Консервативен британски политик? Стереотипът го задължава да е учил в скъпо частно училище, да носи поръчкови костюми от Савил Роу и да може да рецитира сонетите на Шекспир без акцент. За предпочитане е да е бил адвокат, банкер или експерт-счетоводител. И да е от англиканската вяра.
35-годишният Чука Умуна отговаря перфектно на описанието, с едно изключение: той е член на Лейбъристката партия. "Искам един по-честен, по-равностоен, по-устойчив свят," казва Умуна, обяснявайки левите си възгледи.
Подобно на Daily Mail, мнозина виждат в този син на нигерийски емигрант и ирландска юристка "бъдещия британски Обама". Високият, харизматичен, завършил право представител на две раси, живеещ в Южен Лондон, има доста общи характеристики с настоящия американски президент.
Надеждите на лейбъристите са някой ден той да се окаже първият цветнокож на "Даунинг Стрийт" 10
Възходът на Умуна е впечатляващ. Той е социален и мултикултурен успех, достоен за романите на Ханиф Курейши. Баща му, Бенет, е нигерийски християнин, принадлежащ към етническата група Игбо. Той пристига в Ливърпул без нито една стотинка през 1964, след което създава успешен бизнес за внос и износ от Африка.
Майка му е бяла англичанка, a баща й - ирландец е бил съдия във Върховния съд в Лондон, след като преди това е бил магистрат в процесите срещу нацистките лидери в Нюрнберг.
Името на Чука означава "Бог е най-великият". Лейбъристът е посещавал престижно частно училище - колежът "Сейнт Дънстан". Той е бил отличен ученик, свирил е на чело и е участвал в прочутия хор на католическата катедрала "Сейнт Джордж" в Саутуърк.
През 1991 г. баща му навлиза в нигерийската политика като кандидат за губернаторски пост и заради антикорупционната му платформа е убит. Още тийнейджър по това време, Умуна разбира, че само упоритостта и образованието могат да му помогнат да преодолее трагичната случка.
След като учи право в Манчестър, Умуна става адвокат и работи във финансовите среди на Лондон. Въпреки личния си успех, бедността и безработицата сред хората, игнорирани от тачъризма, го потриса. Затова младият адвокат приема изборната победа през 1997 на Тони Блеър като своеобразно освобождение, като край на 18 години на закоравял консерватизъм. "Аз съм дете на ерата на падането на Тачър и възхода на "новите лейбъристи"," казва той, обяснявайки политическата си ориентация.
Подтикнат от приятели да се кандидатира за парламента в района Стрийтъм на Южен Лондон, бастион на лейбъристите, той е избран през 2010 година. А от 2011 г. талантливият оратор заема поста на министър в сянка на бизнеса, иновациите и професионалното обучение.
С мишена на гърба
Умуна се превръща в основна заплаха за консерваторите на Дейвид Камерън с наближаването на общите избори в Обединеното кралство през 2015 г. Те обаче се налага да се борят със стабилния имидж на Чука. "Той е нещо повече от просто политик. Той е особен бранд, концепция, почти търговска марка за британска модерност," пише за него консервативното политическо издание Total Politics.
Умуна, който е поддръжник на по-високото данъчно облагане на най-богатите, успява да прокарва успешно политическите си идеи и сред работодателите, които превъзнасят прагматичния политик, обръщащ внимание на техните оплаквания от лейбъристите. "Това е човек, с когото можем да работим добре", казва за него председателят на Конфедерацията на британската индустрия.
Но Чука Умуна си има и своите критици - някои от представителите на неговата собствена партия го обвиняват в подмолни мотиви. Целите му се възприемат от някои като по-скоро подкрепа на лични амбиции, отколкото като реален социален проект. Той самият предпочита да се самоопределя като европейски социалдемократ, без да навлиза в повече подробности.
Критиците му твърдят, че животът му е бил твърде лесен
Те публично задават въпроса дали той наистина притежава необходимите умения, за да оглави британската левица - разкъсвана между парламентаристи, профсъюзи и активисти - и да я изведе от блатото на упадъка?
Освен това има само 27 представители на етническите малцинства сред 650-те членове на долната камара на британския парламент. Парадоксално, консерваторите са по-иновативни от лейбъристите в избора си на лидери. Сред лидерите им е имало мъж от еврейски произход (Бенджамин Дизраели през XIX век), неженен мъж, за който се е считало, че е хомосексуален (Едуард Хийт през 1965), и жена (Маргарет Тачър през 1975), което отразява тяхната по-голяма относителна отвореност за нови лица. Обратно, традиционно белите трудещи се, съставящи основния контингент на лейбъристката партия, доста се съпротивляват на промени, което може да означава, че Умуна е избрал неподходяща партия за политическата си кариера.
Но поне засега не изглежда това да го вълнува особено. Вече превърнал се в жива легенда, той няма търпение да се опита да отвори нова страница в британската история.
