Зимно време монтирам на старата круша в двора хранилка за синигери и щиглеци, тези пернати не отлитат и ги храня с небелени слънчогледови семки, конопено семе и малко сусам, всичко това залято с животинска мазнина и замразено.
Става едно блокче и те си кълват от него, карат се и вдигат врява! Хубаво е, хем те си хапват, хем ги гледам на фона на планината, ако времето е хубаво. Пазя ги също от сойки и свраки, те са хищни и всеядни изключително нахални, лакоми свадливи и въобще досадни!
Сойката умело имитира всякакви звуци, мяучи като котка и дори алармата на колата докарва. Хитра птица - и тя иска от семките, но най-вече я привлича мазнината. Та, кокори се тази сутрин Сойко и щрака с човка, знае, че ще го изгоня и в безсилието си започва да издава всички заучени звуци.
Кряка като луд Сойко и започва да ми се струва, че чувам: Хиляяяда и двестааа (1200)? Уф, добре е да свършат тези празници и безкрайното наливане! Да, ама пак чувам: Крррр хиляда и двестаааа и нова хранилкаааа? Гледам и свраката подскача до него, ама само подскача не кряка. Хайде стига!
Сойката синигер няма да стане, а свраката ще открадне всичко от хранилката в мое отсъствие, знам го. Пак ще ги храня, пак ще монтирам хранилката и другата зима. Живи здрави! До година... До амина...
И на всички ( синигери) здрава гърбина! А хранилката ще оставя само една, просто крушата е малка.
Крррррр ... разбрах намека Нова година - нов късмет. Да си ми жив и здрав.
Фонка, Щастлива нова година!