Рано или късно финансовата криза в еврозоната ще свърши. Гръцките, ирландските, португалските и евентуално испанските кредитори ще са с добре подстригана коса, банките ще се наложи да подкрепят неадекватния си капитал, германските износители ще продължат да капитализират печалбите от европо, което южните им партньори услужливо отслабиха, а еврокрацията ще си намери други причини да се среща.
Но Европа повече няма да бъде същата.
Тя ще се промени в два много важни аспекта. Първо, съюзът от 27 държави ще се е разделил на две отделни групи - от 17 и от 10 страни. Второ, икономиките на Бандата на 17-те ще бъдат централно управлявани от френско-немска коалиция, докато страните сред 10-те "останали" ще водят губеща борба да влияят на политиките на ЕС, в който те са платени членки. Мирното съвместно съществуване между 17-те и 10-те не е никак сигурно.
Разцеплението в групата е по въпросите на общата икономическа политика
17-те държави в еврозоната са формулирали много ясно посоката, в която са се насочили. Осезаемата потребност да се предотврати отказ от плащания на крайно задлъжнелите членки води до по-всепроникваща система на централно икономическо управление.
17-те ще имат достъп до финансовия баланс на Германия, в замяна на което Германия доста основателно иска право на глас за начина, по който те управляват икономическите си въпроси. Не само бюджетите, а всички фактори, които засягат международната им конкурентоспособност: методи на договаряне на заплатите; щедростта на социалните им системи, включително сроковете и условията на пенсиониране; регулации, свързани с достъпа до определени професии; и преди всичко данъчното облагане.
Вече няма да съществува вариант Гърция да взима пари от по-силните страни от еврозоната, същевременно поддържайки губещи национализирани транспортни системи; или евродържавите да индексират пенсиите спрямо нивата на заплатите, а не спрямо цените на дребно, като Германия остава платец от последна инстанция; или една членка да поддържа корпоративни данъчни нива, два пъти по-ниски от средните за групата.
Очевидно е, че универсалният лихвен процент трябва да бъде придружен от други универсални фискални и свързани с тях икономически политики. В Париж цари ликуване с доближаването до реализацията на отдавна жадуваната френска идея за "икономическо управление" на еврозоната от 17 страни, което ще доведе до маргинализация на институциите на ЕС.
10-те извън еврозоната: независими валути и по-либерална политика
Страните извън еврозоната - "останалите" 10, ще запазят собствените си национални валути и контрола над собствените си лихвени проценти. Стойността на валутите им може да се колебае, позволявайки девалвация, ако е прекалено завишена, и повишение при инфлационна заплаха.
Централните им банки ще могат да повишават или понижават лихвените проценти в отговор на променящите се икономически условия. И до някаква степен те са свободни да се придържат към предпочитани от тях по-либерални икономически политики, вместо да се съобразяват със стратегията, зададена от настроените в по-голяма степен против свободния пазар 17 държави от еврозоната.
Тези разлики между 17-те и 10-те създават заплаха за единството на 27-членния Европейски съюз. Страните от еврозоната разработват правила за координирано икономическо управление, без да се консултират с изключената група на 10-те. Следващата стъпка е част от тези правила да бъдат приложени към всичките 27 страни в ЕС, за да се попречи на страните извън еврозоната да получат конкурентно предимство пред членките на европейския монетарен съюз.
Доколкото Франция и други членки се оплакват, че Великобритания прави именно това, позволявайки на лирата да бъде с плаващ курс, подкрепяйки недотолкова регулиран пазар на труда и запазвайки регулацията на финансовите услуги на най-необходимия минимум.
Имат ли мотив да остават в ЕС непредставените на масата за преговори?
Изключените 10 страни добре съзнават, че няма да бъдат част от срещите, определящи засягащи ги пряко политики. "Наистина обидно изглежда, че страни като Дания и Швеция не могат да участват във важни срещи за политиките," коментира списание Economist.
Да добавим и Великобритания към все по-засегнатите, след като Брюксел направи по-скъпо наемането на работници за почасов труд и наложи нова мрежа от регулации над сектора на финансовите услуги в Обединеното кралство - и е налице централна група, която може просто да реши, че изключването от срещите на еврозоната прави недотолкова атрактивно членството в ЕС. В крайна сметка вот, при който решенията се взимат с мнозинство, позволява на блока от 17 страни да доминира гласуването на закони и политики в ЕС.
Франция има решение за недостатъчно представените страни извън еврозоната: да се отърват от националните си валути и да приемат еврото, срещу което да получат право на глас - макар и малко в сравнение с това на Германия и Франция, но все пак право на глас - в определянето на правилата, замислени да въведат нова, общоевропейска система на икономическо управление.
Изборът на 10-те сега ще е между суверенитет и членство в еврозоната
Идеята обаче има твърде слаба привлекателност за много членки сред "изключените" 10. Икономическите мотиви на Великобритания да се откаже да си купи място на масата за преговори, предавайки собствената си валута, се коренят в базови различия спрямо страните от еврозоната - по-чувствителна към лихвения процент икономика, по-голямо разчитане на финансовите услуги, необходимост от валута, която се приспособява към променящите се икономически условия.
И тези мотиви за въздържание от членство в еврозоната са също толкова силна спънка, колкото и при първото им формулиране от тогавашния финансов министър на Великобритания Гордън Браун и настоящия финансов министър в сянка - Ед Болс.
Междувременно Швеция изтъква, че нейната икономика бележи най-бърз растеж в ЕС, датските гласоподаватели вярват, че са различни от Ирландия, тъй като кроната не е еврото, а проблемните страни от еврозоната - Гърция и Ирландия, се чудят дали приятелите в нужда би трябвало да плащат убийствени лихвени проценти на помагащите им приятели.
Американските колонии са тръгнали на война, за да се отделят от Британия - и са се били под лозунга "Данъчното облагане без представителство е тирания."
Изключените 10 ще трябва да решат колко дълго желаят да толерират маргинализация, преди да решат, че регулация без представителство e не по-малка тирания.
