега изживяваме разпад до елементарни частици на икономическата активност във все по-малки единици, които работят като допълнение към големите глобални фирми.
"Все повече ставаме зависими от силно специализирани малки предприятия и бизнеси.
"Карло предлага своеобразна инфраструктура за такова "кръстосано опрашване", която ще е от голяма полза за развитието на тази локация."
Тепърва предстои да се види дали проектът ще може да създаде наистина споделяща общност, но маркетинговият експерт проф. Ръсел Белк смята, че е важно да се обмисли защо хората изначално искат да споделят нещо.
"Икономиката на споделянето е по-скоро краткосрочен наем, чрез услуги като Uber, Airbnb или Zipcar," твърди той.
"Истинското споделяне е по-скоро подобно на това, което се случва в семействата и в някои некомерсиални общности като CouchSurfing и Majorna (доброволческа услуга за споделяне на автомобилни превози в Гьотеборг)."
"Част от разликите са в това дали има усещане за общност и грижа, а не единствено удобство. Комуната изглежда като нещо по средата между тези две крайности.
"Повечето начинания за споделяне не са дългосрочни, освен ако не предлагат както икономически, така и социални стимули."
