Българската съдебна система има две лица. Те са толкова различни, че чак ти е трудно да повярваш колко различни роли могат да играят едни и същи съдии и прокурори.
Спрямо обикновените хора, Темида е незаинтересована, строга, а често - направо брутална. Затова не са рядкост историите за невинни хорица, преследвани години наред от самозабравили се прокурори или пък останали без покрив над главата след някое лишено от човечност съдебно решение.
Типичен случай е този с бившия училищен директор от Шумен Пламен Петков. Той се бори цяло десетилетие, за да докаже, че не е присвоявал нищо и успя. Разведен и безработен, Петков осъди прокуратурата... посмъртно, защото почина от рак броени дни преди Шуменският окръжен съд да му присъди 10 000 лв. обезщетение - 1/27 от поисканото.
Внушението е ясно: гражданинът трябва да се примири, защото Темида винаги е права. Доживелите доказването на някоя грешка могат единствено да отидат в Страсбург и да осъдят страната ни. Почти винаги успяват, но какво обезщетение заменя изгубените здраве, време и нерви? Още повече, че тези левове не излизат от джоба на магистратите, а ги събираме всички - чрез данъците си.
Същата тази безжалостна Темида заприличва на безпомощна кукла на конци, когато съдии и прокурори трябва да се занимават с някой от лидерите на подземния свят или захванат дело с голям политически заряд. Отново гледаме грешки, но този път - не в ущърб на подсъдимите, а на техните жертви и държавата. Гафове на всички нива на разследването водят до обвинителни актове, от които нищо не може да излезе. За всеки случай, съдиите с действията си също блокират всякакъв шанс за правосъдие.
Един очевиден пример. Делата около аферата с парите по САПАРД (с участието на Марио Николов, Людмил Стойков и други) бяха с голям политически и икономически заряд - милиони евро, за които се подозира, че са били присвоени от бизнес кръгове, близки до тогавашния президент и социалистическата партия.
На първа инстанция подсъдимите получиха тежки ефективни присъди, които "паднаха" при обжалването. Стана ясно, че държавното обвинение е "торпилирало" случая като механично го е разделило на две отделни дела. "С разделянето на производството прокуратурата сама е създала непреодолими пречки пред пълното и вярно установяване на фактите по случая и правилното приложение на закона", обясниха от Софийски апелативен съд решението си да отменят едната присъда.
На всичкото отгоре, при обжалванията се разбра, че единият от осъдилите Николов и сие съдии дословно е преписал обвинителния акт в мотивите си, при това без да се произнесе по повечето от доказателствата, свидетелските показания и възраженията. Става въпрос за съдия Георги Колев - по това време председател на Софийски градски съд, а в момента - шеф на Върховния административен. За него и тези две съдилища - след малко.
И без горните примери, на всеки в България е ясно - Третата власт е счупена. Трудно е да се каже колко дълбока е повредата, защото всеки опит да се посочат пороците на съдебната система се посреща на нож от статуквото - без значение дали желанието за промяна идва от медиите, гражданския сектор или даже отвътре. Някои скорошни събития прекрасно илюстрират това.
Какво означава тук някаква си статия?
Прокуратурата превърна във филмов сценарий публикуването на журналистическо разследване за нарушения, извършени от едно от лицата й - зам.-градският прокурор Роман Василев. Борис Митов от електронното издание Mediapool разкри, че обвинителят е подвел председателя на Окръжния съд в Пловдив (и настоящ главен прокурор) Сотир Цацаров, за да му разпише разрешение за подслушването на Тенчо Попов чак в София.
Материалът се базираше на отдавна известна информация, както и на факсимилета на документи, приложени по делото срещу Попов, Петър Сантиров и ексвоенния министър Николай Цонев. Това не попречи на Софийска градска прокуратура да привика журналиста на "разговор" и да иска от него да разкрива източниците си. Самият Митов посочи, че прокурор го е заплашвал с обвинения, които предвиждат до 5 години затвор.
Около случая се разшумя, на 8 април граждани и колеги на журналиста се събраха пред Съдебната палата в негова защита и СГП "даде заден". Изведнъж стана ясно, че се проверява само произходът на факсимилетата, защото прокуратурата смята, че те още са поверителни и само тя може да променя този им статус. Градският прокурор Николай Кокинов на няколко пъти използва израза "пази, Боже" за възможността колегите му да са пресирали журналиста. Митов се яви отново в СГП, каза, че не разполага с копията и обвинителите го оставиха на мира.
Всичко изглежда приключило, при това - с хепиенд. Това сякаш целят и прокурорите. "Проблемът в случая е, че прокуратурата обръща по-голямо внимание на факсимилетата и на това дали те са държавна тайна, при положение, че този въпрос е ясен, вместо да обърне внимание на тези явни публични данни, които вече бяха събрани от съда за нарушенията на зам.-градския прокурор Роман Василев по процедурата за искане и разпореждане на специални разузнавателни средства", каза пред Съдебната палата Борис Митов.
