Тъкмо си мислехме, че съдбата на паметника "1300 години България" пред НДК е вече уточнена и чакаме само багерите, когато отново се надигна ропот от средите на творците и професионалистите в защита на изделието.
Отново се извадиха всички привеждани през години аргументи и започнаха да се размятат в т. нар. "публично пространство". Който иска - да ги чете. Аз нямам нерви да ги обобщавам.
Ще изтъкна само три напълно достатъчни причини паметникът да бъде махнат и повече няма да се занимавам.
Тези причини условно можем да наречем същностни, технически и етични.
Съмнителна идейна, историческа и естетическа стойност
Професионалистите, онези, които са завършили някакво образование по изкуствата, изкарват си хляба с изкуства или пък и двете заедно, се опитват да ни убедят нас, простите граждани, че не разбираме нито от архитектура, нито от скулптура, нито от градоустройство, и затова не е редно да се изказваме по такива фундаментални въпроси като какви паметници къде да се слагат.
Винаги съм казвал, че изкуството умира, когато спре да бъде приложно и стане академично. Така е и с театъра, така е и с операта, така е до голяма степен и с живописта. Да не говорим за гоблените и трагичната им съдба, когато престават да бъдат калъфки за възглавници и ги окачват в рамка на стената.
Монументалните творби в градска среда имат една единствена причина да съществуват - да радват окото на гражданите и да изразяват тяхната представа са себе си, за историята им и за съвремието им.
Когато дойде някой свъсен академик да им обяснява кое е хубаво и как те не могат да го разберат поради собствената си ограниченост, когато монументалното изкуство спре да радва и започне да възпитава, когато се превърне в държавна пропаганда, тогава, съгласете се, то вече не е никакво изкуство.
Какво ни разказва паметникът пред НДК?
Разказва ни историята на нашата родина, такава, каквато сме длъжни да я мислим според тоталитарната идеология и персоналните бълнувания на Людмила Живкова.
Тази история започва в дивите и волни степи и свършва, увенчава се в апотеоза на социалистическия човек. Социалистическият модернизъм е най-модерният модернизъм!!! А, разбира се, най-модерният социалистически модернизъм е съветският.
Паметникът се състои от стари творби на Старчев и нова архитектура. Символиката му е изцяло в духа на съветския окултизъм, агни-йога, Рьорих, тибетски кристали и енергии, спиралата на Людмила Живкова и т.н. - тоест, символиката му е куха и наивна.
Истината е, че монументалното изкуство винаги е повече или по-малко казионно, защото е скъпо и се излага на обществено място. Поръчките за монументално изкуство в градска среда почти винаги са държавни или общински.
Е, на коя власт е паметник "паметникът" пред НДК? Кои идеи искаме да са живи чрез него, каква точно "духовност" съхраняваме?
Паметникът е порутен
Той започва да се разпада веднага след откриването си, сякаш прокълнат от небесата. Днес стърчи като гнил зъб в центъра на нашия иначе сравнително добре изглеждащ град.
Каква естетическа наслада носи? В какво възпитава? Как издига духа и накъде го води? В крайна сметка, с каква информация ни обогатява?
Това е просто руина. Даже не е паметник на руините, защото тук не е нито Дрезден, нито Хирошима. Нашата руина не напомня за разрухата, а самата тя е разруха. Тъй че който търси естетика в сегашното състояние на паметника (защото има и такива интелектуалци) - търси под вола теле.
Как се постъпва с такива порутини?
Или се ремонтират, или се премахват. В сегашното състояние на паметника пред НДК всякакви разговори за естетическите му качества, духовната му стойност, исторически послания и емоционален заряд са абсолютно безпредметни.
Те евентуално биха били актуални, ако паметникът се намираше в първоначалния си вид. Сега, тъй като ремонтът е както финансово, така и технически невъзможен, да отнесат бронзовите фигури в музея на социалистическото изкуство и да разчистят терена с грижата на добри стопани.
Заради този паметник е унищожен друг паметник
Без да сравняваме двата паметника идейно, исторически и естетически, това е несправедливост, а несправедливостите трябва да се поправят.
Да построиш нов паметник до стария, това е, да речем, допълване на историята, добавяне на факти и гледни точки към нея. Но да разрушиш паметник, за да построиш на негово място друг - това е заличаване на историята, подмяна на историята.
Пък и да искаме, пак не можем да сравняваме паметника на Людмила Живкова с паметника на Желязната дивизия.
Защото, докато първият изразява някакъв историко-естетико-идеен делириум, то вторият е истински паметник, истинска история, истински имена и съдби на хора с чест, достойнство и саможертва. Техният паметник заслужава да бъде възстановен на мястото си, а ние като граждани и техни потомци сме длъжни да го направим.
Защото ако не го направим, ще приличаме на осквернители на гробове.
Това са трите причини да бъде премахнат паметникът пред НДК: защото е носител на уродлива естетика, защото е непоправимо увреден и защото е заел чуждо място.
Слава Богу, в правилната посока има решение и на Общината, и на съда.
Да го приемем като дисциплинирани и цивилизовани граждани и да вървим да гоним духа на Блаватска и Щайнер другаде. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
О-о-о, така ли бе, дришльо. Хайде сега си запиши някъде, че колко ще знам решавам аз, а не ти. А ти си пък последния, който ще питам. И това си го чети по един път на ден преди лягане. Компрендо?
Дедо, Не съм членувал никога в партии и не възнамерявам и за в бъдеще. Какъв е тоя мерак да ме причисляваш към партийците - не знам. Колкото до организирането на допитване - да, сигурно е трябвало, но човек трудно може да предвиди докъде ще стигне тъпотията. Аз например се надявах, че все някой или нещо щеше да спре тая простотия, но не би.
Брей, Свински, Нищо не знаех пък за това. А единият линк е още от 2011 г. Даже не си и спомням да съм чул или чел нещо. Както и да е, нямам въпроси, естествено. Жалко, но като е така - спирам коментари по темата. Не си променям мнението за рушенето на паметници но при тази ситуация то би имало значение по други поводи. Вярно, че 3700 души участвали в анкетата по електронен път далеч не са цяла София, но процентите едва ли ще паднат под 50, ако се вземат пред вид евентуални разлики от възрастови групи и пр. Хайде със здраве.
Свински, Хайде сега пък ти не бързай да се изхвърляш. Вярно, че това ти е стил, но "волята на народа" вече е прекалено. 3700 души от София, участвали в анкета по интернет може да допуснем, че е представителна извадка за града, макар и с последващите корекции, за които споменах преди, но за народа не бързай.
Е-е-е, Дедо, Да се ходи бос е полезно бе. Да те опари коприва също. Айде, да ти е блага ракията!
Помня колко ме плашеше този паметник още като дете. Родителите ми не ме пускаха близо до него, защото можеше да падна и да си счупя врата. Никога не съм го харесвала: няма нищо хубаво в него заради, което да искам да остане. Според мен основният проблем в случая е, че е дело на свестен човек и поради тази причина има много поддръжници. Но факт е, че и добрите хора допускат грешки и даже и да обичат своите грешки, не е нужно те да остават видими за поколенията.