Три причини да се махне паметникът пред НДК

Тъкмо си мислехме, че съдбата на паметника "1300 години България" пред НДК е вече уточнена и чакаме само багерите, когато отново се надигна ропот от средите на творците и професионалистите в защита на изделието.

Отново се извадиха всички привеждани през години аргументи и започнаха да се размятат в т. нар. "публично пространство". Който иска - да ги чете. Аз нямам нерви да ги обобщавам.

Ще изтъкна само три напълно достатъчни причини паметникът да бъде махнат и повече няма да се занимавам.

Тези причини условно можем да наречем същностни, технически и етични.

Съмнителна идейна, историческа и естетическа стойност

Професионалистите, онези, които са завършили някакво образование по изкуствата, изкарват си хляба с изкуства или пък и двете заедно, се опитват да ни убедят нас, простите граждани, че не разбираме нито от архитектура, нито от скулптура, нито от градоустройство, и затова не е редно да се изказваме по такива фундаментални въпроси като какви паметници къде да се слагат.

Винаги съм казвал, че изкуството умира, когато спре да бъде приложно и стане академично. Така е и с театъра, така е и с операта, така е до голяма степен и с живописта. Да не говорим за гоблените и трагичната им съдба, когато престават да бъдат калъфки за възглавници и ги окачват в рамка на стената.

Монументалните творби в градска среда имат една единствена причина да съществуват - да радват окото на гражданите и да изразяват тяхната представа са себе си, за историята им и за съвремието им.

Когато дойде някой свъсен академик да им обяснява кое е хубаво и как те не могат да го разберат поради собствената си ограниченост, когато монументалното изкуство спре да радва и започне да възпитава, когато се превърне в държавна пропаганда, тогава, съгласете се, то вече не е никакво изкуство.

Какво ни разказва паметникът пред НДК?

Разказва ни историята на нашата родина, такава, каквато сме длъжни да я мислим според тоталитарната идеология и персоналните бълнувания на Людмила Живкова.

Тази история започва в дивите и волни степи и свършва, увенчава се в апотеоза на социалистическия човек. Социалистическият модернизъм е най-модерният модернизъм!!! А, разбира се, най-модерният социалистически модернизъм е съветският.

Паметникът се състои от стари творби на Старчев и нова архитектура. Символиката му е изцяло в духа на съветския окултизъм, агни-йога, Рьорих, тибетски кристали и енергии, спиралата на Людмила Живкова и т.н. - тоест, символиката му е куха и наивна.

Истината е, че монументалното изкуство винаги е повече или по-малко казионно, защото е скъпо и се излага на обществено място. Поръчките за монументално изкуство в градска среда почти винаги са държавни или общински.

Е, на коя власт е паметник "паметникът" пред НДК? Кои идеи искаме да са живи чрез него, каква точно "духовност" съхраняваме?

Паметникът е порутен

Той започва да се разпада веднага след откриването си, сякаш прокълнат от небесата. Днес стърчи като гнил зъб в центъра на нашия иначе сравнително добре изглеждащ град.

Каква естетическа наслада носи? В какво възпитава? Как издига духа и накъде го води? В крайна сметка, с каква информация ни обогатява?

Това е просто руина. Даже не е паметник на руините, защото тук не е нито Дрезден, нито Хирошима. Нашата руина не напомня за разрухата, а самата тя е разруха. Тъй че който търси естетика в сегашното състояние на паметника (защото има и такива интелектуалци) - търси под вола теле.

Как се постъпва с такива порутини?

Или се ремонтират, или се премахват. В сегашното състояние на паметника пред НДК всякакви разговори за естетическите му качества, духовната му стойност, исторически послания и емоционален заряд са абсолютно безпредметни.

Те евентуално биха били актуални, ако паметникът се намираше в първоначалния си вид. Сега, тъй като ремонтът е както финансово, така и технически невъзможен, да отнесат бронзовите фигури в музея на социалистическото изкуство и да разчистят терена с грижата на добри стопани.

Заради този паметник е унищожен друг паметник

Без да сравняваме двата паметника идейно, исторически и естетически, това е несправедливост, а несправедливостите трябва да се поправят.

Да построиш нов паметник до стария, това е, да речем, допълване на историята, добавяне на факти и гледни точки към нея. Но да разрушиш паметник, за да построиш на негово място друг - това е заличаване на историята, подмяна на историята.

Пък и да искаме, пак не можем да сравняваме паметника на Людмила Живкова с паметника на Желязната дивизия.

Защото, докато първият изразява някакъв историко-естетико-идеен делириум, то вторият е истински паметник, истинска история, истински имена и съдби на хора с чест, достойнство и саможертва. Техният паметник заслужава да бъде възстановен на мястото си, а ние като граждани и техни потомци сме длъжни да го направим.

Защото ако не го направим, ще приличаме на осквернители на гробове.

Това са трите причини да бъде премахнат паметникът пред НДК: защото е носител на уродлива естетика, защото е непоправимо увреден и защото е заел чуждо място.

Слава Богу, в правилната посока има решение и на Общината, и на съда.

Да го приемем като дисциплинирани и цивилизовани граждани и да вървим да гоним духа на Блаватска и Щайнер другаде. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

#41 Dox 30.06.2017 в 17:10:52

О-о-о, така ли бе, дришльо. Хайде сега си запиши някъде, че колко ще знам решавам аз, а не ти. А ти си пък последния, който ще питам. И това си го чети по един път на ден преди лягане. Компрендо?

#42 Dox 30.06.2017 в 17:18:39

Дедо, Не съм членувал никога в партии и не възнамерявам и за в бъдеще. Какъв е тоя мерак да ме причисляваш към партийците - не знам. Колкото до организирането на допитване - да, сигурно е трябвало, но човек трудно може да предвиди докъде ще стигне тъпотията. Аз например се надявах, че все някой или нещо щеше да спре тая простотия, но не би.

#47 Dox 30.06.2017 в 18:23:55

Брей, Свински, Нищо не знаех пък за това. А единият линк е още от 2011 г. Даже не си и спомням да съм чул или чел нещо. Както и да е, нямам въпроси, естествено. Жалко, но като е така - спирам коментари по темата. Не си променям мнението за рушенето на паметници но при тази ситуация то би имало значение по други поводи. Вярно, че 3700 души участвали в анкетата по електронен път далеч не са цяла София, но процентите едва ли ще паднат под 50, ако се вземат пред вид евентуални разлики от възрастови групи и пр. Хайде със здраве.

#50 Dox 30.06.2017 в 19:07:21

Свински, Хайде сега пък ти не бързай да се изхвърляш. Вярно, че това ти е стил, но "волята на народа" вече е прекалено. 3700 души от София, участвали в анкета по интернет може да допуснем, че е представителна извадка за града, макар и с последващите корекции, за които споменах преди, но за народа не бързай.

#51 Dox 30.06.2017 в 19:18:59

Е-е-е, Дедо, Да се ходи бос е полезно бе. Да те опари коприва също. Айде, да ти е блага ракията!

#52 mima 02.07.2017 в 10:22:42

Помня колко ме плашеше този паметник още като дете. Родителите ми не ме пускаха близо до него, защото можеше да падна и да си счупя врата. Никога не съм го харесвала: няма нищо хубаво в него заради, което да искам да остане. Според мен основният проблем в случая е, че е дело на свестен човек и поради тази причина има много поддръжници. Но факт е, че и добрите хора допускат грешки и даже и да обичат своите грешки, не е нужно те да остават видими за поколенията.

Новините

Най-четените