Действително, към момента няма данни за проверка срещу Василев на база информацията от документите и базираното на тях журналистическо разследване (което Кокинов даже определи като "интересно" и "провокативно"). Това рязко контрастира с невероятната активност на СГП, когато се опитва да разкрие източниците на Борис Митов.
Цялата безумна ситуация създава сериозни съмнения, че държавното обвинение е по-заинтересовано да запуши устата на този, който разкрива нарушенията, вместо да се захване със самия извършител на тези нарушения.
Срещата на журналиста от Mediapool с тази "имунна система" на магистратите се размина без тежки последици за него, но е показателна за това какво желаят някои хора в съдебната система - да действат напълно свободно и да не позволяват на никого да им търси сметка.
Неслучайно преразпределение
Нещо подобно, но без заплахи за 5-годишни присъди, видяхме и в момента, в който граждански организации опитаха да проверят как в три ключови съдилища се определя кой съдия ще гледа дадено дело.
Системите за случайно разпределение могат да имат ключова роля при решаването на случаи с голяма обществена значимост или сериозен материален интерес. Ако софтуерът бъде „пробит" става съвсем възможно конкретни дела да отиват в конкретни (неслучайни) съдии или просто дадени (неудобни) магистрати да бъдат затрупани с работа.
Затова и има предписание от страна на Европейската комисия за това системите да бъдат подлагани на одит от представители на неправителствения сектор. Препоръката влезе в програмата на Висшия съдебен съвет за тази година и преди няколко месеца било решено да бъдат проверени три ключови съдилища - Върховният касационен съд, Върховният административен съд и Софийски градски съд.
За участие били поканени две от известните граждански организации в областта на съдебната реформа - Български институт за правни инициативи (БИПИ) и Програмата за развитие на съдебната система (ПРСС).
През март експерти от двете организации, IT специалист и членове на Висшия съдебен съвет и неговия инспекторат посетили двете върховни съдилища. Във ВКС проверяващите срещнали пълно съдействие от служителите на съда и свършили работата си без проблеми. Макар и малко по-изнервени, работещите във ВАС също приели делегацията.
Няколко седмици по-късно (и броени дни преди да бъде проверен много важният Софийски градски съд), съдебните шефове се сетиха, че са допуснали нещо изключително нередно. На заседание на Висшия съдебен съвет шефът на ВАС Георги Колев се оплака как 10 души дошли на проверка в съда му, а той не познавал почти никой от тях.
Възпитаникът на Академията на МВР беше подкрепен от главния прокурор Цацаров, който попита "кое е основанието в такъв тип проверки да присъстват представители на НПО, кой ги определи да са точно те" и допълни, че лично той не би ги пуснал.
Скандалът ескалира, когато друг член на ВСС - Галя Георгиева, поиска да разбере колко от колегите й участват в неправителствени организации и откъде те получават финансирането си, като намекна за зависимости. В крайна сметка съдебните кадровици гласуваха проверката да продължи, но с други проверяващи и без гражданските организации.
Тук отново нещата стигнаха до привиден хепиенд - 19 съдии от Софийски градски съд поискаха с отворено писмо независима проверка, а експертите от неправителствените организации все пак отидоха в съда и председателят Владимира Янева им позволи да си свършат работата. Цялостният доклад за трите съдилища ще бъде готов в края на месец април.
Даже и без да знаем за конкретни нередности, остава проблематичната реакция на ВСС, когато става дума за повече прозрачност в един от ключовите етапи за дадено дело. Вдъхновените от Путинова Русия конспиративни теории за зли чуждестранни НПО-та и намиращи се в зависимост експерти са популярни у нас, но освен това са изключително удобни за статуквото.
Без да коментира конкретните данни, събрани до момента, Христо Иванов от БИПИ коментира, че „Георги Колев е допуснал ескалация в съмнението за интегритета на едно висше съдилище, което се ползваше с добро име". Според него, това е станало с последователния отказ да се отговори на притесненията на обществото.
Преди година
Недоверието и саморазправата с инакомислещите не е от вчера - нека просто си припомним какво се случи със съдия Мирослава Тодорова. В качеството си на председател на Съюза на съдиите, тя беше един от големите критици на случващото се в съда и прокуратурата у нас, а също така и на срастването им с Министерството на вътрешните работи, ръководено от Цветан Цветанов.
В близки до тогавашните управляващи медии се появиха всевъзможни компромати срещу нея, силовият министър намекна, че е свързана с мафията, а съдебните кадровици я уволниха заради забавяне на мотиви по дела - общ проблем на голямата част от съдиите в силно натоварения Софийски градски съд. Година преди безпрецедентния журналистически протест, в защита на съдията за пръв път в новата ни история пред ВСС излязоха нейни колеги.
До този момент, това не е променило нищо - Тодорова води дела срещу Цветанов и ВСС, но загуби и двете на първа инстанция.
Имунната система на счупената Трета власт не прощава никому. Предизборните програми на двете водещи партии не дават отговор на въпроса как това може да се промени, а е толкова ясно: Докато някои лица и практики не бъдат премахнати "с огън и меч", всеки опитал да промени родната Темида в най-добрия случай ще се отървава с публично оплюване и две кафенца в прокуратурата.
