Организираното затъпяване

Аз съм вече стар човек и това, което става напоследък, вече сериозно не ми понася.

Спомням си добре началото на 90-те, когато екстрасенсите вървяха по пет за лев, народът заспиваше с Кашпировски, пиеше заредена от Алан Чумак вода, имаше разни телевизионни студия с всевъзможни контактьори и всичко живо се опитваше да си лепи разнообразни метални предмети по ръцете - от ключове до тигани, - за да докаже, че и то е замесено от свръхестествено тесто.

Но такова като сега не е било.

На първо място Кашпировски се развяваше само в собственото си предаване, контактьорите вирееха само в съответните студия, а лепенето на тенджери по дланите скоро стана демоде. Обаче нямам спомен Гарелов да е канил в „Панорама" маг Ксилоза, която да предаде посланието от Космическия разум до целокупното българско човечество, гарнирайки го с предсказания за последните дни.

Както се казва, лудост имаше много, но успокоителното беше, че човек не я намираше там, където не би очаквал да й се натресе.

От десетина години подобно на някаква вманиачена Касандра, на която или не й обръщат внимание, или не й вярват, повтарям в ступор, че държава, която е загърбила образование, здравеопазване и култура само след едно поколение ще се сдобие с необразован, болен и прост електорат. Щото то това вече няма да е народ.

Не познах само необходимия за трансформацията времеви период. Нямаше нужда да минава чак цяло поколение.

Постепенно все по-превръщащият се в електорат народ започна трайно да се отърсва от всякаква критична мисъл. Прекарва права линия от следствието до някаква първопричина и никой, по никакъв начин, на никаква цена вече не е в състояние да го отърси от заблудата или поне да го подтикне да се позамисли.

Антиваксери, кемтрейлси, Световен Заговор Срещу България^TM, ХААРП... И зад всичко това наднича зловещ закачулен виновник със скрито в мрака лице, който постоянно ни взема мярката.

„От самолетите ръсят с кемтрейлси, за да се намали световната популация".

Вече сме седем милиарда!?!?! Очевидно планът не работи особено добре, не е ясно и кои са тези „те", дето ръсят, но видиш ли следа от самолет в небето, нахлупвай веднага шапката от алуминиево фолио и се надявай да не стигне до теб.

Ако обаче не сте си носили предпазните шапки, „те" успяват да ви внушат да задръстите някое дере с незаконни постройки и отпадъци и за всеки случай да обезлесите и склона. След което вече можем спокойно да прибегнем и до ХААРП.

ХААРП.

Там вече всичко е ясно. Ако сте улучили Светослава Рудолф при Кулезич, няма какво толкова да се чудите.

Значи, нещата са приблизително следните. Представете си една голяма машина. Сигурно е много фешън, цялата е в тъч скрийн екрани, може би по нея има и много лампички, които проблясват зловещо в малките часове на нощта. Заставаш пред тъч скрийна и чукваш над Европа. Дърпаш с два пръста, докато Балканите не станат достатъчно големи. После отиваш над България. После - над Аспарухово.

Понеже това е ХААРП, а не пишеща машина „Марица", можеш едновременно да избереш и Добрич, а също и още някое неподозиращо нищо населено място. После натискаш бутона „Средиземноморски антициклон", нагласяш силата му по същия начин, по който усилваш котлона на печката до най-висока степен, пръстът ти потрепва над копчето „Градушка", но най-накрая решаваш в полза на „Силни гръмотевици" и „Потоп".

Разбира се, преди това се уверяваш, че кемтрейлсите са си свършили работа и дерето е порядъчно забентено, щото да не иде на халос целият тоя труд. А после, с чувство на изпълнен дълг, можеш да се изтегнеш на креслото с чаша заслужено уиски в ръка и кубинска пура в устата.

Как точно се стига от натискането на копчето до преместването на гигантски въздушни маси от едно място на друго, е далеч по-маловажно и неинтересно, така че тоя въпрос не следва да бъде разглеждан.

Политическите прогнози се правят от астролози, екстрасенси, магове и магини, контактьори и любимата ми Врачка на Берлускони, която май напоследък нещо не се проявява особено, та се притеснявам да не са я прибрали в подходящото заведение с все извънземното й Унилсън.

Пророчеството ми на Касандра се сбъдна. Сега вече не вярвам, че можем да се спасим със собствени сили.

Съжалявам.

* Текстът е публикуван в блога Pеалността е въпрос на гледна точка