Ако Фройд беше разказал Червената шапчица

Личностното битие на Червената шапчица било географски ситуирано в близост до екосистема, богата на флора и фауна, насред която се намирала застроена площ на нейна баба по права съребрена майчина линия.

Поради силно развито чувство на сантиментална привързаност към баба й, генерирано през ранните години от екзистенциалното оформяне на личността на Червената шапчица, същата предприела решителна крачка към преодоляване на фундаменталния си страх от Непознатото и дислоцирала тялото си в посока местообитанието на скъпата родственица.

По пътя си, минавайки през страхогенериращ горист ареал, Червената шапчица се срещнала с Вълка. Той бил биологичен субект, намиращ се в етап на психологическо развитие, в който първосигналните поведенчески характеристики били доминатни в социалните изяви на неговата личност.

Това обуславяло известен, както психологически, така и чисто физиологически риск, от реализирането на активно вербално общуване между двата диаметрално противоположни полово, видово и социално- класово субекта.

Но контактът - визуален и вербален - бил съдбовно и в крайна сметка- сценарно неизбежен, и се реализирал. Причинно-следствените резултати и отражения върху моментния психологически статус на субектите не закъснял.

Червената шапчица преминала през силно емоционално изживяване, протичащо в плавно преливащи се етапни състояния на агресия, регресия и ресигнация, с обща линия на подсъзнателна фрустрационна мотивация.

Това била типично женска линия на защитно-механизмено поведение, издаващо общото неустойчиво емоционално състояние на личността, намираща се в състояние на ранен психологически генезис.

Вълкът, от своя страна, развил типично мъжка сексуално контекстуална реакция, насочена изцяло към анатомичните компоненти на Червената шапчица и изразяваща се чрез повече метафорични, отколкото буквални закани, че ще я изяде.

Така приключил първият етап от развитието на отношенията между Червената шапчица и Вълка, който поставен на база за сравнение със следващия етап, може да се определи като идеалистичен, дори духовен.

Защото следващият етап от развитието на отношенията им е чисто физиологически, консумативен, изключващ всякаква изява на духа като психологическа субстанция. Това е етапът, в който Вълкът с прагматично рационален подход на хищник, стратегически се възползва от сантименталната обремененост на Червената шапчица спрямо баба й, за да подмени автентичността на реалността с виртуална такава. Виртуална реалност, която ловко спекулира с инфантилния сантиментализъм на Червената шапчица при срещата с Вълка, преоблечен като болната й баба.

Така Вълкът изяжда не просто буквално, а метафорично Червената шапчица, с което реализира превъзходството на своята, макар и жестока, но прагматично трезва житейска стратегия, използваща симулативното поведение като ефективно средство за оцеляване.

Накрая обаче се появява Ловецът, който намира Вълка в безпомощно състояние на емоционално опиянение от постигнатия консуматорски успех. Точно това води до краха на Вълка като екзистенциален архетип и до катарзисно пречистващото завръщане на Червената шапчица към живота...

#1 goshi 06.02.2013 в 09:32:20

Някои хора просто си нямат работа ...

#2 Iratais 06.02.2013 в 10:20:25

Много сполучливо . Мирише на лека заигравка с г-жа Донкина, ама неко път е добре човек да погледне не толко сериозно на нещата...и от малко ирония си има нужда от време на време.

#4 koya sam? 06.02.2013 в 13:18:10

По това стихотворение има и песен

#10 Оня Дето Го Трият 07.02.2013 в 09:08:39

Теа Интересна теория. Обаче защо за мъж, който реши че трябва да следва интуицията си, да не бива опитомен и т.н. казват, че мисли с оная си работа?

