Дори човек да не е икономист, въпрос на обща култура е да се разбере, че действията на Министерството на земеделието и храните са чисто и просто глупави. Замразяването на цените на основните хранителни продукти за три месеца ще се отрази негативно не само на производителите, но и на всеки един от нас. Засегнатите от тавана на цените вериги имат над 100 магазина в цялата страна и упражняват квази-монопол върху доставките на основни продукти.
Това означава, че вместо да бъдат ударени "Билла", "Кауфланд" или "Метро", ще пострадат най-вероятно малките и средни производители на хляб и животински продукти. Оттам и всички ние под формата на по-малко производство и в крайна сметка покачване на безработицата. Ето как ще стане.
В динамиката на всеки пазар налагането на таван на цените винаги действа по един и същи начин. Когато правителството определи максимална цена (замразяване) на един продукт по-ниска от тази, определена от търсенето и предлагането, се получава недостиг на съответната стока.
Причината е, че при по-ниската цена има повече потребители, които са готови да закупят стоката, но в същото време производителите нямат сметка да произведат по-големите количества и ограничават предлагането. В конкретния случай в България веригите магазини заради монополния си статут ще изискват от доставчиците си или по-ниски производствени маржове, за да запазят изкупните цени или ще изкупуват по-малко количество от произведената стока.
Вторият вариант е по-вероятен, тъй като и сега производителите са принудени от големите магазини да подбиват цените си, за да им се изкупува цялата стока. Резултатът от последвалото свиване в предлагането ще доведе по-слабо конкурентните производители до фалит, а другите до съкращаване на персонал. Политиката на правителството е неефективна, разрушава пазарните очаквания и от нея нито потребителите, нито производителите печелят.
В България вмешателството в свободния пазар е често срещано явление. И Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката по време на управлението на тройната коалиция, замрази за 3 месеца цените на парното през 2009 г.
Какво е оправданието сега - "промоция за социално слабите", по обяснението на Найденов. Но НСИ обяви дефлация от -1% на годишна база за юни (т.е. цените намаляват), като общо за 2012 г., инфлацията може да е под 1%.
Действията на Мирослав Найденов, както и на Бойко Борисов по време на случая "Лукойл", са лобистко-популистки - интересна комбинация в родната ни страна. От една страна, правителството показва колко "силно" може да бъде срещу кръвожадните монополисти, а от друга подшушва на същите тези, че след един, три или шест месеца ще могат да си наваксат, като рязко повишат цените.
Именно така и ще стане, така повелява и икономическата теория. При изкуствено дълго задържане на цените на една стока, при "отмразяването" им настъпва рязко покачване, причинено от "изстрелващия ефект" (т.нар. overshooting effect). Явлението се забелязва именно, когато има външен шок върху пазарните механизми.
КЗК и какво да се направи
Действията на правителството погазват чл. 19 от Конституцията на България, който гласи, че икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) - по дефиниция - е независима институция, която съблюдава гарантирането на свободния пазар на стоки и услуги в България.
Решението на министър Найденов е прекрасна възможност за Комисията да сезира самото правителство в нарушение на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Странно, но КЗК мълчи. В последните дни тя се е занимавала с няколко дребни обществени търга, но не и с интересите на 7 милиона потребители на хляб, мляко и кренвирши.
Разбира се, трудно е да застанеш срещу правителство и премиер, които проповядват борба срещу монопола и срещу кризата. Колко ли българи съзнават, че с действията си правителството всъщност затвърждава монопола на хранителните вериги, ограничава полето на действие на малкия и среден бизнес и потенциално застрашава работните места на хиляди българи в леката индустрия.
Вместо да поставяме тавани на цените, за да се борим с кризата (впрочем само Кипър в ЕС има подобни идеи като нас, а те финансово са пред колапс), може да приложим други методи. Прибалтийските републики са добър пример за нас. Те бяха значително по-дълбоко засегнати от кризата, като икономиката на тези страни се сви почти с една четвърт.
След налагането на тежки публични съкращения, орязване на 30% от държавния персонал в Латвия и либерализиране на пазара на труда, икономиките растат с нечувани за ЕС темпове - 5,5 % за Латвия и 7,9 % за Естония през 2011 г.
На фона на постоянното покачване на данъчната ставка в другите европейски страни, в Латвия обмислят намаляване на ДДС и данък общ доход (ДОД). Подобна стратегия дори и върлите кейнсианци биха одобрили. Така, докато безработицата в Прибалтика намалява, при нас постоянно расте. Ние предпочитаме обаче нищо да не правим - нали все пак може да си замразяваме цените.
