Oтива да изпие по едно с приятели, после по второ, след това се оказва с момиче под ръка, което води вкъщи. На сутринта мама прави пържени филийки, а татко хвърля съучастнически поглед, докато се приготвя за работа. Не се налага да се учи да готви, да си глади дрехите, да си плаща сметките - мама и татко са насреща.
Това е историята на голяма част от младите не само в България, но и в Европа, а дори в САЩ.
Доскоро икономическата криза от 2008 г. беше извеждана като причина хората на възраст до 35 години да живеят при родителите си, вместо да се борят за собствено място под слънцето.
Сега обаче други фактори излизат на преден план. Основният от които е „удължаването на купона".
Когато си млад и живееш с родителите си, можеш да си позволиш да излезеш, да пиеш, да се забавляваш, без да мислиш за това кой ще ти изпере чорапите или ще ти изглади ризата. Може и малко да ти помелят сол на главата, че „на тия години с баща ти вече бяхме женени, а ти още чакаш да те изпера", но в замяна получаваш оправено легло, топла вечеря и изпрани дрехи.
И ако тук хорът четящи подскочи с думите „Ама как, ние тук сме бедни, затова живеем с родителите си", тенденцията показва, че не само финансово затруднени хора остават по-дълго в „бащиния дом", но и такива, които се справят доста добре с парите. Статистиката на Евростат всяка година го доказва, а изследванията по темата съвсем открито го признават. Младите остават в дома на родителите си, защото им е по-лесно.
Според изследване на фондация „Фридрих Еберт" просто младите ценят повече свободното си време, затова и предпочитат да живеят с родителите си не по финансови причини.
А тенденцията е валидна не само за България.
Наскоро стана ясно, че 2/3 от италианците живеят с родителите си. Там все пак има оправдание - младежката безработица е около 50%. Има и културен фактор (според Евростат около 60% от италианците на възраст до 35 живеят с родителите си и преди кризата от 2008 година), то американците нямат подобно оправдание. Американските издания са залети със статии за това защо младите живеят с родителите си (рекордното ниво за САЩ все пак е 15% живущи при мама и татко).
Според Евростат над 50 на 100 от младите на възраст до 35 години в България живеят с родителите си. При нас процентът на живеещите с родителите си преди и след 2008 година не се различава много, което говори и за културен код, подобен на този при италианците. Ако стесним възрастовата граница, статистиката е дори по-любопитна. До преди три години малко над 80% от младежите между 20 и 29 години живеят с родителите си, а младите дами явно са по-оправни, защото това важи за малко над 60% от тях.
Едно от оправданията на хората на възраст 25+ да живеят под покрива на мама и тате е, че така могат да спестят пари за собствено жилище
Направете си експеримент. Когато видите човек на възраст 25+ до 35 години, който живее с родителите си, попитайте го защо. Гарантирам, че най-вероятно ще получите този отговор.
На теория звучи супер, разумно, финансово издържано. На практика обаче повечето харчат много от спестяванията си за пътувания, партита, концерти, дрехи, „инвестират" в себе си. Резултатът от това е, че просто отлагат края на купона - времето, в което могат да бъдат млади, красиви и да живеят в американски тийн сериал, докато някой друг плаща сметките.
Друг вариант за отговор, разбира се, е, че очакват да срещнат правилния човек, с когото да заживеят заедно извън дома на родителите си. За да бъде наемът по-нисък (да каже пак някой, че няма връзка между парите и любовта). А търсенето на половинката се превръща отново в американски филм, в който главният герой търси първо себе си, после намира любимия, после започват да спят в дома на единия по-често и така, докато родителите не сменят ключалката. Или не заминат да живеят на село, докато маминият се сблъска с необходимостта сам да плати сметките.
Друга причина - „Не взимам достатъчно пари, че да заживея сам"
Любопитно е как се дефинират достатъчно пари. Защото за някои достатъчно пари са едно, за други - друго. И въпросът е как ще се научиш да намираш повече пари (втора работа, повишаване на квалификацията, разговор с шефа за баланса между уменията ти и съответното заплащане), ако знаеш, че винаги има на кого да разчиташ да те напои и нахрани.
И така постепенно се забавят и следващите стъпка - създаването на семейство. Ако досега си бил под покрива на родителите си и финансово си способен да се изнесеш сам, защо да разваляш удоволствието с бебета и сватби, когато купонът може да продължи?
През 2010 година италианският министър на иновациите Ренато Брунета призова да се създаде закон, който да се справи с „културата на мамините момчета и големите бебета". „Всички тези млади хора си мислят, че живеят на безплатен хотел, докато всъщност плащат цена. Позволяват на родителите си да ги контролират - емоционално, социално и финансово". Статистиката за Италия доказва, че явно гръмкият му призив не е послушан.
А синдромът на мамините деца, които живеят на безплатен хотел, завладява целия свят. Дали не е време Холивуд да преосмисли романтичните си комедии и концепцията за главен герой неудачник?