#12 farabundo marti 08.02.2013 в 09:50:30

Теа, не вярвай безпрекословно на всичко, което четеш. Фройд не може да се отрича, това е все едно да отречеш фундаментите на геометрията. Тя, както и Фройд може да се надграждат, видоизменят, допълват и разширяват. Но да се отрича даде фундамент е тесногръдие, в което изпадат всички психолози))))

#21 koya sam? 08.02.2013 в 23:29:34

Теа, вероятно и аз съм в стадий на катарсиз, защото искам да съм себе си. Не че не ме е учила майка ми как да се отнасям с мъжете. Но, искам да бъда обичана заради самата мен, а не за ролята. Искам човек, с който да не играем роли, а да бъдем самите себе си. Да не сме във вечната "война на половете", а да се разбираме. Не може ли да има мир вместо война?!

#22 Оня Дето Го Трият 08.02.2013 в 23:53:54

Теа Не си права. Трябвало е и тук да горят красивите баби наремето. Ето, не са горили хубавите жени на клада, те са предавали хубавите си гени и се е родил накрая поп-фолка. Що не се роди поп-фолк в Англия или Испания а? При ония загубени хубави гени през вековете - само дебели добичета и космати мургавелки, прави ли се чалга с такива?

#26 koya sam? 09.02.2013 в 18:03:37

Там пише, че мъжът усещайки любовта и силното привличане към жена, може да избяга и да не приеме този дар от съдбата. При това положение нищо не може да се направи, защото мъжът е този, който трябва да "разплете" жената срещу себе си. Демек да я опознае и да я накара да се отпусне и бъде себе си. Това е неговата задача, но ако той не иска да я поеме, тогава ни обрича на самота и чакане на следващият. ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Това ми се вижда странно. Как мъж ако силно обича една жена няма да иска да е с нея? Освен ака смята, че въпросната жена не заслужава обичта му. И няма "следващия": има само един, който е твоята половинка. Или си го срещнала, или не си. Голяма трагедия е ако се разминете.

#27 koya sam? 09.02.2013 в 18:20:31

Теа, нещата от живота са сложни. За да се събереш с някого, сигурно си мислила в един момент, че той е човека (но има много, които си мислят, че има много подходящи за тях, а не само един). Тук има една тънкост, обаче: може да има повече от един, които да те привличат сексуално. Но, духовната ти половинка е един! Връзката със всеки един от тях бързо се изчерпва. Връзката, основана на духовното сходство е трайната. Затова е важно да усетиш кой е духовната ти половинка и да се събереш с него.

#28 koya sam? 09.02.2013 в 18:24:45

А който не е срещнал (или познал) духовната си половина, той цял живот търси и не намира. Дори и да се установи с някой/някоя не е щастлив и връзката в края на краищата се превръща за него в тегоба.

#30 koya sam? 09.02.2013 в 22:49:24

29 Tichawonna: ако ти не разбираш това, което казвам, това не ти дава право да използваш всякакви епитети. Не ме очудва, че не го разбираш. По усещане за живота си точно като моя бивш, за когото секса беше всичко. Но, той не твърди, че иска всички да са нещастни, защото той е нещастен, както ти неколкократно декларира в този форум. Това ти твърдение само по себе си изчерпва всякаква по-нататъшна дискусия.

#31 koya sam? 09.02.2013 в 22:55:56

Теа. моят вътрешен глас ми е казал вече какво трябва да направя. Добре е, че имаш дете, за което да се грижиш. Това ще ти дава сили. Аз пък съм изпълнила вече задълженията към потомството и имам повече време за размисъл по нещата от живота

#34 koya sam? 10.02.2013 в 00:04:46

Васил, трябва да си голям злобар, че за една правописна грешка да се хванеш, че и такъв генерален извод да направиш Какво, идеите ми за духовното сродство ли не харесваш?

#35 koya sam? 10.02.2013 в 00:10:01

37 Tichawonna : пий си редовно хапчетата, че май пак се отдалечи много от действителността А Фолън е много по-свестен от тебе, шъ знайш

#37 koya sam? 10.02.2013 в 00:32:47

Искаш да умра? То самият ти си мъртъв вече...духовно. От момента, в който пожела всички да са нещастни, защото и ти си. А както и да ме наричаш, мен от това не ми пука. Отдавам го на заболяването ти. Не се хаби да отговаряш. Ще си лягам вече.

Новините

Най-четените