Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дявол на доброто

Тази власт се опитва да твори социални добрини
Тази власт се опитва да твори социални добрини

Заглавието на този текст не е случайно. То е взаимствано от абсурдния, но емблематичен оксиморон, в който един нескопосан превод превърна идеята за супергероя.

На английски думата daredevil означава безразсъдно смел, безкомпромисен храбрец; етимологията й идва от това да ти стиска да предизвикаш дявола, да се противопоставиш на най-голямата опасност и да й устоиш.

В родния вариант обаче лутането в терминологията е превърнало самия протагонист в дявол, т.е. в нечестивец. И понеже няма как да симпатизираш на един антигерой, е направено уточнението, че служи на доброто; зла сила, съсредоточена в правенето на добрини. Почти като Мефистофел; само дето той по самоопределение беше част от „силата, която зло желае, а все добро твори", докато тук е някак си наопаки.

Сетихме се за Дявола на доброто не от несвоевременна любов към американските комикси, а защото няма по дяволски добро определение на кабинета Орешарски от това. Някъде в генезиса на това политическо създание вероятно е била залегнала идеята за супергероичен daredevil, който смело да прочисти света ни от неправдата, да се опълчи на пъклените попълзновения със саможертвен кураж, но в превода нещата са се объркали и сега се е получило друго.

Разполагаме с объркан субект, който хем е от черен по-черен, хем отчаяно се опитва да твори социални добрини, за да бъде приеман и харесван. А когато Лукавият се заеме с добротворчество, някак си естествено е да сме подозрителни.

Последните блага, които кабинетът Орешарски се кани да сервира, са към учителите. След като в патетично писмо им благодари за търпението и обеща да подобри условията на труд и кариерното развитие, стана ясно, че в проектобюджета за догодина се обмисляло да им се вдигнат заплатите.

Дяволът обаче е в детайлите. Това открито подмазване за съжаление не е в резултат нито на дългосрочна образователна политика, за която учителите настояват, нито от необходимата реформа в сферата. То е поредният властови флирт с цел купуване на още търпение; да не кажем направо: платена любов.

Нелепото в случая е, че наблюдаваме една гротескна трансформация. Прочутият безкомпромисен финансов daredevil, който не трепна пред учителската стачка през 2007, сега се превръща пред очите ни в дявол на доброто за преподавателите. Той няма смелостта да промени образователната система, но желае да лъсне външността си по единствения начин, който знае - с дяволия.

Някои биха възразили, че дяволът не е толкова черен и добрините, които е запретнал ръкави да върши в социалната сфера са реални. От кабинета се носи смрад на катран и сяра, но щом всичко това е в името на бедните, майките, пенсионерите, младежите, спорта, значи все пак е полезно.

Нали ще се вдигат майчински, пенсии, бюджетната сфера ще има ръст, стадион ще се строи; останалото е без значение. Премиерът мина през ада, цялата власт се тресе от катарзиси и вероятно сатанизирането (както казва Пеевски) е прекалено.

Може би те до един са тук, за да вършат добро, въпреки рогцата си и откриват героизъм в позицията си, пък бил той и комиксов.

Ние обаче много добре знаем, че дяволи на доброто не съществуват. Те са грешка на превода. Или може би по-точно е да кажем „грешка на прехода". Ние имахме нужда от безразсъдни смелчаци, които да предизвикват демоните и да им се опълчат, а получихме само алчни гяволета, които ни обещават да се подобрят и да ни помагат.

Доброто си е добро, ще възрази някой, независимо кой го върши. Само че нали знаете какъв е големият проблем с дяволите: дори да направят нещо позитивно, обикновено е на цената на душата ти.

 

Най-четените